Борисов с План "Z", докато опозицията заеква на "А"


Бойко Борисов ще подаде оставка, ако идеята на ГЕРБ за промени в конституцията и свикване на Велико народно събрание не получи одобрение в парламента. Това може да стане още през септември. Подобна версия лансира вчера вицепремиерът Томислав Дончев в ефира на "Нова". Той обаче уточни, че в крайна сметка решението ще е лично на премиера. Дончев отхвърли обвиненията на опозицията и протестиращите, че предложенията на ГЕРБ се правят, за да се потуши напрежението и да се печели време. Напротив - с тях и с готовността на министър-председателя да подаде оставка удовлетворяваме исканията на обществото, твърди Дончев.  





В последните дни Борисов показва, че има отговори на всички въпроси - готов е на оставка, готов е да участва в дебата за реформи и рестарт на държавата, готов е да се оттегли от изпълнителната власт, дори ако ГЕРБ спечели и следващите избори. Премиерът има не само План "Б", но и "Z". Признава за грешки в управлението, в кадруването на депутатите, кметовете, местни лидери на партията... Но настоява, че правителството се справя добре в управлението на кризата от коронавируса и има ясен план  как да изведе държавата от нея. Твърди, че за следващия вот, редовен или предсрочен, ще има машинно гласуване. Предлага диалог по този план и очаква от опонентите си добри идеи, а от обществото - подкрепа. Написал е нова конституция и я изпраща на всички до поискване. 





Никой обаче не я ще. На всяко ново предложение на Борисов опонентите му първо отговарят с "не", без дори да се замислят. По важните въпроси повечето говорители на опозицията все още сричат на "А". И в настояването си, че той просто трябва да си ходи, без да е ясно какво идва след него, някои се държат като изгладняла глутница, която просто иска да се докопа до кокала. 

40 дни след началото на протестите улицата все още не може да излъчи лидери, които да докажат, че имат ясен план накъде ще върви държавата след оставката на правителството. След като настояваха за промени в конституцията и Велико народно събрание, сега се оказва, че не ги искат. Говорят за избори, но не казват кой и как ще ги организира, за да са честни, след като тези, излъчили сегашните управници, явно не са били честни. 





Президентът Радев и хората от мозъчния му тръст също мълчат по въпроса за същината на конституционни промени, които държавният глава обеща да инициира още в началото на годината. В мотивите, с които президентът, БСП, демократите, протестърите и новите кандидати за политическа слава искат отстраняването на ГЕРБ от властта, звучат едни и същи лозунги, които засега не са подкрепени с никакви аргументи. 

Това вероятно е предположено от страха, че никой от тях не е готов за избори. А вот тази есен би възпроизвел парламент, който няма да може да състави работещо мнозинство, или то ще трябва да се прави на съглашенски принцип между несъвместими помежду си политически субекти.

Всъщност от подобен сценарий има и един печеливш и това е президентът Радев. Като действащ държавен глава, той няма полезен ход да бъде "регулатор" на политическите процеси в момента. Импотентен бъдещ парламент, който не може да роди действащо управление, ще предизвика дълга политическа криза и управление на служебен кабинет, съставен от президента. Това пък ще отвори писта за бъдещ проект на Радев, с който той най-после ще може да се еманципира от БСП и да поиска цялата власт. 

Проблемът е къде се крият днес тези, които знаят как да рестартират държавата. Защото кучето е заровено именно в качеството на политическата  класа, а не в политическия модел и конституцията.  България страда от криза на представителството, а не от политическа криза. Защото родните политици отдавна са забравили, а някои и никога не са знаели, че парадоксите на политическото представителство са стар проблем на всяко демократично общество, с който ние явно чак сега се сблъскваме челно. 

Политическата класа е такава, каквато сами си я създаваме. Не идва от Марс, Москва или Вашингтон. И от това как излъчваме представителството си във властта зависи как живеем. Ако се научим да използваме този инструмент на демокрацията, ще знаем и как да търсим отговорност от политиците, които по правило си говорят с нас единствено в предизборно време. А после бързо забравят, че са наши представители, и започват да употребяват властта не в общ, а в собствен интерес. В резултат институциите /парламент, правителство, главен прокурор и т.н. /придобиват прекомерна сила и трупат нови и нови активи за себе си и свързаните си лица. Така до следващата предизборна кампания. 





За разбиването на този порочен кръг става дума днес. Ако енергията на протестите не се използва за целта, от тях няма да произлезе нищо друго освен смяна на едни употребяващите властта с други. Единствената разлика ще е, че не Борисов, я някой друг ще пише спасителния план "Z". А всички ние пак ще сме в публиката, в най-добрия случай - на първия ред. 

Там обаче държим съдбата си, колкото и парите - както и да стискаме банкнотата в ръката, нейната стойност се определя някъде другаде - в Централната банка или на световните валутни пазари. 

 


Какво четем:

🔴 Ето какви ги е вършил бащата на детето от джипа СНИМКИ

🔴 КАТ Перник ми е… Гърция – българка запратена там да си поднови книжката

🔴 Имаме новина! Петото дете на Бареков май ще е дъщеря

Източник: Марица



Коментари



горе