Достатъчно е да се учиш от грешките си и да ги признаеш – Нешка Робева


Тя е от тези, които доказват максимата, че добрият треньор е този, който прави така, че неговите състезатели да го задминат с уменията и титлите си. Тя е Нешка Робева, която днес празнува рожден ден, родена е на 26 май 1946 година в Русе. Била е балерина, завършила е хореографско училище, а след това и ВИФ. За да се превърне в крайна сметка в една от най-добрите състезателки и треньорки по художествена гимнастика не само у нас, но и по света. Тя е всеотдайна, неуморна, неотстъпчива в името на успеха, в името на победата.





Подготвя велики гимнастички – „златни момичета”, по художествена гимнастика, чиито изпълнения често са определяни като съвършени. Но истината е, че зад тези прекрасни словосъчетания стои ежедневен труд в продължение на дълги години, много безсъмни нощи, много пот в тренировките, много изисквания от Нешка, много отдаденост от нейните състезателки. Получава световно признание още преди десетки години. Печели сърцата на зрителите, пълни залите с публика, превръща се в легенда. Не спира да прави страхотни спектакли и днес, които покоряват хората. Съчетава гимнастиката с фолклора ни, за да даде ново измерение на своя талант да провокира младите да дават всичко от себе си и да не забравят, че са българи и трябва да обичат своята родина. Нешка няма грешка, това повтарят и специалисти, и зрители през 80-те и 90-те години на миналия век. По това време нейните възпитанички минават като тайфун през залите по света и печелят медал след медал. Но по-важното е, че вдъхновяват всички, които ги гледат, че показват как всичко е възможно да се направи на килима било с лента, било с бухалки, било с обръч, било с топка. Изправят всички на крака с таланта си, с елегантността си, с прецизността и лекотата, с която правят невъзможното да изглежда възможно. И носят гордост на целия български народ, а на останалите народи – радост, но и малко завист, че отнасят всички медали към България. Нешка Робева има огромен принос за развитието на този красив спорт.





Тя създава стотици съчетания за своите гимнастички, както и спектакли на ръководената от нея танцова трупа. Като състезателка Нешка печели 4 сребърни и 5 бронзови медала от световни първенства. За 25 години, от 1974 до 1999 година, нейните момичета печелят 294 медала от големи първенства /143 златни, 88 сребърни и 63 бронзови/, 7 абсолютни световни титли, 10 европейски и една вицеолимпийска титла индивидуално, както и 7 абсолютни световни, 6 абсолютни европейски титли и 1 вице-олимпийска титла при ансамблите. Методите й на обучение за момичетата обаче са доста спорни и заради тях често е критикувана. Сред най-добрите и гимнастички са Илияна Раева, Лили Игнатова, Анелия Раленкова, Диляна Георгиева, Бианка Панова, Адриана Дунавска, Елизабет Колева, Мария Петрова.





През 2000 г. Робева спира треньорската си дейност и се връща към първата си специалност, като създава трупа от 35 момичета и момчета („Нешанъл арт“), с която си поставя за цел да представя съвременна интерпретация на българския и балкански фолклор. И го прави повече от успешно. Което не е изненада за никого. Защото всички познават прословутия талант и неотслабващата воля на Нешка Робева да прави всичко перфектно. Тя е известна и с честната си и смело отстоявана гражданска позиция, с активното си участие в политическия живот на България преди и след 10 ноември 1989 година, като е депутат в две Народни събрания. Някои казват, че има труден характер. Истината е, че тя цял живот се бори със себе си – докъде може да стигне, какви върхове може да покори. А когато се бори за кауза, нищо не е в състояние да я спре, да я разколебае. 





Представяме ми нейни мисли, споделени в различни интервюта:

Най-добре се чувствам на село, в градината, близо до природата.

Аз всеки ден благодаря. Когато сутрин се събудя, благодаря за това, че точно такъв живот ми беше отреден – един живот с много напрежение, един живот, в който всяка секунда се живее. Като имате предвид, че минута и половина трае едно гимнастическо съчетание, никой сигурно не знае колко дълго трае една минута, какво стои зад нея. 

Всяка сутрин аз тичам към залата – тя е моето спасение. Такова зареждане с енергия, каквото получавам тук, докато тренираме и работя, аз не зная има ли някъде другаде.

В моите биографии и характеристики винаги пишеха: „Конфликтна личност”. Аз признавам грешките си – много пъти съм грешала и знам, че пак ще греша. Но има моменти, в които, когато човек се страхува много да не сгреши, той престава да се развива, да върви напред. Всеки нов път е непознат, осеян с грешки. Достатъчно е да се учиш от грешките си и да можеш да ги признаеш.

Още неродени, заклеваме децата си да бягат в чужбина, а отношението към възрастните, към родителите, е като към прокажени. Когато говорим за родината си, казваме с пренебрежение и омраза „Тая държава…”. Лишени от разум, робуваме на емоциите. И все сме недоволни, все ни е малко, все другите имат повече, а ние сме ощетени.





Човек трябва да бъде в равновесие със себе си. Докогато ми е дадено да работя, дотогава ще живея, защото работата ме поддържа. Ако човек е целеустремен, ако може да запази добрите мисли, ако не се товари със злоба, завист, прекалени амбиции – нозина ще кажат, е съм твърде амбициозна – не, не е така, аз просто имам цел и вървя към нея дотогава, докато съм убедена, че тази цел е добра.

Леля Ванга най-много я тормозеше алчността. Настояваше: Обичайте се, не се мразете и не си завиждайте. За нас, българите, казваше: Ще страдаме, защото сме безверници. Често съм я чувала да споделя: Имам много неща да кажа, но няма да ме разберат”. 


Какво четем:

🔴 Помните ли Съвестин? Изминаха 23 години от безследното му изчезване. Кои са похитителите и къде е той днес... ~ ФАКТУАЛНО

🔴 Кои икони са най-силни и подходящи за дома?

🔴 Столетница разказа как се срещнала с вълк

Източник: Кмета



Коментари



горе