Пророкът дядо Влайчо надминава Ванга по предсказания
Ясновидецът Влайо Жечев от новозагорското село Коньово предсказвал бъдещето много
по-успешно от Ванга, но пророчествата му донесли само неприятности.
Това твърдят негови близки пред "168 часа".
Легендарният феномен Влайчо Желев, или дядо Влайчо, е роден на 15 август 1894
година в Коньово, Новозагорско. Никой не пише за него приживе, но сред народа
дядо Влайчо е изключително популярен. Наричат го Безсребреник, защото не вземал
и стотинка, и казват, че ясновидската му дарба била по-силна от тази на Ванга.
Едва 10-годишен, Влайчо предрича Балканската война. "Пасях воловете в гората
и видях война. Прибрах се в селото и казах, а те не ми вярват. Казват ми: Много
знаеш...", пише в спомените си феноменът.
Още на 22-23 години си пуска дълги коси и брада като Христос
Тогава го наричат чичо Влайчо, а на 28 години вече от уважение към способностите
му се обръщали към него с "Дядо Влайчо".
Когато войната избухва, обикаля страната и казва кой от мъжете ще се върне от фронта жив и здрав и кой - не. Пророкува и на бойното поле, където отива като доброволец през 1916 година. Отказва да носи пушка и да стреля по врага. Командирът го праща в тила, да готви и пренася храната. Зачисляват му и полковото магаре. Странникът крачи отпред с храната, а магарето - след него.
След завръщането си от фронта става последовател на Петър Дънов. Сам той започва да създава сказки на различни теми, прави първите опити за окултни тълкувания, пише стихове и откровения. Макар че се жени, Дядо Влайчо не живее със съпругата си - отдал се е на целомъдрие.
Силата на дарбата му се отключва след тежко боледуване през 1920 г. Необикновен сън отвежда духа му в бяла мраморна стая, където го очакват учениците на Господ.
"Апостолите ме видяха и ми говориха. Аз чух разговора им. Каза някой от тях:
"Ще го върнем на Земята и ще му помагаме, но кой от нас ще бъде? Те избраха първомъченик
Стефан. И аз тръгнах по същия път", разказва Влайчо пред роднините си.
През 1938 г. по височайша покана в двореца във Враня Влайчо се среща дори с цар Борис III. Посредник на срещата е царският съветник Любомир Лулчев. Царят живо се интересува дали ще има наследник на трона. Пророкът предрича,че престолонаследникът ще е от мъжки пол. Неблагоприятно е предсказанието за перспективите пред наследника като цар на България. Говори се, че прогнозата на Влайчо била: "Нито ще е цар, нито ще е царствен!" Затова, въпреки че познал пола на детето, нямало начин пророкът да се хареса на височайшата особа и си останал непризнат и недолюбван.
Легенди се носят и за срещата му с Ванга при Петър Дънов от онези години.
"Ти, брат Влайчо, какво виждаш за сестра Ванга", веднага поставил въпроса Дънов.
Петричката пророчица току-що се била омъжила. "Ти скоро се омъжи, сестра Ванга,
но виждам, когато не е далеч времето, че ще останеш вдовица. Домът ти ще стане
като клуб и много хора ще идват", веднага изрекъл той, а ясновидката от Рупите
останала потресена. Дънов накарал Ванга да предскаже бъдещето на Влайчо. Тя започнала
да обяснява, че той обича природата и да гледа пчели, но ще дойде време вместо
да събира мед, него да приберат. И се оказва права.
Заради популярността му сред народа
комунистическата
власт започва да го притеснява
още в първите години след 9.09.1944 г. Карат го да се признае за "шарлатанин"
и да се откаже от твърденията, които не са в съгласие с материалистичната марксическа
идеология. Амбициозен началник на милицията в Нова Загора дори решил с практически
експеримент да докаже, че Влайчо е лъжец. Започнал да пише цифри на гърба на цигарена
кутия и карал ясновидецът да ги отгатва. Без колебание феноменът му казал кои
са цифрите, а милиционерът само изпсувал и захвърлил кутията.
Пуснали го, но след случката започнали да го следят още по-усилено. Следват обиски и нови задържания, докато накрая му намират вина. Провинението му е, че в едно от виденията си през 1947 г. Влайчо предвижда с точност скорошната смърт на Георги Димитров. Въпреки че познал датата, заради това пророчество комунистите го обявяват за народен враг.
И ясновидецът попада в шестгодишен ад
Минава през пернишките и бобовдолските мини. Накрая го изпращат и в страшния
концлагер "Белене". Откаран е там само три месеца след кончината на Вожда - през месец ноември на 1949 г.