Дъщерята на Блага Димитрова: Живков заповяда тя да остане на хляб и вода / СНИМКИ


Днес, на 2 януари, голямата поетеса и писателка Блага Димитрова (1922 - 2003) щеше да навърши 100 години. Тя е израсла във Велико Търново, учила е в Плевен и завършва класическия отдел на Първа девическа гимназия, а после славянска филология в София. Почти през цялото време взима и уроци по пиано. Защитава докторат по литература върху творчеството на Маяковски в Москва под ръководството на проф. Леонид Тимофеев. През 1952 г. заминава на строежите в Родопите и прекарва там две години. Редакторка е в сп. "Септември", в издателства, няколко пъти остава безработна. През 1988 г. се включва активно в неформалните (дисидентски) движения и организации (тя е между основателите на Националния клуб за демокрация), дава интервюта по забранените от комунистическата власт радиостанции Свободна Европа, Дойче Велле, Би Би Си. През януари 1992 г. е избрана за вицепрезидент на Република България в тандем с първия демократично избран държавен глава Желю Желев, но още същата година подава оставка. Пише стихове от ученичка. Публикува в периодичния печат от 1939 г. Авторка е и на романи, есета, драми, спомени, документална проза. Сега нейни творби са издадени на повече от 20 езика. Превеждала е стихове от полски, руски, немски, френски, шведски, виетнамски автори.





По повод на годишнината от раждането на Блага Димитрова своите спомени за нея разказа нейната осиновена дъщеря Ха Тху Хоанг (българското й име е Ханна Хоанг Димитрова). Тя е родена през 1961 г. в Хайфон, Виетнам. До 6-годишна живее там, след което Блага Димитрова, я взима в България с разрешението на майка й за да я спаси от войната с американците. За всички Ха остава “дъщерята на Блага”. Завършва Консерваторията и професионално се занимава с музика. Днес живее във Франция. Интервюто, специално за "Марица", направи Оля Ал-Ахмед, дъщеря на другата голяма българска поетеса Ваня Петкова​.

- Помниш ли първата си среща с Блага Димитрова?





- Блага не дойде конкретно в моето семейство.  Тя, заедно с журналисти и писатели от няколко социалистически страни, посещават Виетнам по време на войната с американците, за да видят на живо какво се случва.  Срещнахме се в детски дом – всички гражданчета бяха изпратени в детски домове по селата. Тогава бях на 6 години. Блага се върна след 3 месеца, издири ме и майка ми реши, че е добре да замина с нея, за да оцелея.

В Ханой живяхме заедно с двете ми майки една седмица преди да се качим на самолета за България. Изгарях от нетърпение да тръгна след толкова интересни разкази, които чух, и очаквания. Най-голямото ми желание бе да отида на мирно място, където няма страх. Много ми беше мъчно за мама, но разбирах, че при нас е война и трябва да се бяга.

-   Израснала си в България. Какво е усещането ти за родина? Как се самоопределяш?

- Самоопределям се като българка, маскирана като виетнамка. Родината ми е безспорно Виетнам, но България е моята втора родина. Обичам ги еднакво! Както се обичат родители, както се обичат еднакво децата. Милея и за двете си родини!

- Щастливо детство ли имаше с Блага Димитрова в България?





- Определено, да. Получих много любов от Блага, добро образование. Научих се да свиря на пиано, разбрах какво е това класическа музика. Научих се на много неща като дете. Спомням си, че на втория ден от пристигането ми тя ми даде чаша мляко. Никога няма да забравя как го пих бавно, за да не свърши случайно.  С топлото млекчице ми дадоха пастичка. Това бе неописуема радост за мен –детето, което идва от война. След като си изпих млякото, Блага отвори капака на това „черното нещо“, аз дори не знаех какво е и засвири .Аз застинах на място от красотата на музиката, която излизаше от пръстите й.

 Блага дава първите уроци по пиано на малката Ха

- Спомняш ли си интересна случка от детството ти с нея....





- В училище бях пълна отличничка по всички предмети, но в четвърти клас или  пети, когато започнахме да учим химия и физика, се появиха и проблемите ми, защото нищо не разбирах от тия два предмета. Един ден по химия ми писаха двойка, аз наистина нищо не знаех. Чудех се как ще се прибера вкъщи и какво ще кажа на ле-Блага, както я наричах. Тя непрекъснато пишеше и тракаше на машината и не исках да разстройвам. Прибрах се вкъщи със страх, че ще ми се кара. Влязох, както винаги машината тракаше. Блага видя моя стреснат поглед. Попитаме как се е случило. Казах й гузно, че имам двойка по химия, а тя се изсмя с благата си усмивка. После с тих и спокоен глас ми рече: „ Няма нищо страшно, моето момиче! Спокойно, нищо не се е случило, ще намерим частен учител и всичко ще се оправи!“.И ми сподели, че и тя нищо не разбирала от точните науки, особено зле била по математика, което е нещо нормално за хората на изкуството. Това бе Блага – истински любвеобилен благ човек!

Ха с една от любимите си кукли, подарени й от Блага

Спомням си и още една случка в Париж. Бях дете, когато ме заведе за пръв път във френската столица. Седнахме в едно такси. Шофьорът ме вижда в огледалото и пита ле-Блага каква народност съм. Тя му казва не перфектен френски, че съм от Виетнам, и че тя е моята майка, а аз нейната осиновена дъщеря. Тогава водачът реагира спонтанно и радостно и каза, че също е осиновен от френско семейство, а самият той е от Камбоджа. Това бе една хубава показателна случка на толерантност. Винаги съм се дразнила, че в моята мила втора родина до ден днешен я няма тази толерантност към хората с по-различна външност. Това е тъжно и боли. Във Франция най-много ми допадна, че има различни хора и тези като мен са много, затова не се чувствам чужденка...

 - По кое време твореше Блага? Повечето поети го правят през нощта.....





- По всяко време. Тя бе от творците, които творят непрекъснато. Машината вкъщи тракаше нон-стоп, а до леглото имаше любим тефтер. Помня, че имаше една химикалка, подарък от Елисавета Багряна, много си я обичаше. 

- Щастлив човек ли беше Блага? Какво я дразнеше в ежедневието, в писателския кръг, в политиката?

- Когато пишеше, обичаше спокойствието. Дразнеше се от неканени гости и въпреки това никого не е пъдила. Научаваха ни адреса и непрекъснато непознати звъняха на вратата да им даде автограф, това много я дразнеше. Нямаше един ден спокоен, но винаги беше любезна с всички. Тя бързаше да пише, все гонеше машината и тефтера. Беше щастлива, когато ме виждаше и мен щастлива. Радваше се, когато в нас идваше Радой Ралин и все ми викаше: „Ханче, хайде сложи чайче да пийнем!“. Радой пък винаги ми носеше круши и ябълки.

 - Коя от творбите на Блага Димитрова е останала в сърцето ти и до днес?

- „Страшният съд“ , разбира се. Тя написа тази творба за виетнамския народ и конкретно за мен. Вътре ме е описала много добре. Книгата е преведена на редица езици, на френски има дори две издания. Ти ми показа подаръка на майка ми за твоята майка-поетесата Ваня Петкова, който пък е на руски.  Благодаря ти, че сте го запазили.

"Страшният съд" на руски, книгата е подарък за поетесата Ваня Петкова

 - От многобройните й стихотворения кои пет ще подредиш като най-силни, лично за теб?

- Много са любимите ми стихове на ле-Блага. Тя обаче пишеше стихотворения за мен. Впоследствие аз започнах да композирам. Веднъж ме поканиха да участвам в един музикален фестивал. Обадих се на Тончо Русев – нямаше готова песен, Александър Бразицов, който живееше срещу нас, също нямаше готова песен, а ми трябваше до четири – пет дена, иначе изпусках фестивала. Мой приятел китарист ме посъветва сама да напиша композицията. И така, през нощта чух в главата си мелодията, трябваше да изчакам до 8 сутринта, за да я изсвиря на пианото. Блага ме чу как я свиря и ме повика в хола. На тефтерче беше написала ръкописно стих, който пасна точно на тази моя мелодия. Така се роди песента, която спечели фестивала. Това беше моята първа песен. В последствие издадох диск „Близки далечини“ с нейни стихове и моя музика.

Дъщерята на Блага разкрива музикален талант





- Забраненият по време на тоталитарния режим роман „Лице“ беше и си остана хит.  Разкажи ни историята за неговата забрана?

- Романът "Лице" бе издаден през 1981 година. Появата му предизвиква гневната реакция на висшите държавни и партийни функционери. Държавна сигурност иззе от книжарниците по-голямата част от тиража, по-конкретно 35 000 броя. Реакцията обаче закъсня: „Лице“ бе стигнал до читателите си. И се предаваше тайно от ръка на ръка. Все пак цензурата е достигнала до този роман. Съкратени са от него около стотина страници, доста неща са променени. Думи като "доносници" са заменени с "клеветници" и всякакви такива знакови за тогавашната чувствителна цензура епизоди.

Версията, която излиза сега, е нецензурирана. Телеграфистката от пощата съм всъщност аз. Навремето работих в пощата, отговарях за телеграмите. Разказвах и ежедневните си истории след работа и си мислих, че изобщо не ме слуша, а се оказва, че ги е записвала и ги е използвала в романа си. Дори го е написала с моя език. Така че, героинята, която работи в пощата съм аз. Това са моите истории.

Интересно е, че първият редактор на романа „Лице“ Драгомир Шопов е бил уволнен. Благодарение на Любомир Левчев, който тогава беше председател на Съюза на българските писатели , се даде разрешение за излизане на книгата. Най-свирепият критик на „Лице“ пък е бил Богомил Райнов. Блага го ненавиждаше. За нея той беше доносник и човекът, който „е топил всички".





Един от героите в романа се казва Тодор. Тогава натискаха Блага да смени името му заради Тодор Живков, но тя категорично отказа.

Заради „Лице“ Живков издава заповед, Блага Димитрова „да остане на хляб и вода“! Забранява издаването на нейни творби за две години!

В романа се разнищват спорове и теми като свободата и природата на човека, табу за онова време.

 Блага винаги ми е казвала – четете ме между редовете, между изреченията....

- Вероятно малцина знаят, че само три български поетеси са влезли в световната енциклопедия на жените– поети в САЩ. Това са Елисавета Багряна, Блага Димитрова и Ваня Петкова, моята майка. Как ще коментираш това тяхно световно признание?

- Възхитена съм! Много се радвам за малката България. Това е невероятно признание за тези три истински талантливи поетеси с които България трябва да се гордее и никога да не забравя творчеството им! Тези три имена са вечни. Елисавета Багряна, Блага Димитрова и Ваня Петкова наистина са уникални, невероятно талантливи!

- Блага Димитрова беше и политик! Не можех да възприема гениална поетеса за Вицепрезидент и политик. Ти как си я спомняш в тази роля?

- На президентските избори през 1992 г. Блага бе избрана за вицепрезидент, но същата година напусна поста поради несъгласия с президента Желю Желев след т.нар. „Боянски ливади“ ( Желев дава пресконференция, на която отправя  остра критика към правителството на Филип Димитров-б.р). Това стана зад гърба й и тя не търпеше задкулисие. 

Желю Желев и Блага Димитрова подписват клетвения лист като президент и вицпрезидент след победата на изборите през 1992 г.

Много хора бяха съпричастни и аплодираха решението й да подаде оставка. Аз я поддържах напълно. По принцип тя не искаше да влиза в политиката. Казваше: „Не искам да навлизам в тази мръсотия Аз си имам друга работа, бързам, защото най-важната книга в живота си още не съм я написала!“. Само това повтаряше. Тя пишеше в една голяма дебела тетрадка. Нищо не знам какво се е случило с тази книга и с ръкописа. Тя излезе честно и почтено от политиката. Много хора се възмутиха от нея, че не издържала, защото била поетеса, а не политик. Това не е вярно. Тя издържа на политическата арена, но се оттегли, защото не понесе задкулисните игри. Още тогава тя предрече, че "Боянските ливади" ще забави демокрацията в България, както и стана. Блага отказа да подпише и Конституцията, дори беше написала някъде „Който подпише тази Конституция, ръката му да изсъхне!“ Силно, крайно, но справедмиво. Когато я попитах, защо така категорично се изказва, тя отсече: „Тази Конституция я направиха ония, които сега ще се възползват от нея и българският народ ще обеднее . Тази Конституция не е за българския народ!“. И тя не се подписа!

- Кой държи авторските й права сега?





- Авторските права ги държи собственикът на издателство „Тих-Ивел“, един Тихомир. Блага подписа с него натиска на Йордан Василев (съпругът на поетесата-б.р.) след като тя получи втори инсулт. Когато за първи път получи инсулт, аз бях в Париж и веднага се върнах. На следващия ден след пристигането ми ми прилоша и ме прибраха в „Пирогов“ със спукан перитонит. Четири часа докторите се бориха за живота ми. В същото време ле-Блага получава втория инсулт и я карат в реанимацията в „Пирогов“ . По едно и също време Господ е искал да ни вземе, но съдбата е решила друго. Тя лежи в реанимацията, аз в операционната на „Пирогов“! Цял месец и двете лежахме в болницата, изписаха ни за Нова година, беше 2003-та. Тя започна да се възстановява бавно, пишеше, но беше отчаяна, не беше същата. Губеше съзнание от време на време. Точно по това време са се възползвали тя да подпише отдаването на авторските си права. Аз дори не знаех, тя не ми го беше казала. По онова време този Тихомир, който е бивш военен,  издава няколко нейни книги и като първи приятел на Йордан Василев се сговарят и така тя му прехвърля авторските си права. Тя беше зле и почина на 2 май 2003 г.

 - Аз имам любим цитат от Блага Димитрова: „Противоположностите може и да се привличат, но когато имаме само тях, то какво ни събира?” Кой е твоят любим цитат от нея с който да завършим това интервю...

- Моят любим цитат от ле-Блага е : „Не се бойте, че ще ви стъпчат - стъпканата трева се превръща в пътека.” Стъпкана си, тъпчат те, но продължавай напред, защото ще направиш пътека! Това е!

ПЪРВИ СПОМЕН

Позна ме между пет деца с еднакви имена и на една и съща възраст

Научавайки, че във Виетнам има война и американците пускат бомби по населението, Блага е била възмутена. Събрала пари и отишла до Ханой за да види всичко това с очите си и да го опише. Искала е да види на живо как страда и как се бори виетнамският народ. В деня, в който е трябвало с други нейни колеги журналисти и писатели от СССР , Полша и други страни, да отиде до най-големия пристанищен град във Виетнам - Хайфон, бомбите разрушават през нощта главния път до там. Между другото, баща ми беше директор на пристанището в Хайфон.  Заради разрушения път предлагат на Блага и другите да ги заведат в детски дом. Когато започват бомбардировките над Виетнам, президентът Хо Ши Мин издава заповед всички деца от градовете да бъдат евакуирани по селата. Логиката е, че ако децата оцелеят, и Виетнам ще го има.

Така и аз се отзовах в този детски дом, където ни закараха с камион. До 6-годишна възраст  живеехме евакуирана на село с брат ми и сестра ми. Мама и татко идваха всяка неделя да ни виждат. В това село където бях разпределена, детският дом беше построен специално за децата от Хайфон. Всеки от нас на ръката имаше метална гривна с имената и година на раждане. Ако ни улучи бомба или ни взривят, поне остава гривната и ще се знае кое дете е загинало.

Ха с рождената си майка и Блага





Тези гривни обаче много са впечатлили Блага, буквално са я ужасили. И тя го разказва това в книгата си „Страшният съд“. Когато делегацията, в която е Блага, идва в детския дом по програма се изнесе концерт в чест на гостите. Аз много хубаво пеех , бях в ансамбъла и все ме слагаха соло. В този ден обаче не ми се пееше и правих някакви маймунджилъци на сцената. Наказаха ме да пея и да танцувам сама пред гостите. В този ден аз за пръв път видях европейци, бели хора. Гледах с опулени очи русите коси на Блага. Приличаше ми на  фея от приказките. Блага също ме е забелязала, харесала е как пея и танцувам. След няколко месеца се завръща във Виетнам сама за да ме търси. Обаче мен ме местят от това село в друг детски дом. Тогава Блага се качва на един джип и тръгва да обикаля селата и домовете да ме търси. Три дни обикаляла. Запомнила само малкото ми име Ха, което е много разпространено във Виетнам.  Хора, които й помагат, намират майка ми в Хайфон. От нея разбират в кое село са преместени децата на работниците в рибната консервна фабрика, където работеше мама. Майка ми тръгва също към детския дом на колело, а Блага пътува с джип. Наредиха ме с още пет други момиченца и всички се казваха Ха като мен. Директорката на детския дом искаше да е сигурна кое точно момиченце Блага иска да вземе и тя да го посочи. Ние не само, че ужасно си приличахме, но бяхме и на абсолютно една възраст. Ле-Блага ми разказваше, че това е бил най-страшният момент в живота й – да не сбърка. Бях на пет и половина години. Погледнах я в очите, така, както я погледнах от сцената преди месеци. И тя без съмнение посочи мен! През 1967 г. ме взе и така дойдох в България.

Когато бях малка празнувах на 7 ноември българския си рожден ден, защото на тази дата стъпих на българска земя. Веднъж получих красива картичка от ле-Блага с този текст: „ Скъпо мое момиче, ти имаш две майки и двойна обич, но и двойна мъка!”

ПОСЛЕДЕН СПОМЕН

40 дни след смъртта й ме изхвърлиха от дома ни





На 1 май 2003 година на ле-Блага и прилошава. Закарват я до „Пирогов“, едно дълго чакане на дежурни лекари. Тя лежеше в коридора, горката. На 2 май издъхна.

Нямаше още 40 дни от смъртта й, когато мъжът й Йордан Василев ме изхвърли! Не можах да си прибера дори личните вещи от апартамента, албуми със снимки с родната ми майка и баща във Виетнам, да не говорим за най-скъпото за мен нещо - моите ноти, дори дипломите не ми дадоха да си взема. Останах на улицата без дрехи и документи. След кончината на Блага апартаментът остана на доведения й син Ивайло, синът на Йордан Василев от първия му брак.  В дома остана много мой багаж в кашони. Там бяха личните ми писма и картички, които сме си писали с ле-Блага, когато съм била вече в Париж.

 Нощувах от приятелка на приятелка, хората ме приютяваха ден за ден. Даваха ми дрехи, защото дори дрехите ми останаха в апартамента, а Ивайло Василев (журналист в телевизии и радиа)  не ми ги даваше. Затваряше ми телефона, държеше се арогантно и грубо. Исках само личните си вещи от моята стая, в която съм прекарала повече от тридесет години, но Ивайло  ме изгони и не ми ги даде. Покойният скъп приятел Джони Пенков ме приюти у тях, помогна ми на първо време и дори ми даде напътствия за книгата, която написах впоследствие.          

А за Йордан Василев по-късно научих, че е свалял Миряна Башева, която обаче  за няколко месеца разбира що за човек и го изгонила. След което се насочва към Блага Димитрова, която не била омъжена, нямала деца. Затова и той видял в нея изгодна партия.

АВТОР ОЛЯ АЛ-АХМЕД


Какво четем:

🔴 Почина 6-годишното момченце, пребито с метална тръба от дядо си

🔴 Пловдивчанин разказа как 3 дни е влизал, където си иска, без сертификат

🔴 Ваня от Фермата разкри нечувани неща за Живка

Източник: Марица



Коментари



горе