Адрес: на село Без телефони и интернет, с. Стрелец предлага само чист въздух / СНИМКИ

На края на горнооряховската община, достатъчно далече и от общинския център, и от областния град, до с. Стрелец се стига по изключително живописен път. Добрите впечатления обаче спират дотук. Наброявало близо 2000 жители преди десетилетия, днес действителността в него е бледа сянка на миналото. Във века на съвременните технологии и комуникации в с. Стрелец нямат нито телефони, нито интернет заради липса на обхват и това затруднява изключително много живота в него.Още през 1990 г. жителите, тогава над 500 души, правят подписка за поставяне на клетка, но всичко пропада. Никой от операторите не пожелава да обслужва населеното място, защото хората били малко. Сега най-близката клетка е на 12 км от Стрелец и който иска да се свърже, ходи на 2-3 км да търси обхват. От стационарните телефони на Виваком са останали двайсетина, но подземният кабел от Драганово дава чести аварии.

От 4 години през селото не е минавал и автобус в нито една посока. Превозвачите също отказват да възобновят линиите до Стрелец и Паисий, защото няма редовно пътуващи хора и от всеки курс загубите са големи. Ако нямаш собствен автомобил или познат с такъв, направо си обречен. Единственото спасение е, че хората си помагат един на друг.

КМЕТСКИ НАМЕСТНИК ОТ ДВЕ ГОДИНИ, ВКЛЮЧИТЕЛНО И НА С. ПАИСИЙ, Е ХРИСТО ДРЯНОВСКИ. „Проблемите, като във всяко малко село, са много, жалкото е, че не можем да се справим сами с тях. Не разполагаме с никакви финансови ресурси, стараем със собствени сили да стават нещата. Селото намаля като жители драстично напоследък и е около 200 човека. И то е, защото няма млади и свежи попълнения.

Не се заселва никой, защото Стрелец не предлага работа. Няма никакъв поминък за хората, така стана, че и което имахме, се изтърва. Като прочутата прасковена градина в по-ново време. Имаме двама арендатори, но те не са големи като добруджанските. Единият обработва 5000 декара, другият и по-малко. А поминъкът в миналото бил основно земеделието. Имаше цехче с шестима стругари през 80-те години, както и малко поделение на фабриката за капачки в Лясковец. Там също работеха между 6 и 8 човека. Всичко замря за няма и 10 години. Кадрите бяха на години или пред пенсия, а заместници не се появиха. Пък и производството спадна и това се отрази и при нас. Освен един чист въздух, нищо друго не можем да предложим. Ние сме не със затихващи функции, а направо на изчезване. Тука хората са на възраст, предимно пенсионери“, разказва кметският наместник.

Къщите в Стрелец са много, около 500, но половината са руини. Преди месец младо семейство с дете се сбъркало да си купи една от хубавите – реновирана и с добро разположение. За беля наскоро се случила тридневна ВиК авария, нямало вода, че и токът спрял за ден. Разгневеният млад мъж вдигнал скандал в кметството и искал обяснение. На всичкото отгоре и антените и рутерите, които си купил, нямало да му вършат работа. Бил крайно разочарован и като нищо ще избяга, предполага Христо Дряновски.

НАЙ-ГОЛЯМОТО РАЗНООБРАЗИЕ ВНАСЯ ОТМИНАЛИЯТ ПРЕДИ ДНИ ПРАЗНИК НА ЗАХАРНАТА МЕТЛА И МАДЖУНА. Тогава и хора се събират, а и за селото се чува, че го има. Всичко започнало през 2001 г., когато тогавашният председател на местното читалище „Заря – 1900“ Йордан Дянков донася в Стрелец 200 семенца от захарна метла.

„Търсих ги по интернет и ми ги пратиха от Шумен. Струваха 20 лева. Посях ги в градината, 500 квадрата, и поникнаха почти всичките. Голям мерак имах тогава. Захарната метла се гледа като царевицата. Сее през април, копае се поне два пъти, плеви се, трудно е“, обяснява 69-годишният буден стрелчанин. Сега площта вече е 2 декара, а в отглеждането на захарната метла му помага Снежана Златарска. Навила се през 2014 г., като се решило да има празник, посветен на екзотичното вече растение. Тя прави и маджуна, който после продават. Килограм излиза около 18 лв. и особено на празника бързо се разграбва.

„Трябва човек да има търпение да го извари. За една тава отиват пет часа, а накрая излиза една десета от първоначалното количество“, казва Снежана, която и на 71 години е доста жизнена и пъргава. Въпреки интереса, никой след тях не е прихванал да се занимава с оглеждането на захарната метла, защото на хората не им се копае, допълва Йордан Дянков.

СЛАБА Е ДЕЙНОСТТА И НА МЕСТНОТО ЧИТАЛИЩЕ „ЗАРЯ – 1900“ СЪС СЕКРЕТАР ОТ 2017 Г. МАРИЯНА СЕРГЕВА. Заради пандемията през 2021 г. се разтурила единствената женска певческа група. Едни починали, други се уплашили за здравето си. „Сега, за съжаление, има голям отлив от културен живот. Мъчим се и от читалището, и от пенсионерския клуб да обединим хората, но сме малко. Преди имаше театрален състав, рецитаторска група, кръжок по декупаж. В намален състав тях ги има и на големи празници се изявяват. Все още патриотизмът не е замрял“, споделя Марияна Сергева.

Създадено от будни учители през 1900 г., отначало то нямало собствена сграда, а хората са се събирали и репетирали по къщи и дюкяни. През 1930 г. читалището се настанява в училищната сграда, където е и в момента, а за стотиците тогава ученици се построява ново и голямо училище. Всички стрелчани са учили там, преподавателите били местни, но от 2000 г. то е закрито. Сега по голямата сграда няма нито един здрав прозорец и лека-полека се руши. Преди десетина години съществувала дилема дали да се превърне в приют за стари хора, после се пуснало слух, че ще става интернат. Но тъй като конструкцията е с гредоред, РЗИ не разрешила и всички идеи пропаднали. От набези в последните години се отървали заради наетата охранителна фирма „Делта гард“.

Повечето жители са пенсионери, работещите в Стрелец са съвсем малко. Детската градина също била закрита няколко години след училището. Децата са около 30 на брой и с това се изчерпва цялото най-младо поколение. Тези, които са в прогимназията, ги кара автобус до с. Драганово или с. Виноград, Стражишка община. Шестимата гимназисти учат в Горна Оряховица.

ЕДНА ОТ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИТЕ НА СТРЕЛЕЦ, ОКОЛО КОЯТО СЕ ЧЕСТВАТ ОФИЦИАЛНИТЕ ПРАЗНИЦИ, Е ПАМЕТНИКЪТ НА ЗАГИНАЛИТЕ В ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА СТРЕЛЧАНИ. Той е в центъра на селото, а списъкът на героите е наистина дълъг. През тази пролет с активното настояване на населението и църковното настоятелство, е възобновен и църковният живот в храма „Успение Богородично“, строен през 1839 г. Издействан е отец Василий, който идва на всеки голям празник, отзовава се и когато го повикат. Нищо че свещеникът обслужва освен Стрелец и селата Крушето, Паисий и Благоево.

Ана Райковска