Сашка Васева: Нуждая се от животоспасяваща операция на мозъка


Едва сега установиха истинската причина, за да не виждам

Нищо не може да компенсира здравето

Мечтая да виждам и да пея

- Сашке, в последните години ти преминаваш през много здравословни изпитания. Успяваш ли да поддържаш духа си в този труден период?
- Поддържам духа си, макар и много трудно. Оказа се, че след толкова години, през които обикалях по доктори в България и Германия, едва сега един много добър лекар-невролог Асен Хаджиянев ми постави диагнозата, че имам тумор на мозъка, който притиска очния нерв. Досега близо 10 години все ми казваха, че имам атрофия на очния нерв и никой не успя да установи, че причината да не виждам е друга. Когато разбрах се разплаках и това наистина е много труден период за мен. В момента се борим, защото в Германия ми казаха, че операцията, която трябва да се направи от екип от неврохирурзи е изключително спешна и животоспасяваща и сумата само за нея е 90 000 евро. Ще бъда много благодарна на всички хора, които решат да ми помогнат със средства за операцията. Във фейсбука ми ще бъде публикувана банковата ми сметка, както и повече информация.





- Кои колеги ти подадоха ръка в този тежък за теб период и се заинтересуваха от теб?
- В началото Райко Кирилов ми подаде ръка. Той ме канеше и на участия заедно с него и съм му много благодарна, защото пеенето е моят живот и ме зарежда много. При проблемите с очите не ме забравиха и други мои колеги, като Веселин Маринов, Орхан Мурат, Софи Маринова, Владо Димов и Тони Стораро, за което съм им признателна. 

- А семейството помага ли ти и грижат ли се за теб? 
- Да, много ми помагат. Децата се грижат за мен, както и съпругът ми Христо. Той ме заведе на консултация в Германия и разбрах, колко е спешно да се вземат веднага мерки и да си направя операция. Иначе, синът ни вече е студент, а дъщеря ни е в осми клас и изучава сериозно немски и английски. Учи даже и корейски, защото е много запалена по кей попа. 





- Тя не иска ли да тръгне по твоите стъпки и да стане певица?
- Обича да пее, но не е толкова запалена, повече я влече рисуването. В момента иска да стане актриса, като Мария Бакалова, която много харесва. Като всички деца и тя прекарва много време пред телефона и компютъра и си има тик-ток профил, в който публикува нейни клипчета и танци. Покрай увлечението й по кей-попа с приятели си бяха направили даже такава група и се забавляват по този начин. 

- Мислила ли си да напишеш книга, в която да опишеш всичко, през което си преминала и преминаваш, за да окуражиш хората, които са в подобна ситуация?
- Бих искала по всякакъв начин да окуража хората да продължат напред. На този етап не съм мислила за книга, но един ден мога да напиша. 





- В момента имаш ли желание да пееш и да записваш нови песни?
- Да, имам желание и постоянно си тананикам нещо. Мисля и за нови песни и дори пиша текстове. Гласът ми си е същият и не се е променил – пея си. Искам да пея, защото когато нямам тази възможност  не съм себе си! Когато пееш - това е като лекарство срещу корона вируса, а съм чувала, че ракията също помага. (Смее се.) 

- С оглед на проблемите, които имаш, сигурно не те е уплашила пандемията?
- Не ме уплаши, но съм се ваксинирала.

- Музиката успява ли да те накара да забравиш грижите поне за малко?
- Да, когато пея направо забравям за всичко, даже това, че не виждам и сцената е мястото, където съм най-щастлива! Това е смисълът на живота ми и ако искат да ме направят щастлива, като премине всичко - нека ме канят да пея, но не по милост. В тази връзка мога да цитирам една от любимите ми песни на Лили Иванова, в която се пее: „Не искам вместо обич – милостиня!“ Всички изпълнители искаме истинска обич, а не милостиня. Това е. 





- На какво те научи цялата тази болка и страдание и усещаш ли се помъдряла?
- Усещам се, да. Може би ме научи на покаяние и повече мъдрост, на нищо друго. Много се промених за тези години и вече не съм същата – станах доста по-смирена и не се ядосвам за дребни неща. Родът ми е от Кукуш и имам гореща македонска кръв. Не е никак лесно да укротиш един такъв огнен темперамент, като моя. Отне ми доста години, но сега не съм същата както преди. Вече не ми е приоритет да съм популярна, да ме канят за интервюта и да бъда в медиите, единствено ми остана желанието да пея и да се срещам с хората, които ме обичат.

- Съгласна ли си с твърдението, че оценяваме какво сме имали, чак като го изгубим?
- Да, въпреки че аз и преди бях благодарна. Вече се убедих, че здравето е условие за щастието и абсолютно нищо не може да го компенсира. Опитвам се да съм благодарна дори за тези изпитания, защото душата ми се развива чрез тях, а тя е на земята за да се учи. Надявам се да разбера защо дойде това изпитание, защото то е голямо предизвикателство не само за мен, а и за всички хора около мен. 

- Името ти продължава да генерира интерес и да се появяват материали за теб в жълтата преса. Това притеснява ли те?
- Аз не съм си купувала такава преса, но доста си ги купуват и често са ме питали дали съм чула какво са писали за мен. Вече толкова неща и измислици са писани за мене, но си мисля, че повечето хора разбират, че това не е истина, защото те виждат каква съм в действителност. Научих се да отминавам тези неща и да не се вживявам в тях, все пак това си е бизнес. Аз съм простила - не трябва да осъждаме, за да не бъдем осъждани!





- Съжаляваш ли за някои грешки, които си допуснала в кариерата и в живота си, като цяло?
- Съжалявам за всичките ми грешки – за това, че съм била по-разголена на сцената, че съм пяла по-разкрепостени текстове… Искам и други неща да променя в себе си и да не отстъпвам от смирението, а това не е никак лесно, особено за темпераментна натура като моята. Да се извисяваш духовно не е лесно, защото пътят за развитие на душата е изпълнен с много препятствия и тръни. 

- Какво мислиш за хората, които намират щастие главно в материалното - в колите, скъпите дрехи и бижута и ги демонстрират?
- Духовните неща не са сравними с този материален свят. Мен вече нищо материално не ме блазни и изкушава. С днешна дата, бих била щастлива да карам каквато и да е кола – дори Трабант, стига да можех да виждам! Трябва да обръщаме внимание на духовните и на добрите неща, а не толкова на материалните, защото те не хранят душата. Нали и в „Малкият принц“ е написано, че „най-хубавите неща са невидими за очите“.





- На теб случвало ли ти се е да те подценяват, заради по-провокативната ти визия и да не се докосват до истинската ти същност?
- Да, често се е случвало да ме възприемат главно като външност, заради тази по-провокативна визия, но аз си бях такава и не се съобразявах с това. Както се казва - може да посрещат по дрехите, но по ума изпращат. Много хора са променили мнението за мен, след като са ме опознали, защото разбират, че мога да мисля и имам своята душевност. 

- Ти самата какъв стил музика обичаш да слушаш?
- В момента не слушам никого, но по принцип обичам големите естрадни изпълнители, защото между тях няма такива, които да не могат да пеят и да трябва да се обработват после гласовете им в студиото. Харесвам много и италианската музика, дори често съм включвала италиански песни на моите участия. Адриано Челентано ми е любимец. Допада ми и младата българска певица Прея, затова веднага се съгласих, когато от екипа й ме поканиха да се включа в нейното видео „Лош навик“.

- Какъв опит беше за теб участието ти във „Вип брадър“ през 2017-та година, където ти беше заедно с много други популярни лица, като Тото, Маргарита Хранова, Алфредо Торес, Ваня Щерева и колежката ти Мария?
- Беше голямо предизвикателство, защото преди да вляза си мислех, че ще издържа най-много една седмица. Семейството ми също не вярваше, че ще остана до края и затова съм щастлива, че успях да се контролирам. В шоуто се сближих най-много с Маргарита Хранова, с която спяхме в една стая и имам огромно уважение към нея. Дори си лягах по-рано, за да не й преча да спи, защото аз будувам до късно и обичам купоните. С Алфредо Торес също си допаднахме и една година след участието ни направихме обща песен – „Хитът на сезона“, която се прие много добре. След участието ми получих много любов от хората, които ми доказаха, че ме обичат и не са ме забравили. Семейството ми също ме подкрепиха и ми казаха, че съм се представила достойно.

- Все още ли те впечатлява харизмата на Слави Трифонов и Бойко Борисов?
- Да, харесвам ги! Пазя наистина много хубави спомени от моята работа в „Шоуто на Слави“. Слави има голяма харизма и чар, заради което го харесват толкова жени. 

- За какво мечтае Сашка Васева?
- Да виждам, да оздравея, както и да пея пак по заведенията и да радвам хората. Искам да ми се случват повече хубави неща.





- А какво ти дава сили да не се отчайваш?
- Моля се. Старая се да не се отчайвам, въпреки че на моменти не успявам, но вярвам, че всичко ще стане по-добре за мен.  Децата ми и всички, които ме подкрепят ми дават сила да продължа. Надявам се хората да ме подкрепят в този много труден момент.

Нашият гост
Сашка Васева се превърна в емблема на попфолка още с първите си изяви на сцената. Кариерата на певица обаче не е нейна детска мечта. Като малка тя си представяла, че ще стане актриса и се вдъхновявала от звезди като Мерилин Монро и Роми Шнайдер. С времето приоритетите й се променят и Сашка завършва „Музикална педагогика“  в Благоевградския университет, но сцената я привлича повече от преподавателската дейност. Най-голям трамплин за музикалната й кариера се оказва фестивалът „Пирин фолк“. През 1995 г. блондинката завладява сцената в Сандански с песента - „Не мога да те забравя, Георги“, която се превръща в тотален хит. След големия успех певицата е отличена с приза „Звезда на годината“ от популярно музикално предаване. Следва дълга поредица от хитове, албуми и концерти, които й печелят много почитатели. Преди няколко години тя взе и приза за „Любимка на народа“ от Retro Folk Awards. От 1999-та г., Сашка е омъжена за бизнесмена Христо Бакърджиев, с когото имат две деца – Христо-Никола и Христина-Елена.


Какво четем:

🔴 Левон Харпанцумян: Цените ще поскъпват докато хората могат да ги плащат

🔴 Анахид Тачева стана ресторантьорка на 80 / СНИМКИ

🔴 Рачков пламна от срам! Певица проговори за личния му живот / СНИМКА

Източник: Труд



Коментари



горе