Преди 43 години номерират българите с ЕГН, а началото на гражданската регистрация е положено по време на турското робство
Cамо в България хората се номерират с ЕГН. Подобни идентификационни системи има в няколко държави, но точно този начин за отличаване съществува само по родните земи и е въведен преди 43 години. ЕГН нахлува в живота ни с постановление на Министерския съвет по времето на социализма.
Началото на гражданската регистрация в България е положено още през ХIХ в. по време на турското робство. В края на игото управителят на Русенския вилает Мидхат паша въвежда номерация на населението.
тогавашни жители на България. Това се случва от 1 до 30 ноември. В този кратък период са анкетирани над 8 млн. души. Всички те са записани в регистъра на ЕГН.
До края на април 2014 г. в България има издадени над 11,5 млн. граждански номера. Точната им бройка обаче никога не може да се фиксира, тъй като постоянно се променя.
Базата данни се актуализира ежедневно. Точно в 15 часа всеки ден в нея се вписват всички новородени, починали, сключили брак или разведени. Попълват се промененените адресни регистрации и всички други данни, с които човек фигурира в системата. След това справката се изпраща на МВР.
Възможните номерации на практика
никога не могат
да се изчерпат
Алгоритъмът е така измислен, че не позволява комбинациите да се повторят в нито един момент. Той дава възможност точно за 365 000 регистрации годишно, или по 1000 на ден.
Така жителите и временно пребиваващите в страната отново са маркирани, но не чрез директно номериране на човека. Идентификационните цифри се използват за потвърждаване на самоличността.
Номерирането позволява на властите постоянно да проследяват хората. Това, разбира се, в повечето случаи е свързано с функции на държавата като събиране на данъци, социално подпомагане или просто статистика. Както у нас, така и в чужбина човек получава номер
още с раждането си
или в някои държави - при навършване на пълнолетие. Временнопребиваващите пък получават личен код при влизането си в чужда държава.
“В държави като Германия и Унгария поставянето на номера на хората е сметнато за противодържавно - припомня юристът Александър Кашъмов. - Конституционните съдилища на тези страни са го сметнали за нарушение на съответния регистър. От тази гледна точка е резонно да се мисли за преразглеждане на тези системи. За целта трябва да се включат специалисти, които да могат да оценят техническите и финансовите параметри на нова система. Но все още съществуват и други държави, в които действа идентификационният номер.”
Зараждането на номерирането в чужбина обикновено
не е било свързано с
персоналната идентификация
В САЩ например личните цифри в началото са били раздавани заради социалните осигуровки. Днес обаче същите числа де факто служат за личен код.
Държавите, чиито системи за номерация са най-близки до нашия ЕГН и в тях са кодирани датата на раждане, полът и друга лична информация, са Румъния, Албания, Австрия, Казахстан, Китай, Полша, Чехия, Словакия, страните от бивша Югославия, цяла Скандинавия, Прибалтика и голяма част от държавите в Южна Америка.
Броят на цифрите, с които хората са обозначавани в различните страни, се движи в широк диапазон. Например в Сан Марино числата са само 5, докато в Китай, където месторождението също е част от кода, достигат до 13.
Италианците пък имат “фискален код”
от 16 знака. Съставя се от първите съгласни на името и фамилията и от знаци за рождената дата, пола, общините на раждане и на местоживеене.
Кодът в някои страни не е един и същ в зависимост от това за какво се използва. Възможно е да бъдат махани или прибавяни цифри според областта, в която ще бъде приложен.
Social Security Number се нарича системата в Съединените щати. Тя представлява 9-цифрен личен код, който не съдържа никакви данни за човека. Формално тази номерация не е задължителна. На практика обаче, ако американец няма такъв номер, той не може нито да си извади шофьорска книжка, нито да си открие банкова сметка или да получи кредитна карта.
Някои от
най-развитите държави нямат
аналог на нашия ЕГН
Британците например са сред народите, които не са възприели номерирането. Те имат само NI Number за социално осигуряване без персонални данни. Така е и в Австралия, където се ползва не един, а различни кодове за медицинско, данъчно, социално обслужване. В Германия също няма номерация на хората.
Не само у нас обаче е възниквал въпросът могат ли номерата на хората да се използват недобросъвестно. Още през 1991 г. унгарците скочиха срещу идентификаторите и Конституционният им съд реши, че личният номер, “задължителен за всеки, който може да бъде употребяван без ограничения, е неконституционен”. Въпреки това категорично решение, все пак личният номер и в Унгария се използва в много сфери.
Именно за целите на сигурността
в много страни кодовете
не се съобщават
при повечето операции, за които у нас е нужен. В чужбина не ти искат номера, когато си плащаш тока, нито за да си вземеш филм от видеотека. В редица държави той се изисква само за данъци, социално осигуряване, обществен ред и здравеопазване. В САЩ обаче не можеш да направиш никаква справка без този личен код.
16 години след нас руснаците въвеждат ИНН (Идентификационный номер налогоплательщика). Такъв обаче получават не само физически, но и юридически лица. Само преди година Казахстан също въведе система, която до голяма степен се доближава до българската. Техните кодове обаче съдържат повече номера.
“Във Великобритания няма граждански номера и лични карти, а паспорт се изважда само за пътуване в чужбина, каза Кашъмов. Там, ако си извадиш шофьорска книжка, тя не подлежи на периодична подмяна, както е при нас. Поставя се въпросът каква е целта, защо пък трябва институциите да придобиват актуални лични данни без причина.”
Застрахователи
вписват клиенти в
партийни списъци
Застрахователна компания включила свои клиенти в избирателни списъци, като използвала директно данните, които те са предоставили при регистрацията на автомобилите си в компанията.
"Застрахователят, при когото са вписани всички коли на семейството ми, включил майка ми, баща ми и сестра ми в списъка на една от партиите", разказва пред в. "168 часа" млад мъж от Варна, който желае да запази анонимността си.
Няколко дни преди да нашуми историята с откраднатите лични данни, представител на компанията, в която са застраховани автомобилите, се обажда на майката на момчето, която току-що е завършила регистрацията на колата си във фирмата. При последното оформяне на документите в разговора се прокрадва и страничен въпрос: "Имате ли нещо против да ви включим в списъка на еди-коя си партия?" Жената дава съгласието си, но
така и не се подписва никъде
нито пък специално предоставя ЕГН-то си за тази цел.
"Когато разбрахме за историята с ЕГН-тата, със семейството ми решихме да проверим дали и нашите имена не фигурират в някой списък. Никой от близките ми не се е подписвал в подкрепа на която и да е партия", разказва младежът.
Момчето не е очаквало, че някой от близките му ще се окаже в списъците, но въпреки това, когато разбрало за възможността да провери в интернет дали ЕГН-то му е било използвано без негово съгласие, от любопитство решило да опита.
Проверявайки ЕГН-тата си, се оказало, че всички от семейството му освен него самия
са включени в един и същи списък Веднага се досещат как се е стигнало дотам. Майката, бащата и сестрата на младежа са застраховали автомобилите си в една и съща фирма. Партията, в чийто списък са включени имената на потърпевшите, е същата, за която представителят на застрахователната фирма попитал майката на момчето дали би имала против да подкрепи.
"Да, майка ми се е съгласила, но все пак не се е подписала сама. Получило се така, че в списъка са и баща ми, и сестра ми, които също са си застраховали колата там. Аз нямам кола и съответно - застраховка, сигурно затова не фигурирам", разказва младежът.
Какво четем:
🔴 Истинският живот започва на 50🔴 Най-чистите гръцки плажове със син флаг СНИМКИ
🔴 Актьорът Кирил Господинов умира, сломен от мъка, мизерия и самота
Източник: