След 20 години учене, работа и спестяване на пари в големия град, те се завърнаха на село

Магдалена Добрева трогна потребителите в социалната мрежа Фейсбук след като сподели личната си житейска история.

В дълга публикация, жената разказва, че заедно със съпруга си - Емил, са заминали за големия град, за да се изучат и да градят кариера, в последствие обаче у тях се зародила идеята да се завърнат на село. Идеята им обаче е била селото, в което ще живеят да отговаря на критериите им.

"Здравейте, хора! Минавам да разкажа и за нас, да дам малко кураж , опит и вдъхновение на настоящите и бъдещи селяни. Ние сме Маги (36) и Емо (43). И двамата от Родопите. Отидохме в големият град, за да се изучим и градим кариера. И така 20 години.... учене, работа и спестяване на пари. Време, в което у нас бавно, но сигурно узряваше идеята за завръщане на село. Но искахме селото да отговаря на нашите критерии и въпреки, че си имаме невероятни родни места, ни се искаше нашето място да бъде там, където сами ще изградим домът си така както си го представяме.", пише Маги в асоциалната мрежа.

Двойката са открили перфектното място за тях - тихо селце в Сърнена средна гора. Още при посещението си там, те са били сигурни, че това е тяхното място, въпреки че не е отговаряло на предварително намислените от тях критерии.

"И Вселената (както винаги се случва с Божията промисъл) ни доведе в едно тихо селце в Сърнена средна гора. Когато видяхме мястото просто знаехме, че е нашето (въпреки че не отговаряше на почти нито един от предварително намислените критерии). Нямаше и спиращите дъха гледки в Родопите, но пък имаше някаква друга, негова си магия."

Маги и Емо са купили празен парцел, за да построят семейната си къща в селцето.

"Купихме празен парцел 3 декара и решихме, че ще строим куполна къща. Всъщност по-точно би било да кажа, че мъжът ми ще я построи сам (а аз ще бъда неотлъчно до него - основно за вдъхновение и морална подкрепа). Тръгнахме по официалния ред и 3 години след като купихме имота най-сетне имахме мечтания Акт 16."

Основно мъжът й се е погрижил за изграждането на семейното гнездо - от първата до последната копка. По този повод Маги му е посветила и стихотворение:

"Тук е мястото да споделя, че всяко нещо от първата копка до края ( всъщност има още доста работа) са дело на мъжа ми. Когато Бог му е давал дарба, е дал преизобилно - сигурно това е една от причините вече 20 години да съм все така влюбена в него, и по този повод дори му посветих стихотворение:

Човекът с най-голямото сърце
построи самичък, с двете си ръце
домът за своите деца -
Купол (Храм) на Любовта.
От основите, конструкцията и стените ,
подовото, изолацията и вратите,
плочките, боята, дюшемето,
пейките, таваните, антрето,
през печката ракетна за дървата,
та до масата с мандала във средата.
И още : огледало от желязото ковано,
конче за детето, тъй желано.
Лампата с форма на Земята.
Сам монтира дограмата.
Кухнята със плота.
И направи дръжки на вратите,
пусна кабели за тока, ВиК тръбите.
Спалнята и нея,
а в таблата вгради сърце
и преносно и буквално,
Е+М= ВНЛ написа
мило и сантиментално
В банята направи лежанка за отмора,
а за кучето ни къщичка на двора.
Оградата от камък изгради
градината с овошки засади.
А дивите овошки той ги ашладиса.
Как човек да се незалиса?
От сърце Благодаря ти Господи задето
събра ме преди 20 години със момчето, което
дарил си с най-чистото и искрено сърце,
и най - най златните ръце."

Настъпването на коровирусната инфекция е било ясен знак за семейството, че те трябва да напуснат големия град. Жената споделя, че от раз са напуснали работните си места, без дори да имат представа какво ги очаква.

"Когато ПланДемията започна , за нас това беше ясен знак, че е време да се изнесем окончателно от града. Преместихме се рязко (с 11 годишната ни тогава дъщеря) буквално за 2 седмици с по 2 чанти с дрехи. Напуснахме от раз скъпоплатените си професии в града, без да имаме ни най-малката представа какво следва и всъщност ще правим в последствие. Купихме съседната къща до нашия имот, за да има къде да живеем докато стане готов Куполът."

В този период се случва едно от най-радостните събития в живота на Магдалена - тя забременява и ражда второ детенце. Това било голяма радост и за съселяните, тъй като в селото бебе не се бе раждало от 13 години.

"Междувременно Вселената ни изненада , защото забременях и се роди второто ни детенце (голяма радост и изненада за селото ни, в което бебе се е раждало последно преди 13 години)."

"Пиша тези неща, за да дам кураж на хората, които се съмняват или притесняват как или дали ще се справят. За тези три години нито веднъж не ни е хрумнало да се върнем в града, при все че нямахме никаква представа какво и как ще се случва. Така например първата година се случи така, че лятото цял месец нямахме вода, мъкнехме туби насам -натам, поливахме се с канчета и едвам се къпехме, но нито за миг не ни хрумна да се връщаме в градския ни апартамент със всичките му удобства.

Не беше лесно, но с Божията благословия и Абсолютно Доверие в Творецът се убедих, че всичко се нарежда по най-добрия възможен начин, когато сърцето ти е чисто и тупти с честотата на Любовта. С голямо желание започнахме да обработваме двора, с идеята да отглеждаме храната си, стараейки се да пречим възможно най-малко на природата.

Фармацевт съм по образование, но в нашето семейство лекарства не се приемат, защото вярваме и знаем, че Бог е създал телата ни като съвършени самооздравяващи системи, които стига да не им пречим се изцеляват с много Любов, молитва, слънце и Доверие в Творецът.

Тук е момента да благодарим на Христо Ашламинатора, чиито безценни уроци ни помогнаха да ашладисаме не само дръвчета в нашия имот , но и по пътя към гората, за да могат хората, минавайки от там да берат плодове един ден.

П.п. Вероятно ще има въпроси колко ни е излязло построяването на куполната къща. Ще отговоря така - колкото би излязло за всяка друга къща. В нашият случай - спестяванията ни за 20 години+ 780 дни физически труд на мъжът ми всеки Божи ден от тъмно до тъмно (за сега защото има още доста неща като кокошарник и оранжерия).

П.п къщата, в която живеехме ремонтирахме из основи и може би ще обявим за продажба (но има още довършителни работи затова ще е по-нататък, че денонощието не стига на мъжът ми за всичко), надявайки се да дойдат добри хора, които също да имат дечица, защото това е един от малкото проблеми които имаме, че в наше село сме 60 тина човека основно в пенсионна възраст...

П.п. качвам снимка как е качвал гредите сам, че има хора които се усъмниха, че е възможно от сам човек.

Пп. За отопление Емо направи ракетна печка с водна риза и подово навсякъде. Отделно монтирахме и климатик за всеки случай. Тази зима ще разберем ефективността, защото като кубатура е доста голям обема, който ще се отоплява. Но се надяваме изолацията от 25 см вата да подпомогне нещата значително.

По печката има още малко работа външно, ще я снимам когато е готова.

П.п. Парапета още не е довършен, вероятно някаква мрежа ще плетем.

П.п Мили хора , не съм очаквала такъв интерес и толкова много прекрасни пожелания. Бих искала да мога да благодаря и отговоря на всеки един от вас, но нямам физическата възможност, защото съм непрекъснато с бебето на ръце, а Емо не спира да твори и в момента.

Нека пожеланията, които изпратихте към нас се върнат обратно към вас хилядократно увеличени.
Изпращам любовта си".

Младо семейство избяга от София, за да заживее в планината