Тайни подземни тунели пронизват пловдивските тепета – ето кога са правени и как / СНИМКИ



Това са суперсекретни обекти, твърди изследователят Мимо Райчев. Правени са по време на Втората световна война и малко след нея, допълва историкът Стефан Шивачев. След 70-те години освен кръчми, някои са били превърнати в гъбарници и складове.

Няма пловдивски хълм, който да не е пронизан от подземни тунели. Колко са те и кога са правени, мнозина познавачи дават различни отговори. Но е факт, че ги има. Доста от тях са били предназначени за бомбоубежища, повечето обаче са запуснати, показа проверка на "24 часа".





Големият въпрос е кога са прокопавани. Някои подозират, че началото им е поставено още от римско време. Твърдят, че на такива сложни инженерни съоръжения са способни само римляните.

Археоложката Елена Кесякова, сочена за един най–добрите изследователи на римския Филипопол, обаче оборва тази версия. "Нищо подобно. Римляните залагат на укрепления, а не на подземни укрития", категорична е тя. Античните градове са известни със защитни крепостни стени – така наречените фортификации.

Според кмета на район "Централен" Георги Стаменов тунелите, които минават почти през всяко тепе, а на Трихълмието и Дановия хълм са по няколко, са правени между Първата и Втората световна война. Дали е било държавна или общинска политика, или са правени по линия на трудовата повинност, не може да каже. Но в едно е сигурен – в момента нямат актове за собственост.





"По-напред бяха към Гражданска защита. След това минаха към "Бедствия и аварии", а след ликвидацията им ги зачислиха на МВР. Но наистина са без акт за собственост. Към днешна дата единици са запазили функцията си, а повечето не функционират", твърди кметът. По думите му подземен тунел, предназначен за бомбоубежище, е бившето заведение "Нонстоп" срещу църквата "Св. Богородица". На Сахат тепе са няколко – до Радио-телевизионния център, в някогашната сладкарница "Скалата" и в ресторант "Даяна". Имало също на Бунарджика откъм ул. "Волга" и откъм улица "Никола Петков". На Младежкия хълм тунел има откъм улица "Любен Каравелов". Стаменов смята, че част от тези подземия в скалите могат да се социализират и да им се даде нов живот.





Друг виден изследовател на Пловдив – Мимо Райчев, е категоричен, че прокопаванията са правени в периода между 1949 – 1952 година. "Робски труд. Копано е на ръка и с леки взривове. Това са суперсекретни военни обекти. Тези, които са участвали, вече не са между нас. И това е обяснимо", казва той.

Спомня си, че след 70-те години, когато опасенията от ядрена война намаляха, тези укрития постепенно са превърнати в ресторанти, складове и дори гъбарници. "Какво ви учудва? Температурата в тях целогодишно е еднаква. Виждал съм като ученик как ги зареждаха с посадъчен материал и оттам вадеха касетки с печурки. Други бяха чудесни кръчми. През лятото бяха прохладни и народът гледаше да отиде да разпусне", връща лентата Райчев.





До Понеделник пазара например беше прочутият ресторант "Пещерата" в подножието на Джамбаз тепе. От тавана му висяха стъклени епруветки, които наподобяваха сталактити. А от южната страна на Сахат тепе беше известното заведение "Ромбус", а впоследствие стана таверна, където свиреше бузуки и се трошаха чинии. По–паметливи си спомнят как до зори звучеше гръцкото парче "Епимено" (Настоявам – б.а.).

Историкът Стефан Шивачев слага край на всякакви догадки за прокопаването на тунелите в пловдивските хълмове. "Започнати са по време на Втората световна война – времето, когато са извършени бомбардировки над Пловдив. Те са били по-скоро за сплашване. След войната продължава доизграждането им, което приключва до началото на петдесетте години на миналия век.





"Използван е динамит, тъй като пловдивските сиенитни скали са много твърди и трудно се дълбаят", посочва директорът на Историческия музей. По думите му с разсекретяване на материали на ЦРУ преди няколко години са открити схеми и за пловдивските бомбоубежища. Шивачев също си спомня, че след 70-те години някои от тях са превърнати в кръчми и складове за сирене.

В момента са зачислени на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението". Нейният шеф Николай Николов обеща преди дни, че всички бомбоубежища в страната ще влязат в специален регистър.

Един от входовете на бомбоубежището на бившия ресторант "Пещерата" в подножието на Джамбаз тепе. Снимки: Радко Паунов

От много години "Пещерата" не работи, а вътре кой знае в какво състояние е, казват съседи.

Някогашната сладкарница "Скалата" също е бомбоубежище, но от години е запусната.

Ресторант в подножието на Сахат тепе е разположен в бомбоубежище.

Някогашното заведение "Нонстоп" също е скривалище.

Кметът на пловдивския район "Централен" Георги Стаменов.

Видният пловдивчанин и автор на албуми за града Мимо Райчев /вдясно/.


Четете още:

🔴 Астролози и екстрасенси изчислиха: Кризата ще приключи след две години и половина

🔴 Красивата страна на МВР: Полицайката, на която престъпниците доброволно ще се предадат

🔴 Див скандал в "Капките": Мариана Попова закопа Маги Халваджиян / ВИДЕО





Източник: spomen





Коментари

горе