21.3 грама ли тежи отиващата си човешка душа?
Има ли живот след смъртта? Притежаваме ли душа, която ни различава от бозайниците?
На тези въпроси се опитва да отговори Дънкан Макдугъл, лекар от Хавърхил, Масачузетс, толкова много, че той създава експеримент, за да определи дали душите имат физическо тегло.
Макдугъл смята, че душата е материална и следователно трябва да има измерим спад в теглото на човек, когато тя напусне тялото.
През 1901 г. той избира шестима неизлечимо болни пациенти от старчески дом - четирима страдащи от туберкулоза, един от диабет и един от неуточнени заболявания. Макдугъл специално подбира хората, които страдат от състояния, причиняващи физическо изтощение, защото пациентите трябва да останат неподвижни, когато умират, за да ги измери точно.
След това Макдугъл монтира специално легло в кабинета си, което се намира върху много чувствителна везна. На него той поставя последователно шестте пациенти и ги наблюдава преди, по време и след смъртта им, измервайки съответните промени в теглото. Макдугъл щателно записва своите наблюдения.
Той наблюдава загуба на тегло при част от пациентите, но резултатите не са последователни. Един от тях отслабва, но след това връща теглото си, а двама от другите пациенти регистрират загуба при смъртта, която се увеличава с течение на времето.
Само един пациент показва незабавно намаляване на теглото, възлизащо приблизително 21.3 грама, съвпадащо с момента на смъртта.
Макдугъл пренебрегва резултатите на другите двама пациенти с мотива, че везните "не са настроени фино".
След това той повтаря експеримента си с 15 кучета. Нито един от тях не регистрира значителен спад в теглото, което Макдугъл приема като потвърждаващо доказателство, в съответствие с неговата религиозна доктрина, че животните нямат души.
Докато човешките субекти на Макдугал са неизлечимо болни пациенти, няма обяснение как той се е сдобил с 15 умиращи кучета за толкова кратък период от време, което води до предположенията, че е отровил петнадесет здрави кучета за неговия експеримент.
Макдугъл публикува откритието си едва шест години по-късно, заявявайки, че експериментът ще трябва да се повтори много пъти, преди да може да се получи каквото и да е заключение.
Изследването излиза през 1907 г. в Journal of the American Society for Psychical Research и медицинското списание American Medicine. История за експеримента се появява и в The New York Times.
След публикуването на експеримента в American Medicine, следва дебат между доктор Огъстъс П. Кларк и Дънкан Макдугъл, които си разменят писма, в които единият отрича валидността на експеримента, а другият защитава позицията си.
Кларк отбелязва, че в момента на смъртта има внезапно повишаване на телесната температура, тъй като кръвта спира да циркулира през белите дробове, където се охлажда с въздух. Това би увеличило изпотяването и изпаряването на влага, което лесно би могло да обясни липсващите 21 грама на Макдугъл.
Това също така би обяснило защо кучетата не губят тегло след смъртта си, тъй като те нямат потни жлези и се охлаждат не чрез изпотяване, а чрез дишане, информира Профит.бг.
Макдугъл пък контрира, че циркулацията спира в момента на смъртта и така кожата няма да се нагрява от повишаването на температурата.
Огъстъс П. Кларк не е единственият, който критикува експериментите на Макдугъл. Лекарят е грубо осмиван от научната общност. Неговите експерименти са сочени като пример за селективно отчитане, тъй като той игнорира по-голямата част от резултатите.
Научно-популярният автор Карл Крушелницки критикува малкия размер на извадката и се пита как Макдугъл е успял да определи точния момент, когато човек умира, като се има предвид технологията, налична по това време. Тъй като експериментите му не са повторими и резултатите ненадеждни, експериментът на Макдугъл не получава доверието на учените от онова време.
Невъзмутен от скептицизма, Макдугъл преминава към следващата фаза на своите експерименти - снима душата в момента, в който тя напуска тялото с помощта на рентгенови лъчи. Той обаче не прави пробив и в това отношение, тъй като собствената му душа напуска тялото му през 1920 г.
Въпреки отхвърлянето му като научен факт, експериментът на Макдугъл популяризира идеята, че душата тежи 21 грама, като тази теория се появява в романи, песни и филми.
Какво четем:
🔴 Диляна Попова се тресе от ужас да не...🔴 Проучване: 605 евро нетна заплата в България, 4717 евро в Швейцария
🔴 България има нов герой: Отец Василий подгони и тръшна крадец от храм в София
Източник: glasnews
Коментари
Последвайте ни във facebook!
