За легендарния Жоро Бармана, работил в най-елитните заведения на Търново, клиентът винаги бил на почит / СНИМКИ
Казва се Георги Христов, но по-възрастните великотърновци го знаят като Жоро Бармана. Обиколил повечето емблематични заведения в старата столица през 70-те и 80-те години на миналия век, легендарният барман си спомня за младите и весели години с носталгия.
СЪС ЗАНАЯТА, КОЙТО ОПРЕДЕЛЯ ЦЕЛИЯ МУ ЖИВОТ, ЖОРО БАРМАНА СЕ ЗАХВАЩА СЛУЧАЙНО
Роден е през 1945 г. в с. Ново село, но през 1957/58 г. родителите му се установяват във Велико Търново в малка къщичка в Асенова махала, до Владишкия мост. Дувар до дувар с къщата на стария адвокат Паскал Паскалев, който после ще го следва като клиент навсякъде. През 1962 г. се местят на ул. „Стефан Денчев”, сега „Митрополит Панайот Рашев”. Няколко години по-късно купуват къщата на ул. „Читалищна”, където беше неговият снекбар „Лъв”. Преди казармата работил в голям цех за закуски на мястото на Интера. След като се уволнил, всяка сутрин си пиел кафенцето в хотел „Янтра”.
А там вече работели колоритни личности, като Мара Михалска и Митко Балетиста. На бара бил друга търновска легенда – Генчев, който, като го видял, му предложил да започне при него, защото му трябвал още един човек за бюфета. И така от 20 ноември 1966 г. Жоро Бармана потъва във водовъртежа на „Балкантурист”.
„Там редовно идваха основно адвокатите. Преди дело и след дело, идваха да поливат. Винаги, през всички времена си е имало и по-богати, и по-бедни. Но се е яло и пило винаги. Заведенията се посещават от хора с повече възможности. И от младоците. Защото на тях по-лесно им влизат паричките в джоба. И докторите бяха редовни посетители. Но всички бяха костюмари, с белите ризки.
В „Балкантурист” без костюм и вратовръзка не можеш да влезеш, дето се вика, естеството на заведението го искаше това. Правеха се много банкети – новогодишни, за търговския празник… Управител беше Косьо Николов, после аз дълги години работех с него и в други заведения. Той държеше много и на дисциплината, и клиентът да е номер едно. Винаги бяхме униформени – черен костюм, бяла риза, черно възелче, измит, изкъпан. В по-горещите дни и по две ризи се сменяха. Спомням си, че кафето в „Балкантурист” беше 35 стотинки, а бутилка уиски – 29, 95 лв. Заплатите в нашия бранш варираха около 120 лв. И като те опраскат за счупено, за туй, за онуй – вземаш 90 лв. Но в крайна сметка не мога да кажа лошо, че се е живяло зле. По него време се направиха и кварталите, и многото апартаменти във В. Търново. Народът се изриваше по почивки, на море, отделно с карти. Кръчмите си бяха пълни, ядеше се, пиеше се.”
През февруари 1967 г. го местят за малко в бившия „Балкан”, сега „Трапезица”. С откриването на мотела „Света гора” отива и той. И допълва: „По принцип се търсят магарета за работа”. Изкарва там до 1971 г. Клиентите били всякакви, големи банкети също често се вдигали, а след веселбата направо оставали да спят в мотела. Но най-много били студентите, които все правели бели, „но при тях винаги е така”.
През 1973 г. за първи път отива да работи в „Етър”, за една година. Тогава хотелът бил към предприятието „Здрава храна”. „Стана едно обединение Търголяс – Търново, Горна Оряховица, Лясковец, и отидох в Лясковец в един салон за игра на карти, направихме го кафе-аперитив. Там като бях, кафето на джезве струваше 8 стотинки. След това накупиха кафемашините. През 1974 г. се роди синът ми Христо. В този период вървеше строителството на „Полтава”. И юли месец 1974 г. ме преместиха в „Полтава”, хем за управител, хем момче за всичко. Водеше се кафе-сладкарница, всичко беше едно заведение. Беше с оркестър – пиано и цигулка, от оперетата, набрахме персонал и ноември го отворихме. Беше елитно. Там изкарах две години.”
ОТНОВО В „ЕТЪР”, КЪДЕТО МУ ИЗЛИЗА ПРЯКОРЪТ ЖОРО БАРМАНА
Първо бил в кафето, после в барчето на хотела, след което всички почват да му викат Жоро Бармана. Работил и в ресторанта. „Едно-друго, там имам 12 години. Хубави хора идваха, млади хора, както и сега. В барчето отваряхме в 4 часа следобед, работеше се винаги до 23,30 вечерта. А в ресторанта свиреха „Бисери”. Велики музиканти бяха. Най-добрите: Кумуто, Наско Материала, Кангасейрото… В „Етъра” редовно идваше танцовият състав от Профсъюзния дом. Вечер преди репетиция там се събираха. Като свършат – пак. И Петър Папурков от оперетата. Горе-долу почти едни и същи клиенти.
Оттам ме знае целият град. Ако е добре – клиентите си идват. И сега е така, макар че е по-критично. Едно време предлагахме най-много сухиндолски вина и ракии. През 80-те години ги водеха за най-добрите.
През 1987 г. сменя „Етъра” и се захваща с прочутия студентски клуб „КЕВ”-а. Но се появява Акрам, с голямо желание да заработи в бара. Жоро Бармана преценява, че за него ще е по-добре да не остава повече. Подава си молбата за „Студентски столове“ и започва там като управител с жена си. Целият персонал са те двамата и една чистачка. „Този занаят е като да си общ работник. Чистиш, метеш, миеш, снабдяваш, посрещаш и изпращаш – всичко. Ако има повече персонал, и те вършат нещо, ама иначе управителят го отнася.”
ПРЕЗ 1995 Г. ОТВАРЯ СОБСТВЕНО ЗАВЕДЕНИЕ – СНЕКБАР „ЛЪВ”
Оттам пък тръгва другият му прякор, с който е известен във Велико Търново – Жоро Лъва. Кръщава заведението си на своята зодия – Лъв. Още от самото начало то тръгва силно. За готвач кани един от колегите си бармани – Христо Стоянов, който още през 1962/63 г. бил на бара в „Балкантурист”, а после дълги години – на мотела. За него Жоро Бармана казва, че е бил не само един от първите бармани в града, но и от най-великите. Заведението предлагало основно аламинути, телешко, свинско, филенца, агнешко и свинско печено, големи салати. Клиентите засядали на втория етаж, а капацитетът бил за двайсетина души. Отново имал постоянни клиенти, някои от тях 10 години идвали всеки обед. Гледал винаги да е чисто. Синът му след завършването на музикална педагогика изкарал курс за сервитьори и се включил в семейния бизнес.
И ТАКА ДО 2011 Г., КОГАТО ТРАГЕДИИТЕ СПОЛЕТЯВАТ ЖОРО БАРМАНА ЕДНА СЛЕД ДРУГА
Първо през 2009 г. претърпява сърдечна операция и тогава „прикляка”. През 2011 г. вдига високо кръвно и пада. Седем месеца е на легло. През март същата година умира жена му Мария, а на 9 юли и синът му Христо. С годините се изгубват и приятелите, поколението му доста се е поразредило. Напоследък боледува често, излиза рядко, но от време на време отваря заведението за себе си. В хладилника си все още пази отбрани ракии, шампанско, мастика и различни видове уиски. Някои са разбутани, други отлежават от поне двадесетина години.
Най-веселите му години били в мотела и на барчето в „Етър”. „Но като е млад човек, навсякъде му е весело. Всички що-годе се познавахме от занаята, но бяхме и млади. Пък и шарехме по заведенията.” Поисках му снимки от тогава, отвърна ми, че няма. Гаджетата били много и не се снимали, за да не ги ревнуват вкъщи.
Ана РАЙКОВСКА
Какво четем:
🔴 Чалгаджия се хвали с чанта за 150 бона / СНИМКИ🔴 АБСУРД: Слави плаши със зомбита за изборите / СНИМКИ и ВИДЕО
🔴 Мечешка услуга: Гримьорите на Софи Маринова добре я подредиха
Източник: Борба.БГ
Коментари
Последвайте ни във facebook!
