Чудото със слепеца
снимка: Лопушански манастир
Съвремието ни изправя всекидневно пред различни изпитания. Те са толкова много и толкова различни, че понякога става трудно да преминем всяко от тях с мъдрост, смирение и вяра. А именно те са най-големите съюзници на човека срещу бедите, които ни връхлитат постоянно.
С надежда да помогне културно, философски и духовно на своите читатели, търсещи верния път в света, „Петел“ ще публикува периодично текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна просвета във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света около нас.
„А когато Той се приближаваше до Йерихон, един слепец седеше край пътя и просеше; и като чу да минава край него народ, попита: Какво е това? Обадиха му, че Иисус Назорей минава. Тогава той завика и каза: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме! Тия, които вървяха напред, смъмраха го, за да мълчи; но той още по-високо викаше: Сине Давидов, помилуй ме! Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато оня се приближи до Него, попита го: Какво искаш да ти сторя? Той рече: Господи, да прогледам. Иисус му рече:
Прогледай! Твоята вяра те спаси. И той веднага прогледа и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, въздаде Богу хвала.” (Лук. 18:35-43)
Минавайки покрай бедни, болни, сакати хора, гледаме на тях със снизхождение и пренебрежение, жалост и им отделяме нещедра милостиня. Ние преминаваме покрай тях, гордеейки се със своето здраве и благополучие, без да знаем че душата на такъв нещастник пред очите на Всевиждащия Бог може да се окаже несравнимо по-прекрасна от нашите суетни души.
Такова сияние на духа скривал под жалките си дрипи Йерихонския слепец. Господ съзрял кротостта на неговото светло сърце и се срещнал с него.
Евангелистът описва мястото на срещата много точно. Древен обичай било до градските порти да стоят бедните и страдащите люде и да просят милостиня от жителите и гостите на града.
Св.Лука не споделя името му, но Св.Марк разкрива неговата фамилия като Вартимей, на еврейски „син на Тимей” – вероятно съкращение от Тимотей. На гръцки Тимотеос, означава „този, който почита Бога”. Това име не е еврейско, а елинско и вероятно баща му е бил грък, приел доброволно юдейската вяра.
Както става ясно от разказа, Вартимей не е бил сляп по рождение, а загубва зрението си по-късно. Този вид слепота е особенно болезнена, защото слепецът имал живи спомени за времето, когато е бил като зрящите хора и се е наслаждавал на светлината и красотата на сътворения свят. Но макар десетилетия да е живял в мрак, изкупвайки своите грехове, нещастието не го е озлобило и в душата му се разгаряла светлина.
По това време от уста на уста се разнасяла мълвата за чудесата, извършвани от Учителя от Назарет. Често жителите на Йерихон тълкували деянията на Чудотвореца, не забелязвайки бедния слепец, който жадно се вслушвал в такива разговори. Тези хора виждали синьото небе, зелената трева, жълтото слънце, но светлината на духовния свят била невиждаща за тях. А Йерихонският слепец, съзерцаващ Божия образ в душата си, бил духовно зрящ. Като чул за чудесата, извършени от Назарянина, той веднага разбрал, че подобни неща може да извърши само Този, който дълги векове очаквал народът – Синът Давидов, Месията, Спасителя на света.
В сърцето на йерихонския слепец пламнала надежда, че Синът Давидов, дошъл да спаси всички, и него ще изведе от мрака, ще му дарува зрение.
И ето веднъж, когато при портите на Йерихон се чул шум от многолюдно шествие, бедният слепец попитал: „Какво става?” и чул в отговор дългоочакваното: „Иисус Назорей минава” /Лк. 18:37/.
Как възликувал от тази вест йерихонският слепец! Цялата сила на натрупаната през дългите години вяра, разпалилата се надежда от разказите за чудесата на Спасителя, той вложил във вика:
„Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме!” /Лк. 18:38/.
Викът на Вартимей не бил безпомощен и отчаян, а пронизителен и настойчив. По принцип повечето инвалиди са съкрушени и потиснати от своя недъг. Кое придало дързост и кое е накарало да бъде упорит?
Силната вяра, му дала тази неподозирана сила в него.
Да бъде наречен някой „син на Давидов”, е било равносилно да бъде назован „Месия”. За юдеите това определение означавало обещания от Бога потомък на Давид, който ще седне на трона на Израиля (Лука 1:32-33).
През по-голямата част от Своето земно служение Иисус не подтиквал хората да го наричат Месия, защото веднага би бил арестуван като бунтар (Мат. 16:16, 20). Но часът му вече е дошъл. Той вече е поел към Йерусалим, където ще бъде разпънат най-вече заради Неговия отказ да отхвърли титлите „Христос” и „Цар на юдеите” (Лука 23:2-3, 35; Марк 14:61-62).
Когато Вартимей се провикнал към Христос, за разлика от множеството зяпачи и сеирджии, той очаквал много повече – да прогледне.
Спасителят го попитал: „Какво искаш да ти сторя?” Подобен въпрос задал и към парализирания човек във къпалнята Витезда: „Искаш ли да оздравееш?” (Йоан 5:6).
Защо? За да събуди вярата им, за да я изразят открито пред всички.
Силната вяра на слепеца се изразила с думите: „Господи, да прогледам.” Иисус произнасъл само две кратки изречения: „Прогледай! Твоята вяра те спаси”.
В този момент чудото станало – действително, открито, пред всички:
„И той веднага прогледа и тръгна след Него, славейки Бога”
Вартимей служи като живо доказателство за всемогъществото на Бога и е изключителен пример за силата на вярата, която е проявена от един обикновен човек, смятан за утайката на обществото. Вяра не на мъдруването и на съмнението, а на действието, което води към телесно и душевно спасение.
Колко от нас днес, имат тази вяра, казвайки че са християни, а душата им е мъртва за Бога. Колко отиват в храмовете и външно изразяват вярата си, а нямат делата на тази вяра.
Ако искаме да тръгнем по стъпките на Христа, трябва още тук, в този живот, да очистим нашата съвест, нашата душа и да освободим сърцето си от греховете. Това може да стане като прогледнем духовно. Но първо трябва да знаем, че докато телесната слепота е гибелна за тялото ни, то духовната слепота води до сигурна смърт.
При духовно слепия човек съвестта не работи. За него, потребността на душата да се отърси от греховете не е важна, той не я приема и не й обръща внимание. Такъв човек обикновено се превръща в егоист, скъперник, немилостив, гони преди всичко собствените си интереси и не го интересуват болките на другите в живота. Духовната му слепота с усърдие се подкрепя от врага на човешкото спасение – дявола, за да го отдалечи колкото се може повече от Бога. Не приема съвет от никого, молба или предупреждение и нерядко такива хора негодуват против тези, който се стремят да ги предпазят.
За такива хора Иисус е казал: „за да гледат с очи, и да не видят; за да слушат с уши, и да не разбират; понеже те се боят, да не би някога да се обърнат, и да им се простят греховете.” (Марк. 4:1-20)
Но как да лекуваме духовната слепота? Да вземем пример от Иерихонския слепец, който каза:„Господи, помилуй ме!” Това е молитвата към Бога.
Тя трябва да бъде свързана със силна вяра и истинско разкаяние за греховете ни. Успеем ли да осъзнаем греховете си и да се покаем, то вече сме тръгнали по стъпките на изцерения слепец.
Да не забравяме, че вярата в Бога, силната вяра в Иисуса Христа спаси слепецът. Той прогледна не само физически, но и духовно. Да се поучим от неговата силна вяра. Нека всички да прогледнем в духовната си слепота и да тръгнем с Иисус, както тръгна Йерихонския слепец. Да вървим по пътя на Христа. Пътя на нашето християнско спасение. Само тогава ще видим истинската Светлина и сами ще бъдем част от светлината на света.
Автор: отец Стоян Махлелиев
Какво четем:
🔴 Мистерия с наследството на Дража Вълчева🔴 Скрита лимонка! Скандално ВИДЕО на Ева от "Ергенът" я срази / ВИДЕО
🔴 Ужасяваща трагедия край Пловдив: Майка уби 8-годишното си момиче с нож
Източник: Petel
Коментари
Последвайте ни във facebook!
