Драгомир Дачев превръща часовете по история в преживяване
След званието „Учител на годината” на Община Павликени през 2017 г. тази година преподавателят в търновската Езикова гимназия е предложен за първия национален конкурс „Новатори в образованието”
„ДНЕС НЕ Е ЛЕСНО ДА ВДЪХНОВИШ УЧЕНИЦИТЕ, АКО ТИ САМИЯТ НЕ СИ ВДЪХНОВЕН И ИНТЕРЕСЕН. Сега децата търсят различното и атрактивно преподаване и аз ги разбирам, защото животът е такъв – разнообразен и широкообхватен“, казва Драгомир Дачев, когато започваме да си говорим за учителската професия, учениците, учебниците, терминологията, фактите, които те трябва да наизустят, и за всичко отвъд фактите, което не го пише в уроците.
Драгомир Дачев е учител по история и преподава едва от седем години, първите четири е бил в Павликени, от три години е в Езикова гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“ във Велико Търново, чийто възпитаник е и той самият. Минава за готин, учениците го обичат, не бягат от часовете му и нямат нищо против да учат наизуст дати и имена на български държавници, че и сътвореното от тях за България. А и как да имат против, като, за да ги мотивира да научат най-важните за историята ни управници, той направил презентация, която нарекъл „От Кубрат до бай Тошо“.
„Когато прохождах в професията, попаднах в училище в Павликени с доста деца ромчета. Те бяха от т.нар. проблемна група, не особено добре обгрижвани деца, и с тях се работеше трудно. Никога няма да забравя този първи учебен срок. Случвало ми се е да не успея да проведа нормален час. Но мисля, че това ме направи учител. Започнах да търся решение на проблемите на тези деца, опитвах се да намеря начин да ги предпазя от проблеми, да ги приобщя, да ги накарам да присъстват в часовете – и не просто физически, а да ме слушат. Колко сайтове съм преровил през летните месеци, вече не помня. Но събирах информация и методи, по които колегите ми навсякъде по света работят. После ги пречупвах през ситуацията при нас, за да ги приложа“, разказва г-н Дачев.
Започнал да участва в семинари и учителски конференции, за да може да намери себе си в тази професия и да си изгради свой собствен почерк. Така попаднал на статия, написана от двама негови колеги от САЩ. Те разработили компютърна игра, която била и забавна, и образователна. „Идеята беше, че учениците могат да играят на тази игра само ако са внимавали в часовете ми. Много ми хареса и направих своя версия”, признава Драгомир.
В НАЧАЛОТО НА ВСЯКА ГОДИНА ТОЙ ПРЕВРЪЩА КЛАСА В ЦАРСТВО, ВСЪЩНОСТ В ЧЕТИРИ ЦАРСТВА. Разделя учениците на отбори – царства, които са Земно царство на мравките, Водно царство на пъстървите, Небесно царство на орлите и Горско царство на мечките. „Как ги разпределям ли? Изписвам им четирите животни на дъската и ги моля да се асоциират, така че те сами се разделят. Правим това още преди те въобще да ме познават, говорим си за асоциациите, за България, защото неслучайно и четирите животни се срещат у нас“, казва учителят.
Учениците остават поданици на това царство до края на учебната година. Всяко царство си има герб, което също обединява децата. През определен период от време те получават задачи и казуси за разрешаване. Дискутират, търсят верния отговор, трупат точки, на базата на които царствата им се разрастват или намаляват, и в края на срока за най-голямото царство има награда. А наградата примерно е през целия следващ срок победителите да не пишат домашно, което си е като олимпийски медал за спечелилите.
„През това време снимам, трупам архив, защото искам да разработя всичко това като компютърен модел, като апликация за електронен учебник. И съм сигурен, че това може да бъде направено по всеки един предмет, особено при по-малките, за които тази игра ще е даже още по-интересна“, категоричен е Дачев. И допълва, че само с дванадесетокласниците не работи така, защото на тях им предлага доста по-академични часове, за да ги подготви за матури и кандидатстудентски изпити.
Драгомир Дачев признава, че е учител, който обхваща почти всички ученици от класа. Не иска да е от тези педагози, които работят само с най-добрите и успяват да извадят от тях 120%. Иска да е полезен за всяко дете в класната стая. „Все още помня какво е да си ученик, възрастовата ни разликата не е чак толкова голяма и търся какво е полезно за тях. А и съм отворен за обратна връзка. Давам възможност на децата да кажат какво не им харесва, какво искат да променим. Когато идеята им е удачна, се съобразявам с тях, но за някои неща много държа да се знаят и там не мърдам на йота“, казва учителят по история. И признава, че почти не е имал клас, който да откаже да го следва в начина му на преподаване. Ако обаче се случи в класа да има деца, които са все на въпреки, ако усети, че ще ги изгуби, продължи ли да настоява те да работят по неговия начин, той прави крачка назад. Признава, че му е интересно да бъде учител. А дори не е мечтал за това.
Когато бил тийнейджър, искал да учи нещо, свързано с политика, и записал „Минало и съвремие на Югоизточна Европа“ в Софийския университет. Обаче специалността тъкмо прохождала и той се усетил с не особено ясна перспектива за бъдещето си. Затова решил да смени специалността. Сменил дори университета и всъщност се върнал у дома. Записал се във ВТУ история, защото това била единствената специалност, в която можел да продължи от втори курс, а не да започва отначало. После завършил и магистратура по философия. И сега преподава история на ученици от 9 до 12 клас, като го прави и на испански, и на английски, а от тази година е и учител по философия. Класен на 11 клас, паралелката с изучаване на английски и руски език.
Бил е на международно обучение в Ню Йорк, свързано с преподаването на Холокоста и социалната справедливост. Участвал е и в обучение към Съвета на Европа във Вилнюс. През 2017 г. е удостоен със званието „Учител на годината“ на Община Павликени. Тази година е номиниран от РУО във Велико Търново за националния кръг на Първия национален конкурс за учители „Иноватори в образованието“.
Когато не е учител, Драгомир Дачев тича в полумаратони. Прави го чисто любителски, но дори и така, той се подготвя сериозно, защото, да тичаш 21 км, не е шега работа. Сега тренира за „Търново ултра“ и за Лудогорския маратон, който е през лятото.
Сашка АЛЕКСАНДРОВА
Какво четем:
🔴 Посланието в азбуката на българите🔴 Нона Йотова издейства наказание за "Като две капки вода"
🔴 Цял живот сме правили грешно кюфтетата - половината неща, които слагаме вътре, нямат място там:
Източник: Борба.БГ
Коментари
Последвайте ни във facebook!
