Румен Воденичаров: Самоубийствено е да продаваме земя на чужденци за вечни времена
„Отровното трио“ започват да дразнят гражданите с непрекъснатите приумици на тема окупация на институции
Практиката показа, че съдебната власт в неукрепнала демокрация като нашата не може да се остави напълно безконтролна
Повечето депутати трябва да се избират мажоритарно, за да не получават впоследствие прозвища като Гошо Тъпото
- Има ли недостатъци конституцията, приета от VII Велико народно събрание през 1991 г., които да правят ремонта й днес наложителен? Остаря ли основният ни закон за 29 години?
- Моето мнение за конституцията от 1991 г. остава непроменено, но неизвестно за публиката. Причината е, че за близо 30 години не съм се появявал на екрана на БНТ - независимо дали директор на националната медия е бил др. Гранитски, или г-н Кошлуков. Екранът остава абониран за „харалани и харизани“, както сполучливо нарече редовните коментатори един журналист.
Подписалите „комунистическата“ конституция на 12 юли 1991 г. бяха нещо като прокажени за медиите. Обратно: тези народни представители, които „гладуваха“ (само на бира) срещу приемането й, като Г. Марков (агент Николай), Александър Йорданов, Едвин Сугарев, Филип Димитров, продължават и сега най-безпардонно да се заклеват в нея.
Мнението на експертите от Европейския съюз по това време беше, че приемаме един съвременен и демократичен конституционен проект.
Моето мнение не е по-различно, с уточнението, че допуснахме част от разпоредбите на новата конституция да бъдат твърде либерални (напр. за българския език), а други са просто неизпълними в условията на либерална икономика и слаба държава.
Коментирал съм подробно недостатъците на конституцията, приета от VII ВНС в статия във връзка с нейната 20-а годишнина.
Накратко най-важните са следните:
Чл.2. България е определена като „единна“, но не и като „еднонационална“ държава. Този пропуск доведе до ратифициране от НС на Рамкова конвенция за защита на националните малцинства и подхранва надеждите на сепаратисти и малцинствени лидери, претендиращи за колективни човешки права.
Чл.5. Абсолютно погрешно е приемането, че „международните договори имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат“. Този текст е унизителен и придава на България статут на държава, лишена от суверенитет (т.е. на колониална държава).
Чл.21 и 22. Въпреки че ал.2 на чл.21 гласи: „Обработваемата земя се използва само за земеделски цели“, поправката, която гласуваха впоследствие народните представители, развързва ръцете на наши и чужди спекуланти: „Чужденци и чужди юридически лица могат да придобиват собственост върху земя, произтичащо от присъединяване на Република България към ЕС“. Не бе записана забрана за закупуване на земеделска земя за вечни времена от чужденци. Последствията могат да заприличат на самоубийство. Продължава изкупуването на огромни територии земеделска земя с подставени лица предимно от Турция и Израел.
Наивното ни увлечение по демократичното устройство в САЩ, както и по човешките права доведе до създаване, според мен, на две напълно излишни за нашата парламентарна държава институции - вицепрезидент и омбудсман.
Ние пропуснахме да приемем и текст, който да обвързва категорично правата със задълженията на гражданина. А той би могъл да бъде следният: „Български гражданин, който не изпълнява конституционните си задължения, няма право да претендира за своите основни човешки права“.
Главата за съдебната система в конституцията се нуждае от нови разпоредби. Практиката и постоянните протести показаха, че съдебната власт в неукрепнала демокрация като нашата не може да се остави напълно безконтролна.
Накратко: Разполагаме с демократична конституция, гарантираща индивидуалните човешки права на българските граждани. За съжаление, основният закон се нарушава безцеремонно, а за изминалите 29 години няма наказан нарушител. Българите отново загубиха вяра във върховенството на закона. И демокрацията ни в крайна сметка се оказа „тоталитарна“, както казваше руският философ и дисидент Александър Зиновиев.
29 години наистина са достатъчен срок за преценка дали основният закон е остарял. Да, някои разпоредби са остарели, но тяхното актуализиране не изисква ново ВНС, а само консенсус на 2/3 от народните представители в следващото Обикновено народно събрание.
- Трябва ли броят на депутатите да бъде намален наполовина, на 120?
- Безспорно броят на народните представители трябва да бъде намален и повечето да бъдат избирани мажоритарно, за да не получават впоследствие прозвища като Гошо Тъпото, Лъчо Мозъка или Барни Ръбъла. Но това е работа за юристи конституционалисти, а не за химици като мен.
- Как преценявате протестите днес? Яха ли ги някой? Срещу какво всъщност е недоволството? Ще доведе ли до оздравяване на обществото?
- Мисля, че на руския президент Медведев принадлежеше идеята за единно демократично пространство от Ванкувър до Владивосток. Звучеше добре, но днес цялото това пространство от Сиатъл (срещу Ванкувър) до Хабаровск и Владивосток е арена на многолюдни и многодневни протести, за щастие, засега почти безкръвни.
Протестите имат различни цели, но едно е общо за всичките. Държавните лидери на демократични страни се оказват неадекватни за предизвикателствата, които им предостави неолибералната идеология. Оставка се иска не само на Тръмп, но и на Меркел, на Путин, на нашия премиер, че дори и на Лукашенко (с по около 80% гласове в негова полза на три последователни президентски избори). Недоволството е насочено срещу лидери, които или клонят към авторитаризъм, или са показали на голяма част от обществото, че са достигнали „тавана на собствената си некомпетентност“.
Ако някой яха протестите по света, то това е т.нар. „дълбока държава“, и по-точно милиардерите от Демократическата партия на САЩ. У нас най-близо до протестиращите е БСП, но раздорите в нея оставят шанс единствено на президента Радев. В същото време т.нар. „соросоиди“, в лицето на Христо Иванов („Да,България“) и на „Отровното трио“, започват да дразнят гражданите с непрекъснатите приумици на тема окупация на институции. Юристи като господата Минчо Спасов и адвокат Николай Хаджигенов би трябвало да са наясно, че всяко посегателство върху инфраструктурата в една демократична държава не може да се разглежда по друг начин освен като тероризъм.
България е затънала в корупция, така че персонална смяна на премиера не може с магическа пръчка да ни превърне в нормална държава.
- Кой е най-сериозният риск пред страната ни днес?
- Сериозните рискове пред страната ни не са един и два. Демографски срив, изкупуване на българската земеделска земя, мераците на етнорелигиозната партия ДПС, загубата на последните следи от суверенитет. Всичко това обрича еднонационалната държава на българите да се превърне след едно-две десетилетия в неясна територия с най-малко три етноса: български, цигански и турски. А наличието на четири американски бази в случай на военен конфликт ни правят директна цел на руските ракети „Искандер“. Тревожно бъдеще очаква младото поколение българи, ако не намери сили да промени нещата радикално.
- Наричате демокрацията "грозновата жена в красива опаковка". Затова ли не я харесваме? Какво я прави такова сериозно препятствие за българина?
- С моята малко дебелашка шега при отбелязване на 30-годишнината на СДС имах предвид, че когато демокрацията беше далеч (преди 10 ноември 1989 г.), тя ни привличаше по-силно, отколкото сега, след като станахме свидетели на тържеството на престъпния свят и заживяхме в „демократичен тоталитаризъм“.
- Защо се провалихме в Прехода? Каква е най-фаталната грешка, която допуснахме?
- Преходът към демократично устройство се провали, тъй като овластени демократи бяха обсебени от идея фикс, а именно разрушаване на всичко построено и работещо при социализма (с изключение на НДК, където си провеждаха конгресите). Другите бивши социалистически държави, за разлика от нас, се опомниха навреме. Вижте къде са сега Унгария и Чехия например!
Бихме имали шанс за друго развитие, ако в самото начало на промените имахме на мястото на ЖМЖ и Филип Димитров един Дън Сяо Пин. И законодателство като това на Сингапур, включително с изпълнение на смъртно наказание за тежки престъпления. Апропо, гледайте поредицата на Канал 3 „Скелетът на демокрацията“, за да се убедите как „разрушителите“ замениха „строителите“ на съвременна България.
Цв. Цв. чака само Тръмп да падне
- Масово негодуваме срещу задкулисието, но то си остава неизкоренимо. Има ли изобщо шанс да се справим с него?
- Задкулисието е извън България. Нашите политици са само изпълнители. Вижте кой финансира НПО. Идват трима американски сенатори и министър Орешарски спира проекта "Южен поток". Губим по 500 млн. долара годишно само от транзитни такси на газ. Сега държавният секретар на САЩ заплаши със санкции участниците в газопровода "Турски поток" и веднага подписахме да купуваме техния скъп втечнен газ от пристанището в Гърция.
А Цв. Цв. вече е заел трайно мястото при демократите във Вашингтон и чака само (като „лисицата, дето ходела след коча“) Доналд Тръмп да падне на президентските избори през ноември, за да настъпи неговият час.
Докато не се ограничи влиянието на задграничните кукловоди, промени е наивно да се очакват. Но това може да направи само политик като Виктор Орбан в Унгария, а точно такъв в България в момента липсва.
В света назряват буреносни събития, в сравнение с които времето на Студената война ще ни се струва сладък сън.
СДС заложи на гол антикомунизъм, който не пълни хладилниците
- Вие сте сред създателите на СДС. Защо се сви синята идея?
- Съюзът на демократичните сили беше идея на един от активистите на нашето „Независимо дружество за защита правата на човека“ - Костадин Георгиев. През декември 1989 г. СДС беше създаден като коалиция от партии и сдружения за участие в първите свободни и демократични избори.
Изборите през юни 1990 г. не бяха спечелени, но СДС и във ВНС заложи на гол антикомунизъм, който започна да отблъсква хората. Скоро те разбраха, че без продуктивно селско стопанство и индустрия, за които бяха осигурени пазарите на СССР и Близкия изток, никакви човешки права не са в състояние да напълнят хладилниците.
Демократите от СДС се оказаха просто инкарнация на болшевиките. С отлюспванията коалицията се разпадаше, но абревиатурата СДС все още привличаше избиратели и неистово желание за реванш, който се реализира с нещо като „цветна“ революция през 1997 г. СДС се превърна в партия и започна прогресивно да запада. Днес хората, които подскачаха по площадите, се чувстват излъгани, а Иван Костов декларира само 700 000 лева в сметката си, защото „умело ръководел финансите си“.
Приватизацията се изроди в прихватизация
- Има ли начин да се преодолее поне частично разединението в обществото ни? Възможна ли е нова кръгла маса?
- Разединението в българското общество не може да се преодолее лесно. България престана да бъде социална държава. Плоският данък, вместо да привлича инвеститори, прави още по-дълбока пропастта между бедни и богати. Бившите кооператори от ТКЗС напускат този свят с проклятие към ЖМЖ и Ф. Димитров за ликвидационните съвети. Инженери и работници кълнат Иван Костов за разрушаването на българската индустрия, безработицата и „прихватизацията“. БСП също трябва да споделя вината за масовата приватизация, от която се пръкнаха милионери като сем. Баневи и Иво Прокопиев. Неравенството в приходите на хората в момента е ужасяващо и стоим твърдо на първо място в ЕС.
Нова кръгла маса не може да примири дори частично двата полюса в българското общество. Това може да направи само държавен съд за всички правителства на прехода с едно-единствено обвинение - геноцид.
Стресът в политиката
Политиката у нас винаги е била мръсна работа. Достатъчно е да четем Петко Славейков и Атанас Буров. Убедил съм се в това лично във VII ВНС при създаване на конституцията. Още ми търсят досието за информатор на Държавна сигурност. За себе си след толкова години издигнах лозунга „30 години стигат!“. Пак ще цитирам Александър Зиновиев: „Това не е моята страна (днешна Русия). Аз само живея в нея, за да наблюдавам и да анализирам!“.
Ето защо съветвам младите, които не са склонни да правят компромиси със съвестта си, да не се изкушават от политика. От постоянния стрес пада имунитетът, а в условия на пандемиите, които ще продължи да ни натрапва СЗО, не е здравословно.
Румен Воденичаров е виден общественик, един от основателите на СДС.
Роден е в Садово. Завършил е химия и е работил 25 години в Института по органична химия на БАН и в Научноизследователския химико-фармацевтичен институт. Бил е председател на Независимото дружество за защита на правата на човека в България (1989), след това е начело на сдружение “Хелзинкски наблюдател - България”.
Участва в работата на кръглата маса. Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991), член на Конституционната комисия. На президентските избори през януари 1992 г. е кандидат за вицепрезидент като подгласник на Велко Вълканов. Зам.-председател на политическа партия “Нова зора” от 2010 г. Участвал е в повече от 10 високопланински експедиции в Хималаите, Каракорум и новозеландските Алпи.
Какво четем:
🔴 Кацали ли са извънземни в Царичина🔴 Петър Велков, учител: Как спите нощем, проф. Атанас Мангъров?
🔴 Скрита камера снима граничари да берат марихуана
Източник: Марица
Коментари
Последвайте ни във facebook!
