А сега накъде след вота? Четири сценария за новия парламент


ГЕРБ спечели 13-ата си изборна победа от създаването на проекта на Бойко Борисов през 2006 година. Тя дойде с най-ниския резултат на партията на парламентарни избори - под 1 млн. гласа и едва 25% (По данни на "Галъп" към 22 часа). Това означава между 70 и 75 депутати в 45-ото Народно събрание и почти никаква възможност ГЕРБ да остане на власт.  

Голямата изненада е "Има такъв народ". Според прогнозните резултати към 22 часа снощи проектът на Слави Трифонов получи подкрепата на близо половин милион българи и е втора политическа сила у нас със 17%. Провалът е за БСП. Столетницата понесе най-тежко поражение от ниската избирателна активност, която падна под 50% заради страховете на хората в пандемията от коронавирус. С  резултат под 17 на сто социалистите получават между 43 и 46 депутати.





В парламента влизат още Демократична България (10,7%), ДПС (10%), "Изправи се.бг, Мутри вън" (5,1%) и ВМРО (4,6%).   

И за ГЕРБ, и за БСП това са най-слабите резултати от 2009 година насам по отношение на броя гласове.  

До заветните 121 места за формирането на мнозинство в 45-ото Народно събрание за партията на Борисов остават над 45 гласа в подкрепа, което означава, че победата на ГЕРБ може да се окаже пирова. Съвсем вероятно е да се повтори ситуацията от 2013 година, когато партията спечели най-голямо доверие, но остана в опозиция, защото никой не пожела да се коалира с нея. 

Варианти за кабинет „Борисов 4“, изглежда, няма

Единствената възможност ГЕРБ да състави правителство е да си осигури подкрепата на някоя от следващите я 2 партии - "Има такъв народ" или БСП.   Слави Трифонов и Корнелия Нинова обаче са категорични, че съвместно управление с ГЕРБ е немислимо.





Другият вариант за правителство на Борисов е осигуряване на мнозинство чрез ВМРО и част от депутатите на „Има такъв народ“ против волята на Слави.

Правителство на ГЕРБ с друг премиер 

Тази възможност съществува, макар и с твърде много условности. Подобен вариант преди време допусна лидерът на „Да, България“ Христо Иванов. При положение че бившият правосъден министър се върне на тази позиция, можем да станем свидетели на дясноцентристки коалиционен кабинет, съставен от ГЕРБ,  ВМРО и  „Демократична България“ и подкрепен от част от депутатите на "Има такъв народ".

Кабинет анти ГЕРБ

Математически този вариант за съставяне на правителство изглежда най-реалистичен, ако омразата към Борисов се окаже по-силна от взаимната неприязън между Корнелия Нинова, Мая Манолова, Христо Иванов и Слави Трифонов. Очаква се БСП, „Изправи се.бг Мутри вън“, „Демократична България“ и „Има такъв народ“ да разполагат с около 125 депутати, което прави такъв кабинет възможен. Едва ли обаче подобно правителство ще има дълъг живот.   

Служебен кабинет и избори „2 в 1“ наесен 





Вотът на 4 април разпредели силите в парламента така, че най-вероятно 45-ото Народно събрание ще се окаже с кратък живот. Ако участниците в него не могат да намерят общ език за съставяне на работещо правителство, конституцията предвижда служебен кабинет, назначен от президента Румен Радев. Подобен вариант е сред най-големите кошмари за ГЕРБ. При положение че първите две политически сили не успеят да получат подкрепа за съставяне на правителство, държавният глава ще възложи мандат на трета парламентарно представена партия или коалиция, която той сам има право да посочи. Ако и тя не успее да направи кабинет, Народното събрание, избрано в неделя, ще се разпусне. 

За да се спазят всички предвидени в Конституцията условия обаче, това ще стане най-рано в началото на юни. Дотогава ще управлява сегашният кабинет на Борисов.  

С оглед на предстоящите президентски избори през октомври, най-вероятно е Румен Радев да насрочи избори "2 в 1" наесен.    

Фатална ли ще е 13-ата 

13-ата победа на ГЕРБ на избори може да се окаже фатална за партията на Борисов. Един от пъклените планове на опонентите му предвижда ГЕРБ да бъде изваден в опозиция и да се разпадне от собствената си тежест, далеч от властта.

Борисов обаче е показвал, че може да се справя и в такава ситуация. Случващото се днес е дежавю на онова, което преживя България през 2013-2014 година. Тогава ГЕРБ спечели парламентарния вот, но 97 депутати не стигнаха за съставянето на кабинет. Последваха месеци на протести и скандали и през лятото на 2014-а Пламен Орешарски подаде оставка. ГЕРБ спечели още по-трудно новия вот, но състави кабинет в коалиция с Реформаторския блок.

Активна работа в опозиция влиза в плановете на Борисов и днес. Дали следващият кабинет ще е на ​анти ГЕРБ коалиция или служебен, той ще се сблъска с тежки предизвикателства, които носи със себе си пандемията с коронавируса и очерталата се вече икономическа криза. Не са изключени протести и контрапротести, които да вкарат България в продължителна политическа криза, и връщането на ГЕРБ във властта в обозримо бъдеще.    

Иначе до момента ГЕРБ има в актива си 13 изборни победи и само една загуба - на вота за президент през 2016 г. 5 победите са на парламентарни избори (2009, 2013, 2014, 2017 и 2021 г.), 4 - на местния вот (2007, 2011, 2015 и 2019) и 3 на избори за европейски парламент (2009, 2014, 2019).

Въпросът е дали вчерашната 13-а победа ще е фатална. 

Президентът Радев свиква 45-ото НС до месец

Парламентарните избори на 4 април вече са минало, след като вчера България даде своя глас за състава на новия 45-и парламент. Сега Конституцията „прехвърля топката“ в полето на президента Румен Радев, който е длъжен в едномесечен срок да насрочи първото заседание на новото Народно събрание. Според чл. 75 от основния закон на държавата, ако това не се случи, заседанието може да се свика и от една пета от народните представители. Досега обаче историята не познава случай, в който държавният глава да е забавил решението си цял месец. Вероятно Радев също няма да чака до 4 май, още повече след вчерашното му изказване, че изборите трябвало да бъдат още през миналата година. Дори ако някоя от партиите оспори резултатите от вота, това не пречи на президента да свика заседанието. 





За да насрочи първата сбирка на парламента обаче, президентът трябва да изчака ЦИК да обяви окончателните резултати от вота. Според експерти съвсем логично е Радев да „свири сбор“ на новите депутати в средата на април. Народното събрание се нуждае от поне 1 работен ден, за да си гласува ръководство, след което трябва да бъде определен съставът на парламентарните комисии и да се изработи правилник за работата на парламента. 

 В същото време държавният глава започва подготовка за връчване на мандат за съставяне на правителство. Той провежда консултации с парламентарните групи. Най-многочислената от тях първа трябва да излъчи кандидат за министър-председател, който да получи мандата за съставяне на правителство. 

Интересен факт е, че в закона няма посочен срок, в който президентът трябва да връчи първия мандат. Той обаче едва ли ще се бави много, тъй като през това време ще продължи да управлява сегашният кабинет. Първата политическа сила, според резултата от изборите, пък разполага с една седмица, за да предложи чрез министър-председателя си състав на правителството. 





Ако това не се случи, правото да състави кабинет получава втората по численост парламентарна група, която също има 7-дневен срок, за да го стори.  Ако и тя не успее, държавният глава има правото по свое усмотрение да връчи мандат за съставяне на правителство на някоя от другите парламентарни сили, а срокът пак е едноседмичен. 

Ако един от трите опита за съставяне на кабинет е минал успешно, тогава президентът предлага на Народното събрание да избере предложения кандидат за министър-председател, който пък посочва конструкцията и състава на своя кабинет. 

При положение че не се постигне съгласие за съставяне на правителство, държавният глава е задължен да назначи служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори най-късно до два месеца. 


Какво четем:

🔴 Второ злато за България на европейското по щанги

🔴 Коджакафалията дарява 6 пъти повече злато от Евлоги и Христо Георгиеви    

🔴 Самотен баща на две деца води битка за оцеляване / СНИМКИ

Източник: Марица



Коментари



горе