Радев - с три жени и нова любов! По Ленински

Революционен проблясък озари ездачката Корнелия Нинова, която след кобилата Майки и жребеца Дракис явно нямаше какво да яхне. Сразена от вътрешнопартийните борби и срутения рейтинг на поверената й за управление партия, тя все повече наподобяваше залинял политически пешеходец, нещо като оставен на лимонада Джони Уокър.

И изведнъж - проблясък. Решава да яхне не кобила, не кон, а цял протест. Внася вота на недоверие в парламента отвътре и привиква протестиращите отвън. Ако някой е имал колебания каква е алтернативата на сегашното, вече да няма. Алтернативата е рицарят, в чийто образ се намества ездачката. Спешно се търси нов Албрехт Дюрер, за да я обезсмърти в нова гравюра „Рицарят, смъртта и дяволът“.

А кой ще бъде нарочен да играе ролята на Смъртта и на Дявола, е от компетенцията на президента - той с квалификациите проблем няма. Изстрелва ги като залпа на Аврора. Без да трепне, че институцията, която представлява, се зачервява от срам. И така неволно му напомня кой го покани, издигна и избра и чрез устата на вицето му Йотова публично го предупреди да не смее да изневери на зачервената партия. Излишно го сплаши тази жена.

Той, човекът, закопчан в любовен четириъгълник между Корнелия, Илияна и Деси, смее ли?

Сигурен съм, че тайно завижда на предшественика си Плевнелиев, защото едно е да си под чехъл, друго е да си под три чифта чехли. Подслушван и послушен. И ето, че сега мъжът с три жени беше озарен ненадейно от нова любов! Дълго потисканата му мъжественост изби в театрална - появи се с вдигнат юмрук пред протестиращите като младия Тато и стария Тито. Ако за следващото му появяване Деси му препаше и два патрондаша, повече никой няма да се съмнява кой ще превърне България в Куба на Балканите. Пак е нещо, след като не успяхме да станем Швейцария на Балканите. Радев вече се изживя като глава на президентска република, в чиито правомощия е да назначава и уволнява правителства, а в бъдещата народна република направо ще ги праща в Белене, барабар със секретарките и портиера. Защото както каза неговият наставник преди година: „Президентът е последователен, съдържателен и перспективен“. Права се оказа Нинова - трудно е да си последователен при толкова съдържателни гафове, при това - в перспектива.

Естествено не визирам „Геният и неговият наставник“, защото нито Нинова е мрачният оберпрокурор на Русия, нито Радев е Достоевски, но все пак и в далечните наподобяващи сенки има съдържание. Та при толкова съдържателни гафове в разгара на вируса, които свалиха рейтинга му до невиждани за български президент низини, само за дни нещата се обърнаха.

Съдбата не само му се усмихна, но направо му козирува.

И господин президентът се озова не само в центъра на събитията, без да има и капка заслуга за това, но беше изтласкан и най-отпред от придошлата река на протеста.

Количествените натрупвания логично доведоха до качествени изменения и младите и не толкова млади българи изпълниха улиците, казвайки „не“ на неравенството пред закона, на задкулисието, корупцията и поискаха по-добър живот. Най-общо поискаха неща, които от Великата Френска революция досега са едни същи - свобода, равенство, братство, само че различно нюансирани според различните епохи и държави. По традиция към тези млади, които като момичето, изкачило с голи ръце Партийния дом, мислят, че всичко може да се промени с един замах, с чудодейната сила на Спайдърмен, се присламчиха старите партийни муцуни от различни цветове от ляво и дясно. А пък Нинова направо надяна костюма за езда.

И за една нощ се оказа, че говорител, изразител, вожд и учител на този разнороден протест не е някоя дясна фигура, някое ново лице с нова харизма, а сам той - летецът, президентът, обединителят на женски сърца, генералът. Който за една нощ се привидя в ролята на генералисимус. Прав се оказа бившият депутат от БСП Румен Овчаров, който изкърти ефира в нощта, когато избраха Радев за президент, с думите:

Днес е рано, утре е късно - действаме през нощта!

Така той обясни успеха на Ниновия избор. Директно цитирайки Ленин. Голям пророк се оказа този Овчаров. Пък и загадъчен като Нострадамус.

Остави ни тогава, преди четири години, сами да тълкуваме дали тази новоизбрана глава на държавата един ден ще постъпи като Владимир Илич. Знайно е, че два дни бяха необходими на Ленин и компания, за да закрият една държава и да открият друга. И само една нощ, за да видят сметката на временното правителство, превземайки Зимния дворец.

Засега Радев потвърждава пророчеството Овчарово поне с вдигнатия юмрук ала рот фронт, с който се появи пред протестиращите. Наставникът му - ездачката Нинова, пък направо призова протеста да й влезе между краката. Дали тези две зачервени лица наистина си въобразяват, че за една нощ могат да изкъпят червения кон в придошлите води на протеста. И да се появят върху вихрогона като новите спасители на нацията. Ни минало яли, ни мирисали.

За това вече трябва да питаме Водкин.