Жената на Андрей разказа невероятната им любовна история / СНИМКИ и ВИДЕО

Андрей Гридин е големият победител в третия сезон "Игри на волята: България“ след ожесточена финална битка, в която показа забележителни умения, упоритост и издръжливост. В студиото на "На кафе“ ултрамаратонецът сподели емоциите си от игрите и победата и разкри плановете си за бъдещето. Победителят разкри, че не е очаквал какво ще се случи и е щастлив, че е успял да победи изключително сериозни съперници.

За подготовката преди влизане в риалитито

"Абсолютно не съм се подготвял предварително, даже три или четири месеца преди да вляза в "Игрите“ почти не съм тренирал. Имах много работа и само през последните месеци разглеждах логически задачи, и редях пъзели, за да съм поне малко подготвен в тази част, която ми липсва. Знам, че е трудно да ме победят физически на някакви задачи“, разказва в студиото Андрей.

За глада и трудностите в предаването

"Преди да вляза във формата бях 78 кг., докато моето състезателно тегло е около 72-73 кг. Това са 5 кг. повече от обичайната ми форма и това ми помогна. Свалих килограми и на финалната битка бях в нормалното ми физическо състояние. Когато се прибрах за седмица или две отново вдигнах килограмите. Не ми пречеше глада и изтощението, защото в ултрамаратона нямаш много варианти да се храниш, и трябва да носиш всичко със себе си. Затова когато съм бил на маратон се стремях да се придвижвам по-бързо, а не съм носил много храна“, допълва маратонецът.

За взаимоотношенията и приятелствата с играчите

"През първите седмици бях като наблюдател. Преценявах хората и кой как се справя с игрите и не общувах много с останалите участници. Следях кой с кого общува и с Елизабет си паснахме като хора. Фаворитът ми още от началото бе Морунов, който е не само добър спортист, но и добър човек. Много се ядосах когато трябваше да изляза срещу него и дори споделих на Елизабет, че няма да се върна 100%. За мен това беше емоционално по-тежка битка от финалната“, разкрива фаворита си Андрей.

Той често повтаряше, че иска да се състезава, да пробва и участва в битки и съжалява, че не е успял да премине през повечето от тях. Сред битките, които би искал да участва са тези изпитания през които преминават Стратимир и Калоян, или тази между Калоян и Мартин, тежки физически изпитания, в които би се радвал да премери сили с достоен противник. Спортистът желаеше да предизвика и открие лимитите си.

"Трудно ми беше общуването с Красима и Симеон. "Игри на волята: България“ не е само физическо предизвикателство, а комплексна игра, в която трябва и социално да се адаптираш с хората. В началото бях много уверен в силите си и мислех, че няма човек в това предаване, който би могъл да ме победи. Затова и казах думите, че няма жена, която да ме победи в "Игрите“. Но имаше такива предизвикателства, с които не можех да се справя. Не съм робот и не мога всичко“, признава слабостите си и грешката на твърдението си, че не може жена да го победи.

За съмненията в "Игри на волята“

"Сигурно 100 пъти съм си казвал, че ще помоля всички да ме номинират и ще си тръгна от предаването. Имаше много такива моменти, но когато останаха само две седмици си казах, че колкото и да ми е зле, ще остана до финала. За да може после близките ми да са горди с мен“, допълва финалистът.

Планове за наградата

"В началото искам да инвестирам в детето. Искам да я запиша на детска градина, след което да я запиша на уроци като гимнастика, тенис... Това е добре и за нас като семейство, за да успеем мало да починем, тъй като нямаме баби, които да ни помагат и сме с нея 24/7“,

Шампионски истории

"Имам една история свързана с казахстанския национален отбор – единственото ми и последно напиване с отбора. Това беше когато станах национален шампион и спечелих маратона последен, но станах в общото класиране първия в Казахстан. Трябваше да почерпя всичките. Аз по принцип не пия изобщо, само от време на време чаша вино и в този случай толкова се почерпих, че нямах спомени от половината ден. Трябваше да се прибираме у дома и предстояха 1500 км с влак и мой близък приятел ми събра багажа и ми пренесе на гърба до влака. Бях "пиян като казак“. От неговите думи разбрах какво се е случило“, разказва за първото си и единствено до този момент паметно напиване Андрей.

За любовта като на кино

"Запознах ме се с Андрей когато аз бях на 17 г., а той бе на 23. Аз разхождах кучето си в парка, докато Андрей тренираше там. Кучето се хвърли към него и нямаше нищо повече. По-късно той ме откри в социалните мрежи и започна да ми пише и да ме кани на срещи. В началото му отказвах, тъй като имах друга връзка. След това станахме приятели, тъй като сме и съседи и дълго време беше така. След това на един негов рожден ден, след като го поздравих, му казах, че ако не намери жена, ще отида аз и ще му стана жена. Но това беше на шега, тъй като той вече беше в България, а ние не бяхме гаджета“, разказва за началото на взаимоотношенията им съпругата му Ксения, които прерастват в романтична любовна история.