Ужасът, през който премина семейството ми... Бяхме заразени! СНИМКИ

Този разказ от първо лице е за всички онези, които казват: Коронавирус няма! Той е и за тези, които иронично ни подканят: "Покажете един ваш близък, който се е разболял от короната! Както и за тези, които плюят лекари, медсестри и всичко що е в бяла престилка. Сподели го Паолина Петракиева. Една жена, срещнала се с коронавируса очи в очи и преживяла целия му ужас. Чуйте я:

Здравейте, приятели! Досега не намирах сили да споделя с всички вас ужаса, през който премина нашето семейство през последния месец и половина, но виждайки какво се случва, няма как да остана повече безучастна! Повечето от вас, предполагам са разбрали, че въпреки всички предпазни мерки, които взимахме, въпреки всички, правила, които спазвахме, за съжаление, бяхме заразени от много близък до нас човек, с #COVID19 (SARS-CoV-2).

Това, което не всички знаят обаче е, че борбата с този изключително агресивен вирус, е жестока и с цялото си сърце благодарим на Господ и на невероятните лекари от Инфекциозна болница СБАЛИПБ “Проф. Иван Киров”, че оцеляхме... Дай Боже, и занапред да сме живи и здрави!

Наистина страхът е огромен и все още не можем да се успокоим, че всичко е наред, все още не можем да кажем, че всичко е отминало, защото следва един продължителен период на възстановяване, придружен от редица контролни прегледи и изследвания. Казвам всичко това, за да знаете, че коронавирусът наистина съществува, че поразява със страшна сила основни жизнени органи и системи като сърдечно-съдовата система, (едно от най-опасните вероятни проявления е неочакваното сгъстяване и съсирване на кръвта); белите дробове - бързо развиваща се вирусна пневмония, доста често трудна за овладяване дори с редица антибиотични комбинации, истинско предизвикателство дори за знанията на перфектно подготвените специалисти, защото всичко е строго индивидуално и в голяма степен непредвидимо; бактериални инфекции, цитокинова буря, тромбофлебити, са само част от коварните усложнения ... и не на последно място, страхът, който те превзема, колкото и да си силен и непоклатим, истинско изпитание на психиката...

Докторите, сестрите, лаборантите, рентгенолозите и целият медицински персонал, които се грижеха за нас, са хората, от които трябва да се черпи актуална информация, хората, на които трябва да се вярва и да се чува думата. Денонощно те впрягаха целия си наличен ресурс в терапията по нашето лечение, без да жалят сили и средства, така, както правят всеки ден, с всеки един техен пациент. Тук обаче, разликата е, че те продължават да го правят с риск за тяхното здраве и живот, изпитвайки редица неудобства, които предпазните костюми, маски и шлемове им причиняват, измервайки всички жизнени функции през запотени очила, проследявайки ни с по няколко чифта запаряващи ръкавици и напрягащи се да ни чуят през цялата тази екипировка.

Смелост, сърцатост, професионализъм... възхищението и признателността ни са безкрайни!!! И тук бих искала непременно да благодаря на целия лекарски екип на една от най-подготвените наши болници, защото техните имена трябва да се знаят, а трудът и всеотдайността им да се ценят! Като започна с първия доктор, който ни посрещна и пое с такъв заряд и оптимизъм, като един истински рицар, сякаш, за да разсее тревожността и притесненията ни - д-р Трифон Вълков Trifon Walkov, след което постепенно се запознахме и с останалите спасители, начело с д-р Емилия Александрова - д-р Тома Томов, д-р Альона Иванова, д-р Ралица Йорданова, д-р Русина Гроздева, д-р Никол Кючукова, д-р Петър Великов, д-р Венцислав Кръстев, д-р Андон Тимчев, д-р Филип Тенчев, все млади, амбициозни и безстрашни инфекционисти!

Благодаря и на изпълнителния директор на болницата проф. д-р Червенякова за вниманието и постоянните грижи. Не на последно място, бих искала да отбележа и благодаря за високия професионализъм на нашия личен лекар д-р София Паскова, както и на д-р Димитрова от РЗИ, които още в началото безапелационно и навременно ни насочиха към правилното място за лечение, ангажираха се и проследяваха състоянието ни ежедневно! На проф. Генов, доц. Попов, д-р Дончев за консултациите и готовността за реакция при нужда! На родителите ни, които какво ли не преживяха, и на невероятните ми приятелки Ianica Peicheva, Елица Бикарска и Yanislava Kamburova, за грижата, подкрепата и съпричастността, които бяха неотлъчно до нас, (макар и под прозореца)!

Бъдете здрави всички и имайте късмет, защото само добри намерения не са достатъчни, особено, когато сте изправени срещу невидим и непознат враг!... И... Господ да ни пази.