Проф. Ивайло Дичев: Яйцата и козунаците изядоха мита за Иисус


Разглезихме се и заживяхме с чувството, че никога вече няма да има беди 

Светът еволюира към повече хуманизъм, новата жертва се казва солидарност

Нашата съвременна култура залага на новото раждане, не на възкресението и отвъдния живот

 

- Защо Възкресение Христово е най-таченият християнски празник?

-  Нека веднага ви кажа, че не съм вярващ, ще ви отговарям като човек, който уважава религията, но вижда значимостта й по-скоро в миналото.

Великден е бил основният християнски празник, днес постепенно го измества Коледа. Защо ли? Защото в съвременния свят опитваме да скрием смъртта, правим се, че я няма. Преди хиляда години всеки човек е бил свидетел на десетки смърти в дома си - поне една трета от децата са умирали преди 3-тата година, не са ги кръщавали, за да са сигурни че ще оживеят.  Днес смъртта е срамна тайна - близките ни умират в болница, далеч от нас, мъките на агонията се спестяват с упойки, болката, загубата са загубили културен смисъл.





Постепенно големият празник става Коледа, за която в ранното християнство дори не са имали дата

Тя чудесно пасва на буржоазния човек, който мисли за живота, раждането, не за нуклеарното семейство, не за рода, не за общността. И, разбира се, Коледа почва да се празнува с подаръци, все по-пищна консумация, а в центъра <210> застава съвсем нехристиянският Дядо в червените дрехи. Великден като е ли почва да избледнява. Защото нашата съвременна култура залага на новото раждане, не на възкресението и отвъдния живот. Преди време Галъп установи, че 58% от българите вярват в Бог, но само 29% - че има живот след смъртта, 23% в ада, 25% - в рая. Значи половината вярват в някаква сила, но не и че след смъртта има друго. При такива нагласи Великден се превръща в една традиция без дълбок смисъл, в боядисване на яйца, печене на козунаци.     

- Успява ли чудото на Възкресението да запълни духовната празнина в живота ни, да ни върне вярата в доброто и справедливостта?

-  Митът за Иисус помага на човек на прескочи през онази бездна, която зейва пред нас в моменти на съмнение. Правя нещо, мъча се - и какво, ами ако се проваля, ако всичко е напразно? Историята внушава надеждата, че някак ще прескоча, ще продължа нататък. Много култури имат подобни фигури - умиращи и възкръсващи богове като Озирис, умираща природа, която се възражда чудодейно към живот като в историята на Деметра и Персефона. Иисус действа особено силно, понеже не е божество, а обикновен човек, с когото всеки от нас може да се идентифицира.





- Умеем ли ние, българите, да празнуваме пълноценно? Не сме ли твърде податливи на повърхностни, трапезни радости?

-  Тук не е възникнала сериозна теологическа мисъл, пък и Църквата ни понякога е доста странна - спомнете си как егоистично реагира на бежанците, сравнете това с християнското отношение на католици и протестанти. Може би се дължи на вековете съжителство с исляма, може би на комунистическия атеизъм,

може просто да нямаме склонност към абстрактни умишления.

Но да, цялата работа се върти около трапезата. Да добавя  и националната идентичност, която християнските неща трябвало да укрепват. Да, ама християнство и национализъм нямат нищо общо, даже са противоположни, ако следваме учението на евреина Иисус. Да не говорим за туристическите употреби на християнството днес.

- Саможертвата ли е най-важният урок на Спасителя?  Доколко  това е актуална тема днес?

-  Много труден въпрос. Живеем в общество на все по-краен егоизъм - на богатите, на националистите, на консуматорите. От друга страна - погледнете лекарите, доброволците, които изпитаха ваксината върху себе си, международната помощ, от която и ние се възползваме в Европейския съюз (макар че по времето на споменатата бежанска криза егоистично отказвахме да помагаме). Светът еволюира към повече хуманизъм, новата жертва се казва солидарност. Промяната е невидима, но пък глобална. Просто вече не говорим за отделни хора, светци, мъченици, а за цялото ни общество.





- Можем ли да смятаме ковид пандемията за наказание за  нашата меркантилност, погазване на правила и ценности?  Защо толкова трудно се справяме с  това изпитание?

- Не, не смятам, че някакъв чичо с бяла брада от облаците ни праща наказания. Но това, което става, е предупреждение - утре ще ни удари земетресение, в други ден астероид, климатичните промени чукат на вратата. Разглезихме се и заживяхме с чувството, че никога вече няма да има беди - като безсмъртни. Ами не, чакат ни много изпитания и ако искаме да възкръсваме отново и отново като цивилизация, трябва да жертваме по нещо за общото бъдеще.   

- На своеобразен  вододел ли е България?  Има ли шанс да възкръсне по-силна, или ще затъне в  блатото на дребнопартийни страсти и  скандали? Ще им стигнат ли мъдрост и  отговорност на новите ни политици  да загърбят егото си  в името на България?

-  Имам чувството, че сме се върнали в края на Второто българско царство - не само всеки феодал се бори с всички наоколо, но и всеки се е затворил в своята платформа, единият в страницата си на Фейсбук, другият в джипката, третият в частната си телевизия. Ако не свършат работата, за която сме ги пратили в парламента - а именно да разчистят държавата, да променят избирателната и съдебната система, да реформират институциите - боя се ще настане взрив, по-тежък от този през миналата година.





Ивайло Стефанов Дичев е професор по културна антропология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, преподава във Франция, САЩ. Син е на писателя Стефан Дичев. Защитава докторати в Софийския университет и в университета Париж-VII: Дени Дидро. Работи в сферата на естетиката, социалните науки с фокус върху градската антропология, балканските идентичности, миграцията. Редактор е на онлайн изданието за културни изследвания „СеминарБГ“. Ивайло Дичев е писател и активен есеист, публикува в български и европейски издания. Автор на книги с разкази и роман. Носител е на наградите за есеистика „Паница“ (1999), „Черноризец Храбър“ (2002) и „Димитър Пешев“ (2005).


Какво четем:

🔴 От 1 май аптеките нямат право да продават лекарства с хартиени рецепти

🔴 Всички обсъждат дясната ръка на Слави Трифонов, но знаете ли как живее синът му в Лондон?

🔴 Проф. Дончо Хрусанов и съпругата му загинаха в адска катастрофа

Източник: Марица



Коментари



горе