Д-р Николай Михайлов: Обществата няма да се отварят, а ще се затварят
Няма никакво съмнение: широките народни маси чакат изтерзани часа на своето "помилване", за да нахлуят обратно в привичния свят - в територията на навика, все едно, че нищо не се е случило.
Това заяви в интервю за БТА д-р Николай Михайлов.
На политиците принадлежи съмнителната привилегия да управляват тяхното разочарование, разпада на техните илюзии. Това "нещо", наречено пандемия, няма да отмине лесно, болестта ще е, по всичко личи - протяжна, ще се движи на тласъци, "сезонно", обобщава д-р Михайлов.
Погледнато на едро/глобално, ще бъде ли друг светът след Ковид-19 или постепенно
ще възстанови предишния си облик?
Няма никакво съмнение: широките народни маси чакат изтерзани часа на своето "помилване",
за да нахлуят обратно в привичния свят - в територията на навика, все едно, че
нищо не се е случило. На политиците принадлежи съмнителната привилегия да управляват
тяхното разочарование, разпада на техните илюзии. Това "нещо", наречено пандемия,
няма да отмине лесно, болестта ще е, по всичко личи - протяжна, ще се движи на
тласъци, "сезонно".
Моделът на медицинските власти за справяне с инфекцията, чрез карантиниране и
социална изолация, надделя повсеместно. Голяма част от хората решиха да спасяват
живот, без допълнителни съображения, какво ще им коства и какво ще последва. Държавата,
това "най-хладнокръвно, от всички чудовища", което мисли "на едро" се подчини
на логика, която не му е присъща и която упражнява само реторически, когато се
наложи. Солидарната мисия беше: "спасете живот". Това благородно "безразсъдство"
подчини всички засегнати държави по света, с изключение на Швеция и Беларус, които
избраха нюансирано циничния модел на "благоразумния" компромис. Старостта умира,
икономиката е вечна. Ако икономиката умре, ще умрат всички. Стоковата борса е
храм, бизнесмените - клир. Това "безупречно" разсъждение е афоризъм на икономизма,
на господстващата идеология на "праведното статукво" и потребителския императив.
Толкова по-приятно изненадващо на този идеологически фон, се оказа безразсъдството
да се постъпи "сантиментално", а не "реално", въпреки всички предвидими щети "за
икономиката". Причините на този избор? Може би прекомерен страх от смъртта, може
би нещо друго - още по-дълбоко...
Модерният човек е безбожен и танатофобен. Смъртта отнема всичко. Този живот е
по идея рационално осъществима потребителска "вечност", единствената вечност "на
разположение". Щастието е пълнота на жизненото потребление. Културата е рафинирана
консумация на идеални стойности. Желанието е свято. Медицината гарантира генералното
условие на тази, разгадана нарцистична програма - да отложи смъртта, да я "укроти",
да я опакова в кич. Безобразието се нарича смърт. Тоталната мобилизация да се
убие вируса цели да защити живота. Патосът е панически и квазирелигиозен. Секуларизираният
човек не може да умре, не знае "как и защо".
Но най-дълбоката причина е вероятно скрита в доловимото ехо на християнската истина,
в следите на евангелската памет. Нещо от категорията "ближен" оцелява, въпреки
старанията на няколко века "просвещение", въпреки догматизирания атеизъм на Новите
времена.
Трудно превръщаме стария човек в изкупителна жертва, стараем се, но не успяваме.
Реванш на "светът от вчера"...
Можете ли да предвидите конкретни (политически, социални, икономически, културни,
комуникационни...) промени в глобален и национален план? Пък и личен.
Не мога да предвидя, но се изкушавам да предположа.
Никой не може да предвиди размера на пораженията, доколкото не познава докрай
естеството на причинителя и капацитета на институциите, на които се разчита. Това,
което стана ясно дотук, не обнадеждава. ЕС се провали зрелищно в първия етап на
кризата, "федералистите" от ЕК не взеха изпита по европейска солидарност. Тръмп
и Чехия пожелаха маските и вентилаторите на "ближния", проявиха се като мародери.
На Италия не беше предоставена помощ в критичния момент на нейното национално
изпитание. Това няма да се забрави. Ще бъдат търсени финансови "компенсации" за
причинените "разочарования". Ще спорят за пари и няма да си вярват. Високата реторика
на "лидерите" е обезценена напълно. Може би, един път завинаги...
Съществува надежда, че оттук нататък ще бъде трудно, но поносимо. С някои съкращения
на потребителската кошница и разреждане на "карнавалите". Но кой може да гарантира
такова благоприятно протичане?
Едно е сигурно: глобалната утопия на отворените общества, съставени от денационализирани
индивиди, свободни от всички расови, класови, национални и полови определения,
ще загуби престиж, за добро или за лошо. Нейната валидност ще се премести в сферата
на либералния блян, където ѝ е мястото, строго погледнато. Обществата няма да
се отварят, а ще се затварят. Хората се разотиват по "родните места". Ще потърсят
сигурност в обратната илюзия на националния интерес и твърдите национални граници.
Кризата, поне първоначално, ще предизвика страх от "откритите пространства", от
непроследимия поток на "хора, стоки и капитали". Пазарът ще се свие и ще "загрубее".
Ще набират престиж "социалистическите решения", паралелно с капиталистическите
акции, мислени и практикувани "паравоенно", в термините на удар, плячка, война
и "погребение" (в масов гроб, реален или символичен). Кампаниите за анексия и
преразпределение на територии (след "мор") ще бъдат описвани по стар навик като
хуманитарни интервенции и "сдържане". Ще набира популярност идеята за автархия,
за самозадоволяване, в режим на общонационална "пестеливост" и строга дисциплина.
Тези процеси ще бъдат интерпретирани като националистически регрес и авторитарен
уклон - и накрая - като опасна игра с категорията "почва" (фашисткото изкушение).
Идеята за солидарно справяне с глобалните предизвикателства при посредничеството
на международни институции ще живее единствено в реториката на прекраснодушни
бюрократи и заклети демагози - "реалистите" ще чупят кости в "честно" капиталистическо
съревнование. Америка ще преследва Китай, кандидатът за хегемон и "резервоар на
прилепите", с всички недопустими средства, на които арогантния "гений" на Тръмп
е без съмнение напълно способен. Китай ще е този Картаген, който Рим ще разрушава,
после ще дойде редът на Русия. Едновременно е непрактично...
Каква е метафората на болестта Ковид-19 и трябва ли да се търсят в нея морални
поуки за човечеството?
Човечеството е непоправимо по своя воля и със собствени средства. Да оставим Бог
да реши въпроса за човешкото спасение. Държавите не се каят, техните лидери са
"обсебени", трагикомедията е нашия жанр, сълзите и смехът - последователно и едновременно.
Който мисли другояче, е безкрупулен оптимист, неспособен да забележи, че всички
големи катастрофи (политически и технологически) са
Няма по-красива гледка от развеселения "песимист", който вярва, и от ведрия познавач
на историческите уроци. Вера Мутафчиева разказваше за някой си старшина, който
сутрин рано в зимен ден обичал да се провиква фронтално срещу строената рота:
"Гледай бодро вашта м...ма". Чудя се, дали Борисов (Бойко) да не опита същото?
Може би от магистрала? Пред камината? Под портрета на Брандо?...
Казано е: с "песимизъм", преизпълнен с надежда и хумор няма да сбъркаш и няма
да доскучаеш...
Какво четем:
🔴 Генерал Мутафчийски два пъти се разминал със смъртта🔴 След 20-30 дни епидемия няма да има никъде по света
🔴 30-годишен, преборил коронавируса: Обиколих света. Наистина няма такава държава. Тези управляващи искат да вземат едни пари и това е
Източник: fakti
Коментари
Последвайте ни във facebook!
