Майка попадна в рая на детските отделения! Толкова ли е трудно? СНИМКИ

Признаваме, подобни постове са рядкост и винаги предизвикват у нас смесени чувства. От една страна - на радост и благодарност, а от друга, ни става тъжно, че толкова "нормални" неща като чистото, приветливо и удобно детско отделение в една болница например е нещо, което звучи като изключение. Изключение от общото правило, на което сме свикнали...

Предлагаме ви поста на една майка, в който (по изключение) няма упреци към хората с бели престилки, нито тегаво чувство за безнадеждност.

След дълго отлагане и съответно влошаване, миналата седмица се озовах пред спешния кабинет в детското отделение на Пирогов с недоносената ми дъщеря. Прегледаха я, направиха изследвания и снимка и се оказа, че вече е с пневмония - казаха детето е зле, трябва да я приемем. Аз, естествено, очаквах най-лошото, защото само на такова съм попадала, когато съм лежала в болница сама или с някое от децата и затова толкова се борих да овладея болестта вкъщи... ама с пневмония, нямаше как, приех хоспитализация.

И попаднахме в рая на детските отделения! Новичко, ремонтирано, приветливо. И чисто, хора, чи-сто! В стаята имаше кът за повиване и къпане, с комплект за бебешка хигиена Мустела - за общо ползване. На мивката имаше сапун. В тоалетната редовно подновяваха тоалетната хартия и поддържаха чистотата - абе, не беше гнусно за влизане, сядане и ползване, даже беше приятно. Стаята се чистеше основно два пъти на ден, включително дезинфекция на мивката и бърсане на прах. Има кухня, оборудвана с микровълнова, хладилник, кана с топъл чай, кана за топа вода и стерилизатор. И безплатен wifi с отличен сигнал. Бебешките креватчета са чисто нови, удобни за ползване и сън, а леглата за придружителя са 'скрити' в шкафчетата и лесно се разгъват и ползват.

А персонала... За целия престой никой нито веднъж не ми се скара, озъби, изсъска, не ме гледаха с досада - напротив, по всяко време на денонощието бяха любезни и правеха всичко възможно да подобрят положението ни. Носеха храната за децата и предлагаха и на родителите - да не стоим гладни, защото за нас храна не е осигурена. Винаги бяха усмихнати и учтиви, всички - от санитар до началник на отделението.

Знам, че тук си споделяме лошия опит и нуждата от промяна в детските отделения. В Пирогов тази промяна се е случила и всички работят, за да поддържат и запазят приятната атмосфера. Аз се радвам, че попаднах там и вече знам, че ако отново се наложи хоспитализация, ще мога да отида на място, където ще се погрижат не само за физическото здраве на децата ми, но и за психическото ни състояние по време на този престой.

С благодарност към всички в детското отделение на Пирогов споделям с вас. И ви желая все пак да не ви се налага да ходите там, колкото и хубаво да е!