Червената стена се вие над 700-метрова пропаст / СНИМКИ


Ако искате да се докоснете до красотите на природата, без да пътувате много и без изморителни и тежки планински преходи, то околностите около Асеновград са идеалната локация. Едно такова място е връх Червената стена. То е далеч от популярните туристически дестинации, но разкрива удивителна панорамна гледка. Оттам се разкрива необятната шир на Родопите и в ясно време се вижда Горнотракийската низина и Пловдив.

Червената стена е част от биосферен резерват и се намира между селата Добростан и Бачково. Наречен е така, защото по залез слънцето огрява отвесната му стена и я оцветява в червено. Извисява се на внушителните 1501 метра височина. Има няколко начина да се изкачите до него.





Най-лесният маршрут е да хванете пътя  Пловдив-Асеновград, а след това за село Червен. В края на селото трябва да се отбиете за Орешец и Добростан. Колата се спира на два километра след края на Добростан, като се следва пътят за хижа "Марциганица". Отбива се край пътя малко след параклиса „Свети Илия“.

Заставайки на уширението, където може да се паркира, пред очите ви се разкриват обширни поляни и величествени била. Оттам се тръгва по черен път, по който 

след 55 минути бавно темпо се стига до заветното място.

 Денивелацията при този маршрут е 150 метра. Питейна вода по маршрута няма да намерите, така че се запасете предварително с поне едно шише.

Пътят лъкатуши измежду върховете и навсякъде се усеща дъх на борови гори. Освен старата дървесина, в гората са засадени и нови борчета. В местността можете да откриете и немалко гъби, брането им обаче е забранено. А непосредствено преди връх Червената стена има и горска аптечка, пълна с всякакви медицински изделия. Едва ли ще пропусне да ви направи впечатление и надписът точно до нея: „Противопожарно табло, тел. 160“.





След това е върхът. Трябва да се внимава, като се ходи по ръба на скалата, защото отдолу зее 700-метрова пропаст. Заставайки на тях обаче, гледката си заслужава - пред очите ни се ширят целите Родопи, много под краката ни пък остава красивата долина, чиято гора през есента е пъстроцветна. Оттам се разкрива и идеална гледка към Пловдив. И там, седнали на скалите, е идеалното място за чаша чай през студеното време или кенче бира в топлото. И, разбира се, задължително трябва да си направите и по една хубава снимка.

Ако преходът до Червената стена ви се стори лек, може да продължите към хижа “Марциганица”

 По пътя има табели, които насочват накъде да хванете. Недалеч от хижата има панорамна площадка, от която се открива впечатляваща гледка към дълбоката долина на Сушица и вътрешността на Родопите. Любителите на дългите преходи пък могат от хижата да тръгнат към село Мостово, да минат през Кръстова гора, Караджов камък и да стигнат до Белинташ. Разстоянието се минава за около 7 часа.





Ако предпочитате по-леки маршрути, пък на 20 минути от  "Марциганица" се намира и благоустроената пещера Добростански бисер, известна и като Ахметьова дупка. По това време на годината, за съжаление, тя е затворена за посетители, но на пролет отново ще отвори врати.

Някои от сталагмитите и сталактоните  имат зеленикава покривка от водорасли и мъхове. Пещерата не е голяма - между 500 и 1000 кв.м, а дълбочината на входния отвес е 15 метра. Езерцата в нея са разположени като каскада едно под друго, всяко пълни следващото. В пещерата живеят и малка колония прилепи.

За пръв път Добростански бисер е проучвана през 1963 година и е отворена за туристически посещения през 1990 година. По-късно обаче е затворена, а крадци отмъкват образувалите се пещерни бисери. Повторното й  облагородяване  за посетители е започнало през 2012 година.





Освен в Добростански бисер, прилепи зимуват на колонии в пещерите Иванова дупка, Каргина дупка и Иванова вода. Влизането в тях обаче е забранено. В близост с Добростански бисер се намира и живописният връх Попа - 1414 метра, до който също има пътека.

Резерватът е дом за 38 растения от Червената книга

На територията „Червената стена“, която е най-големият биосферен резерват в България, са установени 645 вида висши растения, като 38 от тях са включени в Червената книга. Една част от тези редки видове са и местни ендемити. Сред тях са родопското лале, родопска съсънка, родопски лен, персийска морина, маслиновидно вълче лико, тис.





Освен безбройните растения, в района могат да се видят и множество редки птици, влечуги и бозайници. Резерватът носи името на масивния връх Червената стена. Той е обявен за такъв през 1962 година, а през 1977 година е включен в световната мрежа от т.нар. “Биосферни резервати”, част от програмата на ЮНЕСКО “Човек и биосфера”. Къмпингуването, ловуването, паленето на огън и брането на билки, гъби и всякакви растения е забранено.


Какво четем:

🔴 Какво ще се случи с тялото ви, ако всеки ден ядете орехи?

🔴 Мария Цънцарова на разпит в полицията навръх рождения си ден

🔴 ОБРАТ ПО СКАНДАЛА С БРАКОНИЕРСКИЯ НОЩЕН ЛОВ КРАЙ СИМИТЛИ!

Източник: Марица



Коментари



горе