Черешова задушница наближава. Какви са традициите и обичаите и как да почетем мъртвите си роднини

На гробища вярващите носят череши, които раздават за „Бог да прости!“ за своите близки.

Черешова задушница се отбелязва ден преди големия християнски празник Петдесетница.

Черешовата задушница е свързана с поверието за прибирането на душите на всички покойници, които са били на свобода след Велики четвъртък.

На този ден Православната църква извършва специално богослужение в памет на починалите християни. Общата панихида е позната като Черешова задушница. На този ден чрез богослужението в църквата измолваме прошка от Бога за нашите покойници. Живите се молят за отминалите от този свят, защото телесната смърт не прекъсва единството между вярващите.

В памет на покойниците, наред с молитвите, от нас се изискват и дела на благотворителност. „Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост“ – четем в Библията.

Благотворителен характер имат и общите трапези, които вярващите правят на Черешова задушница. Приготвят се жито, хляб, вино, плодове и други храни, които се раздават. Житото символизира възкресението, а хлябът – Исус Христос.

Варено жито

Обяд

Вкусно варено жито за всеки повод.

Продукти: жито, орехи, обикновени бисквити, лимонова кора, пудра захар

Тръгвайки към гробища, християните носят цветя и свещи; тамян, за да прекадят гробовете. От нея, раздават, както и вино за преливане.

Оставя се на гроба от занесената храна. Прикадява се и се раздава на хората около вас от онова, което е занесено.

Съботният ден пред Петдесетница е ден в памет на всички починали православни християни. Пада се преди Петровите пости. Всеки съботен ден е ден за възпоминание на покойниците, а задушница пред Петдесетница е нарочен възпоменателен ден. След Възнесението на Господа входът на Царството небесно в невидимия свят – на рая, е отворен. Затова в този ден Църквата усърдно се моли през него да влязат починалите с вяра – и ще се моли за тях до свършека на света.

На Петдесетница са дадени даровете на Светия Дух, които очистват от всяка сквернота. Преди този ден и на самия ден Църквата усърдно се моли за очистване от сквернотата на греха и опрощение на починалите с вяра в Христа.

На задушница камбаната бие траурно – с отмерен удар, да напомни за грижата за мъртвите. Богослужебното правило е по-особено, с усърдни молитви за починалите. Службата е заупокойна, след която, както и на вечерта на предния ден, се прави обща панихида.

Опечалените по смъртта на свои близки от предния ден и на самия ден посещават гробищата, палят свещи и кандила, поставят цветя, преливат гробовете с вино, кадят над тях с тамян, носят жито и в църква, и на гробищата, и в израз на вярата във възкресението разчупват хляб и раздават донесеното от името на покойниците молитвено да се помене: Бог да прости. Задушницата се нарича в България „Черешова„, защото това е най-популярният плод през периода и обикновено се прибавя към поменателните трапези.