Добрите лекари: Доц. Нарцис Калева-Ходжева: Докторът не раздава болестите, той само поставя диагнозата


Покрай ковид кризата в обществото ни се отприщи търсене на идеали. Когато беше най-тъмно пред очите ни, надеждата се крепеше на „Ангелите в бяло“. Това бяха и са онези самоотвержени и жертвоготовни лекари, които последваха дълга си да спасяват животи дори с цената на себеотрицание.

На този фон не е никак чудно, че редица конкурси признаха добрината у много представители на лекарското съсловие. Въпреки множеството скандали, свързани с източването на Здравната каса, лекарите ни захраниха с вяра, че ще преминем през пандемията с тяхна помощ. Най-хуманната професия демонстрира на обществото истинското значение на добродетелите. Именно затова медиците са много повече от просто хора с лекарски дипломи. Те са въплъщение на емпатията. Добрите лекари не са единици, но не чуваме често за тях, защото просто си вършат работата, без да търсят популярност.





Затова от ‚Марица“ ви срещаме с личностите зад медицинските униформи. Нека почерпим малко от тяхната мъдрост и мотивацията им да лекуват!

 

„Най-ценното качество за един лекар категорично е състраданието“. С тези думи започва разговорът с доц. Нарцис Калева-Ходжева, която спечели приза на Мисия Супердок за един от най-обичаните лекари. По специалност тя е педиатър и детски ендокринолог с практика в Детската клиника на УМБАЛ “Св. Георги” и в Медицински център по детски болести и детска ендокринология “Палечка” в Пловдив. Лекува най-малките пациенти вече повече от 38 години.





Определя състраданието като усещане за равнопоставеност и съпреживяване на болката и го противопоставя на милосърдието, при което казва, че се гледа отгоре на болката. Интелектът, трудолюбието, готовността да помогнеш навреме на нуждаещите се са също качества, присъщи на добрия човек, но състраданието определя съдбата на лекаря. Благодарение на това си светоусещане доц. Калева казва, че не поглежда часовника си, когато работи, и се чувства щастлива от своето призвание.

За нея никога не е било тайна какво <210> предстои в професионален план, когато решава да стане „добрия чичо доктор“. За това я подготвя баща <210>, който е един от основоположниците на пловдивската хирургична доктрина. От него тя получава най-важните уроци, които не са медицински, а общочовешки и не се учат от учебниците. От него научава още, че добрият лекар е онзи, който лекува чуждите деца със същата любов, с която лекува своите, но лекува своите със същите нетреперещи ръце, с които би лекувал чуждите деца.





Спомня си, че като млад лекар в Хасково е плакала с всеки един от пациентите си, а 41 години по-късно продължава да страда истински за всяка тежка диагноза, която поставя. Осъзнава, че професионалният цинизъм никога няма да бъде част от нейното амплоа, и се радва за това.

В момента е щастлива, че преподава на студентите, които са цвета на обществото ни и ще лекуват нашите близки. Затова прави всичко възможно да ги мотивира, за да останат в България.





Осъзнава важната си роля в живота на малките пациенти, които страдат от диабет и често се срещат с нея. Затова не само ги лекува, но и ги възпитава в развитието им като личности, които въпреки заболяването си имат живота пред себе си и тепърва ще постигат успехи.





Разбира, че критиката, насочена към лекарите, в много случаи се дължи на емоционалност. „Важно е хората да разберат, че ние не раздаваме болестите, а просто поставяме диагнозите. Ние като лекари знаем, че най-лошият ден в живота си те го свързват с нас“, обяснява специалистът по детска ендокринология. За да омекоти тежкия сблъсък с реалността за своите пациенти и техните родители, доц. Калева разчита на човешката си топлина и нежност, но разбира, че „хората са различни, както и лекарите“.


Какво четем:

🔴 Джип с немска регистрация се е врязал в македонски тир / СНИМКИ

🔴 Простреляха ловец в Карловско!

🔴 Огромна трагедия! В тежка катастрофа загинаха бебе на месеци и още двама души

Източник: Марица



Коментари



горе