Доц. Антоний Гълъбов: Ако има предсрочни избори, те трябва да са за президент


- Доколко е възможно протестите да доведат до предсрочни избори? 

- Малко преди протестите социологически проучвания показаха за пореден път, че управлението на ГЕРБ няма алтернатива. По-важно обаче в случая е това, че предсрочни избори няма да решат нито един проблем, а ще задълбочат съществуващи и ще създадат нови. Всъщност предсрочни избори по-рано от края на октомври или началото на ноември не могат да бъдат произведени, а това означава четири месеца преди редовните избори. Няма смисъл отново да се връщаме в хипотезата на 2013 г., колкото и на част от тези сценаристи да им се иска да повторят ситуацията и да постигнат сходен резултат.





Нещо повече - има важни теми за българския национален интерес, които трябва да бъдат  завършени. България не може да си позволи лукса да остане без редовно правителство и да влезе в кампания за предсрочни избори месеци преди редовните.

А и вариант предсрочни избори ще ни струва много по-скъпо, отколкото през 2013 г.  Важно е да си даваме сметка за рисковете и за високата цена, която може да се наложи да платим. 





Отечественият фронт срещу Борисов не може да състави устойчиво парламентарно мнозинство 

Различен тип популистки проекти и сценарии се конкурират зад протестите

 Румен Радев трябва да реши какъв иска да бъде - президент, партиен лидер, водач или организатор на протести





- Доц. Гълъбов, доколко сериозно е недоволството в обществото, което може да подхрани продължителни  протести?  

- На първо място зависи от това доколко далеко е готов да стигне президентът в линията на конфронтация, която пое. На второ място става дума за различен тип недоволство, което само по себе си е разединено. То някак се фокусира върху образа на правителството и специално на премиера, но има различен произход и това ще определи различната продължителност на тази вълна от протести.

В крайна сметка няма общо искане, няма обща идея за това какво всъщност трябва да се случи

Засега има само търсене на отговорност от управляващите за всичко. Точно затова засега единственото послание на тези протести остава искането на оставка. 





- Кои са сценаристите?

- Не е един център, става дума за конкуренция между различни центрове, които се опитват да наложат своите сценарии. Със сигурност това, което отвори пространството за подобна конкуренция, е последващият ефект на ограничителните мерки, нарастването на броя  заразени с КОВИД-19, тревожността в обществото от ново връщане на мерките.

В тази ситуация различни сценарии, които трябваше да мобилизират различен тип страхове, различен тип популистки проекти, се конкурират помежду си. Затова тази предизборна кампания започна толкова рано.

 

- Ако протестите продължат, възможно ли е рокади в кабинета да потушат напрежението?

- Не смятам, че смени в Министерския съвет биха  довели до промяна на тази ситуация. Необходим е диалог, който да намали ескалацията на напрежение, да се конкретизират очакванията на протестиращите, които засега нямат  програма.

Това е добрият вариант. Преминахме през това през 2013 г., когато имаше всякакви искания - дори за писане на конституция по интернет. В момента в насипно състояние са всякакъв вид искания, без отчетлив образ.





Протестът е изключително вътрешно фрагментиран, което излага на висок риск участниците, включително от гледна точка на провокатори

е рискът и за органите на реда. За съжаление отговорност за този риск носи президентът. Ако иска да продължи мандата си, държавният глава трябва да се върне обратно в конституционните си рамки.

 

- Повече дивиденти или негативи ще донесе на президента острото поведение спрямо изпълнителната власт и прокуратурата?

- Всъщност в момента г-н Радев стои извън президентската институция. Той се е отказал от всички свои правомощия и навлезе в територия, в която нито конституцията, нито законите са му отредили място. Единственото демократично и институционално решение е г-н Радев да подаде оставка, да отиде на предсрочни президентски избори, да получи официално мандат от българските избиратели за това, което има намерение да прави. 

Защото в момента г-н Радев се опитва да получи правомощия, каквито конституцията не му е отредила - искайки например оставката на главния прокурор и на правителството. В това отношение президентът се движи с висока скорост в улица без изход.

Искане за  импийчмънт обаче е лош сценарий





И преди сме имали президенти, които в края на мандата  си са поставяли въпроса за повече правомощия. Но ако г-н  Радев иска да променя конституцията, той има конституционна инициатива и трябва да получи легитимен мандат от българските граждани за това. Всичко друго е нарушение на  буквата и на духа на конституцията.

Но първата стъпка е г-н Радев да реши какъв иска да бъде - президент на републиката, партиен лидер, водач или организатор на протести.

 

- Как ще приключи битката, която президентът започна с главния прокурор?

- Не може да има финал на тази битка по простата причина, че главният прокурор е едва в  първата година на 7-годишния си мандат. Няма демократичен, законов и институционален път, по който президентът може да доведе до оставка на главния прокурор.

Г-н Радев  вече заяви, че няма доверие на прокуратурата.

Учудваща е острата му реакция по отношение на действията на прокуратурата срещу негов съветник и секретар, които продължават да се водят на работа в администрацията на президента, докато тече досъдебно разследване.  Това означава, че президентът се солидаризира с лица, които лично е назначил. 

Секретар по правни въпроси и антикорупция на президента е обвинен в търговия с влияние, което е състав на корупционно престъпление. Ако беше надделял проектът на г-н Радев за едноличен орган, който да управлява Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, беше много вероятно г-н Узунов да е начело на тази комисия.  Точно затова ключът за решаване на тази ситуация е в ръцете на президента. Ако той продължи да изостря конфронтациите, ще се сблъска със съвсем нормалната институционална и конституционна реакция на Народното събрание.  





- Ще успеят ли протестите и внесеният вот на недоверие за корупция срещу кабинета да консолидират БСП?

- Не. Вече се видя много ясно, че това няма да доведе до консолидация на левицата.  Ясно е,  че в ръководството на БСП няма единно становище по отношение на смисъла от този вот.

Колкото повече наближават изборите и колкото повече нараства недоволство и дезориентирано напрежение в обществото, толкова повече БСП губи потенциал да бъде политическа алтернатива на сегашното управление.     

Изглежда, че и президентът помага за разделението на БСП, защото конкуренцията между държавния глава и ръководството на партията в това кой да бъде по-радикалният опонент на ГЕРБ и на управляващото мнозинство разфокусира енергията на партията.

 

- Как ще подействат на ДПС протестите край лятната резиденция на Ахмед Доган?

- В случая "Росенец" ДПС излъчи много ясен сигнал, че също не одобрява поведението на президента. Това е политическата новина, тъй като до момента Движението не се беше позиционирало по отношение на държавния глава. Ако конфронтацията продължи, това може да доведе до съставянето на достатъчен брой народни представители в този парламент, които  да започнат процедура по предсрочното отстраняване на г-н Радев.





- Доколко стабилно може да е обединението на леви и десни сили в своеобразен нов Отечествен фронт срещу ГЕРБ?

- Подобен конгломерат е напълно неустойчив, той е абсолютно ситуативен. Разчита се само на мобилизирането на противопоставяне срещу ГЕРБ и нищо повече. В крайна сметка това е нещо, което не може да доведе до смислен и устойчив политически резултат. Тези политически фигури за съжаление и помежду си не биха могли да постигнат съгласие. И е съвсем нереалистично очакването, че биха могли да съставят устойчиво мнозинство в следващ парламент. Капацитетът им е фокусиран по-скоро в мобилизирането на блуждаещ протестен вот, отколкото в изграждането на ясна управленска алтернатива на сегашното правителство. 

 

Доц. Антоний  Гълъбов е социолог и политолог. Работил в Института по социология към БАН. Преподавател в Департамент Политически науки на Нов български университет. Член на Управителния съвет на Международната асоциация за културна политика Ubuquite Culrure(s) в Париж. Основател и член на Българско общество за индивидуална свобода БОИС (2003). Председател на УС на Института за публични политики и партньорство. Автор на монографии и студии. 


Какво четем:

🔴 Съдържател на механа в Свищов уби с ритници клиент след свада

🔴 Вижте неузнаваемата Радина Червенова (СНИМКА)  

🔴 Чудотворните икони в България

Източник: Марица



Коментари



горе