Спасовден е! Ако перем, ще ни удари градушка


Днес е Спасовден (Възнесение Господне). Този празник се отбелязва винаги в четвъртък, на 40-тия ден след Великден.

Според Новия завет 40 дни след възкресението си Исус Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с апостолите, движейки се между тях като богочовек. След това се възнася на небето, откъдето бди и направлява хората към доброто.

В чест на Бога Спасител нашият народ нарича празника Спасовден. В навечерието или с изгрева на самия празник се отива на гробищата, а къщните врати се оставят отворени, за да си „излезнат“ безпрепятствено мъртвите. Жените оставят на гробовете и раздават помежду си първите узрели череши, обредни краваи, сготвен фасул или ориз, мляко. Вярва се, че мъртвите „вземат“ храната, а ако няма – слагат в пазвата си шепа пръст и си отиват.





Българският народ тачи този празник строго за предпазване от градушка – жените не перат, не тупат, не предат, не шият. А мъжете не вършат селскостопанска работа. На този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък. Затова в събота след празника се отбелязва Черешова Задушница.

Приема се, нощта срещу Спасовден е лечебна и болните ходят за росен, лягат до цветето и поставят до главата си някакъв дар за самодивите-лечителки. Сутринта рано на Спасовден, ако човек мълчешком отиде при пуст кладенец и погледне в него, вместо своя образ ще види образа на онзи свой починал роднина, за когото си мисли в момента.





Ако на Спасовден вали дъжд - годината ще е богата, а реколтата - обилна.

Спасовден е професионален празник на хлебари, сладкари, шофьори, строители, хотелиери и цветари.

Имен ден празнуват: Спас, Спаска, Спасена, Спасимира, Сотир. 

Какво означава изразът: Те ти, булка, Спасовден!


Крилатият израз „Те ти, булка, Спасовден!“ е придобил значение в българския фолклор, както и в ежедневния език. Обикновено той се използва, когато нещо се е случило внезапно и изненадващо, когато човек най-малко очаква.

Народните вярвания гласят още, че в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие. Жената, която няма деца трябва да преспи тогава под растението росен, което се смята за самодивско цвете. Но не сама, а с придружител, с когото няма кръвна връзка. Преди това двамата поставят върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Хапват, пийват и т.н.






Около полунощ те трябва да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли, около 2 часа през нощта, трябва да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат назад. Смята се, че безплодието остава под росена. Ако жената зачене в нощта преди Спасовден се смятало, че това е станало по магичен начин и не се тълкувало като прелюбодеяние.






Всъщност това е един деликатен начин за регулиране на популацията в довъзрожденското общество. Защото не винаги причината за безплодието е в жената. Много разказчета се свързват с този ден. Повечето от тях водят до идеята, че на Спасов ден може да се изневери и се свързват с мераклията мъж, който няма търпение и затова казва „Те ти булка Спасовден!“.


Какво четем:

🔴 Официално: Още много дълго време маските ще са задължителни! ВИДЕО

🔴 Потресаващо: Баща отвлече собствената си дъщеря (ВИДЕО)

🔴 Вижте си безименния пръст! От него зависи дали ще умрете от СОVID-19

Източник: Кмета



Коментари



горе