Сън по здрач: Методът за раждане, който изтривал спомени
Дълго време раждането не било особено приятно. Днес също, но в миналото било далеч по-зле.
Преди да се появят на преден план правилните обезболявания, цезаровите сечения
и антисептиците, жените раждали у дома с изключително силни болки и били изложени
на опасност от какви ли не инфекции. А ако имали малко повече късмет,
През 1906-та на акушерите Бернхард Крониг и Карл Гаус им хрумнала идеята да дават
След като клиничните изпитания показали, че при този тип раждане имало по-малко
усложнения, отколкото при нормалното, Крониг и Гаус започнали да предлагат тази
комбинация от лекарства на пациентките в Женската клиника на Щатския университет
на Баден в Баден, Германия. До 1907-а Гаус давал морфин и скополамин на всички
свои бременни пациентки. Малко по малко мълвата се разпространила, а някои дори
заявявали гръмко, че техниката слагала
Хиляди майки били доволни от резултатите и заявявали, че раждането им преминавало без болки. Някои дори родили по повече от едно дете при същата процедура. На пръв поглед всичко изглеждало твърде добре, за да е истина. И така и се оказало.
Когато пациентките започвали да изпитват родилни болки, Гаус им давал доза морфин и скополамин. Впоследствие обаче той им инжектирал единствено скополамин. Да, по този начин жените не помнели болката, но това не значело, че не я изпитвали. Гаус знаел това отлично, тъй като често му се налагало да връзва ръцете и краката на пациенките към леглото (или да ги облича в усмирителни ризи), да превързва очите им и да вкарва памук в ушите им само и само за да им попречи да се самонаранят или да наранят някои от хората наоколо.
Писъците също показвали ясно, че процесът не е толкова безболезнен, колкото жените си спомняли.
„Тя изглежда така, сякаш е в съзнание по време на раждането на детето и демонстрира очевидни признаци на болка – пише д-р Хенри Смит Уилямс през 19014-та. – Въпреки това малко по-късно, когато медицинската сестра донася бебето ѝ от съседната стая, където са се грижили за него, и го полага в майчините обятия, пациентката не разпознава детето като нейно собствено и дори не осъзнава, че вече е родила.“
Въпреки това методът бързо се разпространява извън Германия и масово започва да се практикува и в САЩ. Тук обаче ситуацията се усложнила допълнително поради начина, по който лекарите администрирали двете лекарства.
В Германия дозата била внимателно съобразена и адаптирана спрямо всяка жена. В Америка нещата не стоели по този начин. Ако в Германия допълнителните дози били давани в зависимост от нуждите на пациентките, в Америка лекарствата били разделени на дози и били давани на равни интервали от време.
„Бебето бе с розово-лавандулов оттенък и не дишаше близо 10 минути – пише дор
Стела Лер за раждане от този тип,
„След като видях всичко това, смятам, че техниката сън по здрач трябва да се използва особено консервативно. Най-добре – въобще да не се прилага.“
Броят на жените, които (разбираемо) искали да родят чрез тази процедура, бил
много по-голям от този на лекарите, квалифицирани за изпълнението ѝ. Често дозите
трябвало да се администрират от
Интересът към съня по здрач намалява през 1915-та, когато Франсис Кармъди – жената,
която популяризира този метод в САЩ – умира при раждане. Въпреки че причината
за смъртта ѝ била кръвоизлив, който нямал нищо общо с процедурата, все по-малко
дами започнали да проявяват интерес към нея. Техниката обаче е използвана до 60-те
години на миналия век в някои райони на САЩ – поне докато журналисти не изобличават
условията в болничните отделения и следите от сериозни
Какво четем:
🔴 БЕЗОЧИЕ: Полицаят, убил 8-годишната Моника, отиде на море🔴 Синът на покойния Владимир Живков се върна от САЩ, за да изпрати татко си в последния му път
🔴 Михаела Филева се съблече по бански и смая с вида си / СНИМКИ
Източник: Обекти