Марко войвода, който изми срама на селото си чрез един от най-редките подвизи


На 13 юни 1902 г. след предателство на местни гъркомани в с. Пътеле е убит Марко войвода - български офицер и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Марко войвода, известен още като Марко Лерински, е роден като Георги Иванов на 20 юни 1862 година в Котел.

През 1883 година постъпва на военна служба в Княжество България. Взима участие в Сръбско-българската война и за проявена храброст е удостоен с медал и повишен в чин.

Другарите му прибавят прозвището Геройски.





През 1895 напуска армията, влиза и взима участие в четническата акция на Македонския комитет от 1895 година в четата на Стойо Костов, която опожарява Доспат.

След неуспеха на акцията се връща в армията като подофицер. Влиза в контакти с Гоце Делчев и Гьорче Петров, които го привличат към ВМОРО през 1900 г. Изпратен е като войвода в Леринско, където взима псевдонима Марко.





Благодарение на военната подготовка на Марко войвода и на неговите организационни способности четата му се превръща в школа за подготовка на четници и войводи за цялата революционна организация.

Според съвременници Марко превръща Леринско в „един район образцов във всяко отношение. Работници ентусиазирани, организации стегнати, чета дисциплинирана и в пълната смисъл на думата агитационно-организаторска. Всичко това бе дело на котленеца Марко.“

Георги Попхристов пише в спомените си за Марко Лерински през 1900 година:

„Марко Лерински остана с четата през зимата в Костурско и Леринско. В тези околии, особено в последната, имаше по-добри условия и Марко намери там по-добър прием и се задържа дълго време. Той там работи предано до края на живота си и остави скъпи и незабравими спомени между населението.“





Марко Лерински е първият, който предлага да се вдигне всеобщо въстание в Македония и Одринско. Войводата действа в Костурско, Воденско, Леринско и Битолско с Гоце Делчев, Пандо Кляшев, Васил Чекаларов и Лазар Поптрайков до началото на 1902 година.

През юни 1902 година Марко влиза с четата си в родното село на своя приятел и четник Дине Абдураманов, за да накаже предатели на организацията. Четата е предадена и обкръжена от турски войски. В сражението войводата Марко загива, а всички четници се изтеглят. Дине Абдураманов отказва да се оттегли с другарите си, барикадира се в собствената си къща и шест часа се сражава сам с турските войски.





Турците използват за жив щит жена му, дъщеря му, сестра му и вуйчо му, но Дине отказва да се предаде и стреля срещу обсадата, като убива и роднините си. След като свършва боеприпасите си, се втурва с ятаган срещу турците и загива.

Така според Христо Силянов Дине Абдураманов „изми срама на селото си чрез един от най-редките подвизи в македонската освободителна борба и изобщо в историята на революциите.“ Поклон, герои!

Автор: Огнян Карабельов, ФБ


Какво четем:

🔴 Отнемат от майка й изчезналата Маги, ако успеят да я намерят

🔴 Тримата, гаврили се с момче на Гребната в Пловдив, получиха наказанията си

🔴 Синът на Корнелия 2 години не стъпва при майка си

Източник: Lentata



Коментари



горе