Култови истории на Божидар Димитров

Бившият министър без портфейл обаче искрено се забавляваше с теориите на македонците и албанците, че са били 500 г. под българско робство.

Когато отишъл на официално посещение в Албания като представител на първото правителство на Бойко Борисов, в програмата му било включено посещение на крепостта край град Берат. През ХI век тя била собственост на българския болярин Елемаг. Димитров попитал колежката, която го придружавала:

"Вие, албанците, сте мюсюлмани. Каква е тази крепост с 47 православни църкви и параклиси наоколо?" А тя му отговорила: "Християнските храмове са построени по време на 500-годишното българско робство от албанския народ."

Става дума за времето, когато през IХ век цар

Симеон Велики завладява земите на днешна Албания

и те стават част от Първото българско царство.

Когато обаче Българското царство отслабва политически в края на ХIII век, териториите от днешна Албания, които са в пределите му, минават под контрола на Княжество Сърбия.

Божидар Димитров въобще не помислил да спори с албанската си колежка.

"Стана ми много готино. Изпитах невероятен кеф, че албанският народ смята, че е бил владян от българи", радваше се на отговора й историкът.

За разлика от албанците той не пропускаше

повод да поспори с македонците.

Още от младите си години. Когато през 1976 г. бил изпратен да чете старобългарските и западните ръкописи за средновековната българска история в архивите на Ватикана, се сблъскал с македонизма.

Тогава се натъкнал на най-стария глаголически паметник от Охридската книжовна школа - Асеманиевото евангелие, което после Държавна сигурност се похвалила като собствена заслуга. То е от втората половина на Х век и съдържа 158 пергаментови листа. Намерено е в Йерусалим от ориенталиста Йосиф Асеманий през ХVІІІ век, който го предава през 1736 година на Ватикана.

След консултация с БАН Божидар Димитров предложил на католическата страна да се направи съвместно издание на старинния паметник. Хората на папата даже се съгласили. Но в един момент при историка дошъл шефът на католическата библиотека и му казал, че не може да се издаде, защото югославският посланик протестирал, че не бил на български, а на македонски език.

Тогава проф. Димитров му предоставил контактите на 10 от най-големите славистични центрове в Австрия, Рим, Неапол и посъветвал католиците да ги питат дали са съгласни да участват в

симпозиум във Ватикана, който

България ще плати до последната стотинка.

На този форум по предложение на Божидар Димитров е трябвало

да се обсъди и реши на какъв език е Асеманиевото евангелие.

"Няма да го издаваме, ако учените кажат, че не е на български. Предай това на югославския посланик", заявил директорът на НИМ пред шефа на апостолическата библиотека. Според него сръбската медиевистика е сериозна наука и щяла също да потвърди българския характер на езика на Асеманиевото евангелие. Посланикът така и не приел да се свика подобна конференция, а в края на 70-те години Асеманиевото евангелие било издадено от Вера Иванова-Мавродинова и Аксиния Джурова.

Пак в архивите на Ватикана Божидар Димитров се натъкнал и на 9 страници от историята на България на Петър Богдан, писана през 1667 г. Останалата част от ръкописа е открита чак през 2017 г. в Модена.

Там завързал връзки с шефа на школата, която го обучавала, и вицепрефект на апостолическата библиотека монсеньор Жозе Рунскар. Приятелството им било основано на

съвместното пийване на ракия и салата по български обичай.

Първоначално кардиналът заподозрял Божидар Димитров, че като всички останали източноевропейци няма да пие, за да не бъде вербуван от западните служби. Имиджът на България бил като най-правоверния съюзник на Съветския съюз.

Когато донесли грапа в шотче от 33 мл, Димитров казал на кардинала:

"Монсеньор, идвам от комунистическа страна. Тези държави имат силни секретни служби и те ще научат, че нарушавам един суров закон на моята страна, и ще ме изпратят в лагер, като се върна" - пише професорът в книгата си "За кожата на едно ченге". - Руискар попита с още по-пресъхнал глас, какъв е този закон. Казах му, че

не може да се пие по-малко от сто грама ракия.

Руискар подскочи от радост и заяви, че това е прекрасен закон, че комунизмът е прекрасен обществен строй и още утре ще се запише в Италианската комунистическа партия."

Като пресушили бутилката, ватиканският прелат попитал какви са целите на престоя на Божидар Димитров.

Имали разузнавателна информация,

че знае много по палеография, какъвто курс е записал. "Казах му: "Тук съм да търся нови документи за българската история. Скоро ще празнуваме 1300-годишнината на държавата ни, а не си знаем историята, защото архивите ни са унищожени от турците в края на ХIV век. Задачата ми е възложена от българското правителство (без да уточнявам връзката си с ДС), което ми е осигурило достатъчно средства за заснемане на евентуални новооткрити документи"."

Така Руискар, който ръководел и секретния архив на апостолическата библиотека, осигурил на българския историк достъп до стаите, от които се интересувал.

Друго от откритията на Божидар Димитров, за което Държавна сигурност го похвалила, е късносредновековна хроника за Моравската мисия на Кирил и Методий. В нея

Методий бе наречен с българското име Страхота и

това било изтълкувано в БАН като сигурно доказателство за българския произход на солунските братя.

Божидар Димитров, който бе огласен като сътрудник на Първо главно управление на бившата ДС, не се притесняваше, а се гордееше с този факт.

Какво четем: