Княгиня Мария Луиза на 90: Благодарение на майка ми станахме хора - Симеон и аз / СНИМКИ
Княгиня Мария Луиза, сестра на Симеон Сакскобургготски, отпразнува 90-и юбилей. Знаковата дата бе отбелязана с благодарствен молебен в храм-паметник "Александър Невски" в София.
"Човек да прави добро, но да не се меси в политиката” - тази своя максима княгиня Мария Луиза следва стриктно. Помни бащините съвети - трудете се, помагайте, бъдете добри хора.
“Примерът на баща ми и на майка ми е толкова голям, че каквото и да правя, все ми се вижда малко”, казва тя. Княгинята работи над 20 години за Червения кръст в САЩ, където живее отдавна.
Сестрата на цар Симеон II Мария Луиза Борисова Сакскобургготска е родена на 13 януари 1933 г. в София. Първородната дъщеря на цар Борис III и царица Йоанна е кръстена на покойната си баба и първа българска княгиня на Третото царство Мария Луиза. Малката княгиня е кръстена по православен обред в началото на 30-те години на миналия век от Софийския митрополит Стефан, по-късно екзарх на БПЦ.
Неин кръстник става тогавашният парламентарен шеф Александър Малинов
Тя е на 10 години, когато умира баща й. Внезапната смърт на царя през август 1943 г. нанася съкрушителен удар на семейството. След проведения на 8 септември 1946 г. референдум за обявяване на България за република на 16 септември новата комунистическа власт принуждава царица Йоанна да напусне България заедно с децата си Мария Луиза, която е на 13, и Симеон II, на 9.
За 24 часа се приготвихме и оставихме всичко, разказва Мария Луиза в едно от редките си интервюта. Установяват се първо в Александрия при нейните родители - италианския крал в изгнание Виктор Емануил III и кралица Елена. В Египет братът и сестрата преживяват трус - царските деца, обучавани от частни учители, тръгват на английско училище, без да знаят думичка английски. Оцеляхме, благодарение на майка ми станахме хора, признава Мария Луиза.
През 1951 г. Йоанна и децата й се местят в Мадрид, където Мария Луиза е записана в Училището за милосърдни сестри.
През 1958 г. княгинята се мести да живее в Канада
Мария Луиза има четири деца от два брака. Първият е с Карл Владимир, принц цу Лайнинген, потомък на кралица Виктория и цар Александър II. Сватбата е на 14 февруари 1957 г. в замъка Аморбах Оденвалд. Младоженецът е син на княз Карл фон Лайнинген и руската велика княгиня Мария Кириловна Романов. На 20 февруари 1957 г. се провежда и религиозен ритуал в руска православна църква в Кан, Франция.
По бащина линия синовете на Мария Луиза от първия й брак Карл Борис, роден през 1960 г., експерт по маркетинг, и Херман, вицепрезидент на Роял Банк, роден през 1963 г., са преки наследници на Британската корона.
След развода с първия си съпруг княгинята се венчава през 1969 г. в Торонто за Бронислав Хробок, син на полковника от полската армия Павел Хробок и Мария Церновска.
Мария Луиза и г-н Хробок имат дъщеря и син - Александра Надежда, родена през 1970 г. и Павел Аластер Антони, роден през 1972 г. Александра е омъжена за португалец със знаковото име Магелан, като мореплавателя. Павел е електроинженер, живее в Сан Франциско.
Княгиня Мария Луиза има 11 внуци и двама правнуци. Понастоящем Мария Луиза живее със семейството си в град Медисън, в щата Ню Джърси в САЩ.
След промените през 1989 г. Мария Луиза е
първият член на царското семейство, който се завръща в България през 1991 г.
Оттогава всяка година идва в родината си. И тук, както и в САЩ, се занимава с благотворителност, подпомага домове за деца без родители, старопиталища, болници.
Симеон цял живот миля за България, никога не спря да помага. Когато дойде моментът, беше много щастлив да дойде тук и аз с цялата си душа го подкрепих, казва княгинята.
Убедена е, че ако човек прави добро, му се връща на душата.
През 1999 г. княгинята е избрана за член на Борда на Американския университет в Благоевград. Тя е почетен доктор на вуза.
В нейна чест и на нейно име е учредена годишна академична награда с огърлие за завършили университета.
Княгинята е удостоена с Великия кръст на Царския орден “Св. Александър” и с Великия кръст на Сакс-Ернестинския династичен орден.
Травма: Оскверняват костите на цар Борис Трети, погребват го три пъти
Питала съм и президента - кой разкопа гроба на баща ми и не го остави на мира. Стена от мълчание. И брат ми като премиер не разбра какво направиха с тялото на баща ни. Всеки има право да отиде на гроба на родителите си. Затова, когато майка ми почина, казах: Дума да не става да я погребат в България!
Това са думи на Мария Луиза за най-голямата травма в живота й - осквернените тленни останки на баща й цар Борис Трети.
Драмата с останките на последния български цар е наистина потресаваща - погребан е в Рилския манастир, препогребан във Врана и накрая в Рилския манастир е върната само стъкленицата със сърцето му. Мъртвото му тяло пък е два пъти поругавано като в театър на абсурда, непоносим за преживяване, да не говорим за прошка.
Последният български цар почива внезапно на 28 август 1943 г. За поклонението пред тленните му останки в храм-паметника "Александър Невски" до 5 септември се стичат близо 400 000 души от цяла България.
Приживе царят избира Рилския манастир за свой гроб. След внезапната му смърт тялото му е балсамирано и поставено в цинков ковчег, а отделно поставят в стъкленица сърцето му. По целия път до Рилския манастир на траурната влакова процесия от двете страни на релсите се тълпят стотици хора, за да зърнат царя за последно.
Монархът е изпратен с военни почести. В църквата на Рилската обител поставят цинковия ковчег в специален саркофаг, а до него е стъкленицата с царското сърце.
Година по-късно в България властта се сменя. Новите комунистически управници искат България да стане сателит на Съветския съюз, а споменът за монархията да бъде заличен. Вождът Георги Димитров нарежда царският гроб да бъде премахнат. В навечерието на Великден 1946 г. царският ковчег е изваден. Акцията ръководи лично прочутият с жестокостта си партизанин и функционер на новата власт Лев Главинчев. Войници разбиват вандалски с чукове мраморната гробница.
Уведомяват вдовицата царица Йоанна, че покойният й мъж ще бъде погребан в парка на двореца Врана. Набързо тя вдига малък параклис, където полагат тленните останки на Борис III.
През 1950 г. новият лидер на страната Вълко Червенков нарежда параклисът да бъде разрушен. Дали костите на покойния български цар са захвърлени, или се разпиляват от взрива - никой не може да каже.
След 1989 г. с издирването на тленните останки се захваща скулпторът Александър Хайтов, син на писателя Николай Хайтов. През 1991 г. откриват стъкленицата с царското сърце, но от мощите на Борис III няма и следа. През 1993 г. стъкленицата със сърцето на царя поема към Рилския манастир, където е погребана във възстановения му гроб в църквата.
Годините на комунизма ги няма в днешните учебници, децата не знаят какво е било. А е много важно хората да познават миналото, за да не допускат грешки в бъдещето, казва княгиня Мария Луиза.
През 2018-а: Гостува в Пловдив на изложба за спасяването на евреите
Цар Симеон, царица Маргарита и княгиня Мария Луиза бяха специални гости на откриването на изложбата “Страната на спасените евреи” в Пловдив на 30 май 2018 г. Домакин на събитието беше областният управител на Пловдив Здравко Димитров.
Изложбата, дело на Израелско-българския институт и на Филмова студия “Време”, бе посветена на 75-годишнината от спасяването на българските евреи и представи някои непознати досега факти. Тя съдържаше доклади, писма, телеграми и дневници на висшия германски държавен апарат, на агенти на Гестапо и германски дипломати от София, Букурещ и Анкара.
В изложбата се съдържаше писмо от Адолф Хитлер до Мусолини, в което се жалва от симпатиите на цар Борис III към евреите, както и кореспонденция между цар Борис и Анджело Ронкали относно транзитно преминаващите през България влакове с евреи от Европа.
Ръководителят на проекта г-жа Силвия Авдала лично показа експонатите на царското семейство. Всички намерени свидетелства доказват абсолютната роля на цар Борис и правителството за спасяването на българските евреи, заяви г-жа Авдала.
Сред експонатите бяха и отличията от американски еврейски организации, връчени на цар Симеон, за заслугите на баща му цар Борис III в спасяването на българските евреи.
„Откриването на изложбата тук е специален знак и голямо признание за Пловдив. Градът също участва много дейно и активно в спасяването на българските евреи, което обаче нямаше да може да се случи без съдействието на цар Борис”, заяви от името на Израелско-българския комитет д-р Невен Енчев.
Баба й Мария-Луиза Бурбон Пармска си отива с разбито сърце
Италианската принцеса Мария Луиза е първа съпруга на княз, по-късно цар Фердинанд, майка на цар Борис Трети и баба на Симеон Сакскобургготски и сестра му.
Мария Луиза е дъщеря на Пармския херцог Роберто Бурбон-Пармски, кръщелница и любимка на папата. Представителка на династията на Бурбоните.
Принцесата на Парма е само на 12, когато майка й почива при раждане. Момичето израства под грижа на английски гувернантки в Швейцария. Говори пет езика. Обича да пее и да рисува. Талантлива пианистка. Любимите й поети са Данте и Леопарди.
Пред венчавката на Мария Луиза с българския княз Фердинанд има голямо препятствие - вероизповеданието на бъдещия български престолонаследник.
Мария Луиза е ревностна католичка. Бъдещият й съпруг е задължен да обещае на папата, че престолонаследникът ще е католик. Същото изисква и тъстът, Пармският херцог. Това обаче противоречи на българската Конституция, изискваща престолонаследникът да е с православно вероизповедание. След намесата на премиера Стефан Стамболов обаче, българският парламент анулира въпросния член от Конституцията.
Така двойката вдига сватба през април 1893 г. в Пианоре, близо до Пиза.
За бляскавите празненства пристигат премиерът Стамболов заедно с български министри. Подаръкът от българския народ, който Поликсена Стамболова връчва, е диадема с бурбонски лилии, декорирани с брилянти, рубини и изумруди в цветовете на българското знаме.
Всички са очаровани от изящната като статуетка булка, облечена в дрехи с народни мотиви, съчетани с тъмночервена лента на Пармския орден.
Крехката Мария Луиза е обичана заради обаянието, добротата и милосърдието си. Известна е с благотворителността си. Пловдив е неин любим град, напомня й чара на родната Италия.
Княгинята стоически понася флиртовете и изневерите на съпруга си
Ударът, който обаче не може да понесе, е прекръщаването на престолонаследника Борис от католическата в православната вяра на 2 февруари 1896 г. - стъпка, която князът предприема, за да омилостиви Русия. Папата го отлъчва от Католическата църква, тъстът му, Пармският дук, скъсва с него до живот и лишава българските си внуци от наследство.
Шокираната княгиня Мария Луиза напуска страната с второто си бебе Кирил в знак на протест срещу кръщенето. Връща се след година. Така и не може да се пребори със синдрома на разбитото сърце. Кончината й се смята за класически случай на смърт от мъка - не може да преглътне кръщенето на първородния си син Борис в православната вяра. 29-годишната потомка на Бурбоните си отива от пневмония на 30 януари 1899 г. - ден след раждането на дъщеря й Надежда.
Според други, тласък на болестта дава мразовитият празник Богоявление, заради който тя по настояване на съпруга си, дълго стои на площада пред Двореца.
Малко преди смъртта й врачка й предсказва, че ще почине млада, след като роди двама сина и две дъщери. Умира на 30 януари 1899 г. от обикновена простуда, с която изтощената й имунна система не може да се пребори.
Погребана е в пловдивската катедрала „Свети Лудвиг“. Булевардът пред катедралата носи името й. Нейният саркофаг е дело на италианския скулптор Томазо Джентиле, а под него са изписани последните й думи към Фердинанд: „Умирам, но от небето ще бдя над Вас, над децата ни и над България“.
Последните думи на Мария Луиза към първородния й син гласят: „Когато някой ден ще бъдеш повикан да царуваш, старай се да бъдеш владетел за пример“. Така си отива италианската принцеса, станала първата княгиня на Третото българско царство.
Какво четем:
🔴 Смразяваща тишина: Защо Сърчаджиева така и не си намери мъж след смъртта на Ласкин🔴 Подло предателство: Ивайло Захариев проговори за развода си
🔴 Мариана Попова изчезна от медийното пространство! Къде е певицата?
Източник: Марица