Светослава може да управлява отлично и боинг, и камила / СНИМКИ


Летенето е нейният живот.  Приятелка е на облаците, красива и дръзка. И не е стюардеса, а пилот.

Светослава Милева преследва целите си докрай. От 30 години живее в Канада, от 22 е професионален летец. На нежните й ръце се подчинява дори Боинг 787, един от най-големите самолети в света, който обикаля света с 300 пасажери на борда.   

Как една българка постига мечтата да лети?





Няма невъзможни неща, ако ги искаш много силно

А и най-хубавите неща в живота никога не са лесни, обяснява Сюзан, както я наричат приятелите в Торонто.

Не крие, че цената на успеха е много висока. Сериозен пръст има и съдбата. Случайност я свързва с летенето, когато е първокурсничка по туризъм в университет в Канада. По самолетите я запалила нейна преподавателка. Младата българка се записала на авиокурс и когато във въздуха инструкторката й поверила кормилото за минута, открила голямата си любов - да се рее във въздуха като птица. Почувствах се на седмото небе, обяснява Сузи.





Амбицирала се още повече, като разбрала, че в Канада няма проблем момиче да стане дипломиран пилот. Така Светослава зарязала туризма и езиците и се записала в авиационен колеж. Било направо като скок с парашут - от 1000 кандидати приели само 150.

Щастливците нямали време за радост - чакало ги здраво учене. Трябвало да забравят забавленията, дискотеките, ако искат диплома за висше образование - пилот. Програмата била натоварена, предметите - тежки, учебниците - сложни, като на студентите по инженерство в университета. До втората година на обучение стигнали 37 студенти, от които само 4 момичета, най-упоритите.





Междувременно амбициозната българка трупала опит и летателни часове на различни видове самолети. След завършването на колежа през 2000 г. започнала работа в авиокомпания в Северна Канада. Уж за кратко, но останала пет години. Било тревожно време - след атентатите на 11 септември 2001 г., срутили кулите-близнаци в Ню Йорк, авиационният бизнес е блокиран. Авиопасажерите рязко намаляват, компаниите освобождават много пилоти.





Докато нещата в авиацията се нормализират, Светослава остава в канадския Север, където летенето е истинско приключение - пистите са къси, покрити със сняг през зимата. А кацането в тундрата при минусови температури и страничен вятър изисква виртуозни умения, обяснява Светослава.  

Тя не съжалява, че й отнело повече време,

докато стигне до големите компании и самолети. 

Натрупаното самочувствие и опит й помагат много в летенето с лайнерите Ембраер и Боинг.





И досега Светослава-Сюзан живее на педал. Мнозина завиждат на пилотите на големи самолети за живота като граждани на света. Но това е изключително стресова и отговорна професия, в която трябва да доказваш непрекъснато, че може да ти поверят живота на стотици пасажери.

Пилотите се явяват на изпити на всеки четири месеца - и на теория, и на практика на специални симулатори. Летенето е професия, която налага дълги отсъствия от къщи, понякога по пет дни, да почиваш в делник, когато близките ти работят. Трябва да се пренастроиш на нестандартно работно време, като лекарите и полицаите, да свикнеш да не спиш през нощта, тъй като обикновено полетите са нощем.





А пилотите нямат право на сън, докато са в кабината. Дори при включен автопилот са нащрек - следят индикацията на уредите, горивото, близките летища за евентуално кацане при спешен случай на борда. Не се случва често, но трябва да са подготвени за адекватна реакция при всякакви изненади. В самолета има кислородни бутилки за оказване на първа помощ, поддържат връзка с лекари на земята, които консултират екипа при нужда. Винаги се отзовават и медици сред пасажерите.

 Въпреки отговорната работа, Светослава се смята за късметлийка. За над две десетилетия във въздуха не е имала суперекстремни ситуации. Не й е отказвал мотор във въздуха. Птици са се удряли в крилата, но това е малък проблем. Кацала е със спукана гума - така майсторски, че пътниците дори не разбрали, че има проблем.

Но винаги е подготвена за критична ситуация - на 9-10 ​хиляди метра в небето никой не е застрахован. 





Христоматийни са случаи като този от януари 2009 г., когато пилотът  Чесли Салънбъргър приземи аварийно Еърбъс 320 в ледените води на река Хъдсън минути след излитането от летище Ла Гуардия в Ню Йорк, като спаси от сигурна смърт всичките 157 души на борда.

Именно такива случаи са повод за гордост да си част от братството на пилотите. Сред тях е и Светослава, която лети до Европа, Азия, Латинска Америка. Освен отговорността, това е и





шанс да попадне в най-отдалечени и екзотични кътчета на света,

непознати за мнозина светове - Япония, Хаваите, Корея, Китай. 

Невероятно е да прелетиш над безкрайните плажове на Карибите, над острите ледени върхове на Хималаите и Алпите. Залезите и изгревите на 10 000 м над земята, с мигащи долу милиони светлини на нощни градове са приказна феерия, на която само пилотите на презокеански лайнери като Сузи могат да се любуват отново и отново.

Затова Станислава чака с нетърпение следващия полет, вълнува се като при първа среща преди магията - да се озове над облаците, да преведе безаварийно самолета със стотици хора на борда до крайното летище.





А приключения тепърва й предстоят. Със сигурност българката има неоткрити таланти. Наскоро открила един от тях - язденето на камила в прочутата йорданска долина Вади Рум, където се справила като родена  бедуинка.   

Още не е  била и на Южния полюс - мечтае да стигне до там, както и да се разходи из ледените прелести на Аляска.





 Между Канада и България    

Светослава се чувства у дома в Канада, където са работата, близките - сестра й, любимите племенници,  приятелите. Въпреки подредения й свят в Торонто, Европа й липсва. Опитва се да лети повече до родния континент, натам я тегли кръвта. В Западна Европа има много любими места - във Франция, Италия, Испания. Там Сузи краде от малкото часове за почивка, за да обикаля музеи, галерии, исторически забележителности, театрални и оперни спектакли.





Връзката й с България е особено силна, не се къса вече три десетилетия. Идва си веднъж годишно - обикновено през октомври, за рождения ден на майка си. Двете обожават да пътуват заедно. Тази година били в Йордания, където посетили приказния град Петра, едно от Седемте чудеса на съвременния свят, и Египет. 

Светослава обожава българските планини - като ученичка карала ски на Витоша, на Пампорово. България я изненадва приятно с всяко следващо идване - с нови сгради, с любезни шофьори, които вече спират масово на пешеходни пътеки, почти като на Запад.

Учудва се, че ресторантите у нас са пълни, а хората се оплакват от безпаричие.





В Америка не ходиш на ресторант, ако не можеш да си го позволиш. Но може би в Европа хората живеят по друг начин, смее се Светослава.

Ски и ролери за релакс   

След напрегнатите часове във въздуха Светослава релаксира със спорт. Запалена тенисистка е, през зимата кара ски, сноуборд, през лятото - колело, ролкови кънки. С приятели катери планините в Канада.

Помага й и голямата й страст - четенето. Ковид пандемията й дала чудесна възможност да се отдаде на любимите си книги - биографии на известни хора, исторически романи.


Какво четем:

🔴 Ето какво ще направи с наградата победителката от "Фермата" Веселка – тя е на 25 и вече има три деца

🔴 Жана Бергендорф: Наркотиците за мен станаха повече от приятели

🔴 Анелия се изложи пред Деспина Ванди

Източник: Марица



Коментари



горе