Останах в България, за да изпълня мисията си


Дроздстой Стоянов бе обявен преди няколко дни за професор, с което се превърна в най-младия учен с подобно признание на 33 години. Още от най-ранна възраст е определян като „дете чудо” и „гений” - завършва едновременно три средни образования - руския дипломатически лицей, английската гимназия "Томас Джеферсън" и средно общообразователно училище. Неговата академична кариера започва още когатo едва на 14 години представя първия си научен доклад, който е отличен с почетна диплома от Международния интелект клуб. Завършва средно образование на 15 години и става първият ни 16-годишен студент. На 21 години завършва с отличие Медицинския университет - София, и веднага е зачислен като докторант в МУ-Пловдив. Защитава дисертационен труд за доктор по медицина на 26 години.

- Проф. Стоянов, честита титла! Станахте най-младият професор в България за момента, какви са емоциите около събитието?


- За себе си го чувствам като признание и като оценка за изключително благоприятната атмосфера на Медицинския университет в Пловдив, в който работя и който ми е дал шанс да се развивам съобразно моите възможности и заслуги. Като публичен интерес ми е познато, защото за последен път медиите, включително и вашата, се вълнуваха от моята личност преди години, когато бях най-младият студент и най-младият зрелостник. Не е нещо необикновено като преживяване.

- Определят ви като дете чудо още от ученическа възраст. Завършвате едновременно три гимназии на 15 г., след което ставате първият студент на 16 г. История ви е много необикновена. Как минаваше един ваш ден?

- Това е, така да се каже, фактология. Това беше процес на самоподдържане. Поради стечение на обстоятелствата имах медицински проблем и не играех в часовете по физическо възпитание. През това време ми беше много скучно и четях по предметите, които ми бяха интересни. Това бяха хуманитарни науки – история, литература, география, музика. Толкова напреднах, че вече пречех на учебния процес, тъй като знаех материала за два класа напред и за да се отърват от мен, учителите ми предложиха форма на обучение, която в руските лицеи се нарича екстернат. Това означава, че по тези предмети, по които съм силен, трябваше да положа авансово изпитите за следващите години. Направих го и дори започнах да влизам в часовете на горните класове и да си замествам учителите. Въпреки че помагах, аз имах прекалено много свободно време и започнах да се готвя по природо-математическите предмети. Накрая се оказах малко по-рано завършил гимназия.

- Физическото неразположение ли ви помогна да станете гений?

- Аз не бих нарекъл сам себе си гений. Иначе физическото неразположение не е решаващият фактор. За мен това беше силна убеденост, че имаш някаква мисия в живота си.

- Как го усетихте на тази възраст и каква е вашата мисия?

- Сигурно знаете, че съм от малко по-особено семейство. Дете съм на известните наши психиатри проф. Дрозда Писева и проф. Стоян Стоянов. Така лесно изградих образци на поведение и примери за подражание, каквито бяха моите родители. Освен това от малък свикнах, че това, което ми се иска да правя, е да преподавам. Чувствам го като призвание. Не е нещо, което ти се дава наготово, или нещо, което ти е заложено генетично. То е като вектор, към който се стремиш.

- Как се отнасят вашите приятели към постиженията ви?

- Вие се сещате, че човек като мен има малко приятели. Лесно може да се предположи. Но малкото приятели, които имам и за които благодаря на Господ, винаги са се отнасяли с разбиране, уважение, понякога шеговито. Били са искрени и са с мен, преди да попадна във вашето полезрение. Надявам се да ги запазя.

- Имали ли сте предложения да работите в други държави? Най-вероятно са ви наблюдавали през годините?

- Имал съм. Ходил съм на специализации в САЩ, Великобритания, Швейцария и на тези места са ми предлагали да остана. Отказал съм им, защото съм смятал, че там няма да си осъществя мисията. В една държава, в която всичко й е наред, накъде ще се развивате? Искам да помагам на хората тук. Да остана и да направя това място по-добро за живеене и работа. Моят начин да го постигна е, като общувам със студенти и ги уча на различни жизнени модели, убеждения и ценности.

- Много патриотично.

- Да, така съм възпитан.

- Разбрахме, че пускате на вашите студенти Бетовен. С каква цел е този метод на обучение?

- Пускам им вградени медийни файлове с презентации. Това е с цел да ги концентрира. Една колежка им пускаше такава музика в паузите, за да ги успокоява. Аз го правя с цел да се фокусират.

- На какво искате най-много да ги научите?

- Искам да науча моите студенти по медицина, че разликата между това да бъдат хуманни лекари и ветеринарни е познанието за човешката личност – културологично, психологично и социално-етично. За мен това е най-важното послание, което им отправям, включително и на първата лекция. Мисля, че ме чуват.

- Споменахте Господ по-рано. Психологията не изключва ли от научните си трактати неговата фигура?

- Така съм учен в семейството си – че Бог е относително понятие за различни култури, етноси и вероизповедания и че трябва да го схващаме като върховна сила, висш космически разум. Произлизаме от тесните рамки на определените историко-културални констелации, които определят раздалечеността в различните традиции.

- Имате богат опит в практиката си. Разкажете ни по-интересните случаи, над които сте работили.

- Работя в болницата „Св. Иван Рилски” в София и там обучавам студенти по клинична психология, които са от Софийския университет. Сред пациентите там имаше разнообразие, което ми позволи да се запозная с някои запомнящи се случаи. Запечатал ми се е парафренен синдром преди около 6 години. Това е комбинация между налудности за преследване и налудности за величие. Подобна аналогия може да се направи с главния герой от филма „Красив ум”, но е малко по-различно. Случаят беше по-специфичен за нашата култура. Тези пациенти са изключително обстоятелствени на интервютата, които провеждаме с тях. Второто запомнящо се от кариерата ми е човек, който страдаше от много доброкачествено психично заболяване. Повечето са злокачествени и водят до социален дефицит. Доброкачествените са с много добро състояние между пристъпите. Той е удивително добър и коректен човек, но с много тежки епизоди на шизоефективна психоза. Такива случаи са надежда, че можем да ги лекуваме.

- Какво им липсва на хората и този дефицит ли отключва подобни психични разстройства?

- Те са свързани с емоционално изразяване, което означава, че започват да стават безразлични. Може да се каже, че определени ситуации отключват подобни заболявания, които „дремят” у хората.

- Какво бихте посъветвали читателите, които искат да пазят психичното си здраве?

- Бих ги посъветвал да си поставят цели, независимо дали могат да ги изпълнят или не. В Стария завет пише, че са блажени низшите, защото тяхно е Царството небесно. Със сигурност са блажени, но не са щастливи. Не бъдете низши духом. Търсете цели и ги постигайте в името на общото благо и благополучие.

Източник: Новинар



Коментари



горе