Телевизиите искат предаване като "Господари на ефира", но ги е страх, че ще имат проблеми с властта

- С обещание за песен - така неочаквано завърши последният, 11-и сезон на “Като две капки вода”, след като на финала му големият композитор Стефан Димитров обяви, че ще напише и подари песен на победителя Владо Михайлов. Същевременно шоуто ще остане в историята и с рекордната си гледаемост. Как се случва това, г-н Халваджиян?

- И аз си задавам този въпрос. Имам философия, която е много точна и ясна и може би помага точно в такива казуси. Тя е, че всеки път трябва да си по-добър в нещото, което правиш, от предишния път. Защото иначе човек много бързо свиква с успеха, ляга на една кълка и приема успеха за даденост. А той е много имагинерна история. Ако не се бориш всеки ден за него, ако не се състезаваш със самия себе си, не с конкуренцията, просто няма как да се случи. Тогава си обречен много бързо успехът да приключи и нещата да тръгнат надолу.

Винаги съм бил така в живота си. Каквото и да съм правил, никога не съм го правил през пръсти. Винаги се опитвам да го направя по-добре от предишния път.

Това е тайната. Много хора, постигайки успех, смятат, че са стигнали върха, ще седят там и спират да се напъват. Това е обречеността. А пък ние в нашия екип, понеже имаме тази философия, непрекъснато се борим всеки следващ път да измислим нещо ново, да провокираме зрителя по друг начин, да го изненадаме с някои участници, които той не би предположил, че могат да направят това, което правят.

- Имате достатъчно телевизионен и продуцентски опит. Какво повече може да направите?

- Аз приемам опита за база, за основи. Оттам нататък всичко друго го няма, ти трябва да надграждаш непрекъснато. Това е все едно да построиш къщата до основите и да мислиш, че си свършил работата. Нищо не си свършил. Въпросът е да започнеш да строиш. Оттам нататък вече зависи какъв е човекът, който строи, дали летвата е вдигната високо, или желанията му са по-ниски. Може да построиш къщата на един етаж, на три, на 27, някои от нас правят небостъргачи. Важното е да има основата, която всъщност е този опит, който натрупваш.

- Какво беше различното в този сезон освен сменения ден на излъчване - вече в неделя, а не в понеделник, както беше 10 сезона преди това?

- Смяната на деня всъщност беше доста притеснителна.

Бяхме създали на зрителите навик 10 години това шоу да бъде в понеделник,

а навикът за гледане на телевизия е много сериозно нещо, има големи изследвания на тази тема. Затова и кръстихме сезона “Неделя”, за да свикнат хората с промяната. Това е част от маркетинговата стратегия - как да направиш така, че зрителят да свикне много бързо с новия ден.

Но пък неделята свърши работа. Второто, което свърши много работа, беше, че знаехме, че ще бъдем срещу “Сървайвър” по Би Ти Ви. Затова екипът се мобилизира страшно много. Не спирах да им повтарям, както и Кико (Кирил Киров, режисьор на предаването - б.а.), че това, че 10 години правим най-успешното шоу, не значи, че 11-ата ни година няма да е провал. И че трябва да се напънем, да мислим и да работим така, все едно това е първият сезон и тепърва ще казваме на зрителите какво е това шоу, какви са правилата му и какво ще се случва.

Случи се нещо друго - Кико като режисьор даде пълна свобода на водещите. Каза им: “Тази година правете каквото искате”.

- Без сценарий ли са работили? Все пак добрите импровизации се градят върху добри сценарии, нали?

- Естествено, че има сценарий. Прави го Иван Ангелов, който беше навремето и главен сценарист на “Господари на ефира”. Водещите стъпват на този сценарий и нямат ограничение какво да кажат и да направят. Затова и финалът ни беше 4 часа, а трябваше да е 3. Този риск с удължаването на времето съществува, но когато имаш двойка водещи, за които знаеш, че могат да държат вниманието на зрителите, е необходимо да им дадеш тази свобода. През целия сезон следяхме внимателно как публиката реагира, но видяхме от рейтингите, че това работи. Срещу “Сървайвър” постигнахме резултати от рода на 50% дял от аудиторията за “Капките” и 19% за конкурентното предаване. Тогава ми стана ясно, че сме спечелили тази битка. Затова и “Сървайвър” го махнаха от неделя, смениха му деня.

- При толкова свобода за водещите Димитър Рачков и Герасим Георгиев - Геро притеснявахте ли се какво и как ще кажат?

- Не, защото са хора с много опит. Понякога минават границата на благоприличието, но е нормално да се случи. Това е огромен адреналин, който удря всички, които се качват на сцената, и много неща няма как да бъдат 100% контролирани, защото това са изречения, думи, моментна емоция. Много трудно успяваш да овладееш това нещо в себе си, когато си на сцената, и затова

знам, че на моменти границата може да е мината. Но какво от това,

след като публиката се залива от смях, след като 2,5 млн. българи сядат пред телевизорите в неделя? Това значи, че се справяме добре, и тогава тази свобода е оправдана.

- Наистина ли Рачков се скара с Веселин Маринов в един от епизодите? Имаше и други подобни ситуации, когато зрителите дълго време се чудеха истина ли са, или просто опит да бъде задържано вниманието им?

- Ако ти кажа, трябва да спра да правя предавания.

- Появяват ли се лоши чувства между участниците, те все пак са заедно 3 месеца?

- Цари страхотна атмосфера зад кулисите и това е едно от условията да ни се получава толкова добре шоуто. Аз не понасям интриги, за мен това са забранени неща. Не понасям лошо настроение и хора, които описват живота в мрачни краски. Старая се това усмихнато отношение към нещата да го предавам на всички, защото тогава положителната енергия завладява цялото шоу, прехвърля се и на зрителите в залата, и на публиката.

Тогава се получава онази синергия от положителна енергия, която кара едно шоу да изглежда естествено.

Много пъти гледам шоу програми, които стоят дървено, пластмасово, нямат душа. Хубав декор, хубаво осветление, уж всичко си е на мястото, обаче шоуто на практика го няма, изкуствено е.

Затова моята работа винаги е била да създавам точно тази атмосфера, за да се случват нещата вече 26 години - от 1997 г., когато беше първото ми предаване.

- С какво са полезни развлекателните предавания, които показват радостта от живота? Кому са нужни, само за висок рейтинг на телевизиите ли?

- Иначе ще се сдухаме страшно всички. Ако си повтаряме, че всички сме зле и всичко е лошо, ще се забием толкова надолу, че няма да можем да се извадим. Затова дори когато е лошо, трябва да си повтаряме, че е добре, че има светлина в тунела, че и след най-голямата буря идва слънце.

- Само развлекателните тв предавания ли са спасението?

- Не, от подобни мисли може да ни спаси изкуството във всичките му форми - опера, балет, телевизия, театър, кино, книги, картини. Само че ние

с годините забравихме, че съществува изкуство

Политиците много ни помогнаха с това, защото те не го разбират. Голяма част от тях са далече от изкуството. За тях по-важни са прагматичните неща. Не всичко в живота обаче е прагматичност, пари, едно плюс едно прави две. Животът е много по-цветен от това, много по-голям и трябва да го осъзнаваме, защото това са нещата, които ни държат живи в тежки моменти.

Колегите често ме обвиняват, че имам розови очила,

но те ни помагат да сме това, което сме. Предпочитам да виждам света по-хубав, отколкото е, и на екрана правя това.

- Културата е далеч от прагматизма, но без пари за нея също не може. Какво трябва да се промени? Напоследък много от хората на изкуството се оплакват от изключително ниските авторски възнаграждения.

- Цялата система е неправилно построена. Всъщност нея я няма. Системата, свързана с авторските права, е условна, много неясна, направо е закодирана в законите у нас. Има едни правила, само че те, първо, не се спазват. Второ, никой не контролира дали се спазват. Ние се борим с тези неща от години, знаеш, че имаме асоциация на тв продуцентите. Но на практика в Закона за радиото и телевизията “продуцент” не съществува като понятие. Той обаче е човекът, който събира всички накуп и организира, измисля и прави един продукт, който отива дали в телевизия, дали в концертна зала. Но се оказва, че той няма права върху собствените си произведения. Или ако има някакви, те са толкова имагинерни и условни, защото не са регламентирани по никакъв начин.

Аз съм заснел 500 музикални клипа през годините, техен автор съм като сценарист, режисьор и продуцент, въртели са се в България по всички телевизии. Какво ли щеше да е, ако ми плащаха авторски права по няколко стотинки на всяко излъчване?

Една стотинка не съм взел от авторски права за нищо досега в живота си. А, напротив, лъжа. Взех единствено от един документален филм за Б.Т.Р. преди много години по поръчка на БНТ. Там, след като мине годината, се прави отчет колко пъти са излъчили филма и плащат.

По-големият проблем обаче е друг. Например Би Ти Ви или Нова тв те наемат да направиш нещо, ти си автор. Заплащат ти продукцията, но договорите така са направени, че ти вземат изцяло правата, ти се отказваш доброволно от тях, защото иначе няма да имаш договор. После телевизиите продават програмата си на кабелни оператори, но авторите на съдържанието в излъчваните програми не получават нищо. Това е вторичното събиране на авторски права. Аз искам част от тези възнаграждения да влизат при авторите, при моите сценаристи, режисьори, музиканти. Така е навсякъде по света, само тук не. Затова системата там работи и всички автори имат пари и се чувстват бели хора, не си броят стотинките.

Навремето, когато направиха “Мюзикаутор” - сигурно преди 15 години, Кольо Гилъна ми звъни: “Човече, обадиха ми се да ида да си взема някакви авторски права, защото се въртели мои песни по радиото”. Заминава той да си вземе парите,

беше похарчил 7 лв. за такси, а те му бяха дали 1,20 лв. за авторски права

Как да стимулираш авторите да пишат, а певците да пеят, когато техните произведения се въртят навсякъде и никой не им плаща за това?

- Как убеждавате големите звезди да участват в предаването, а понякога дори да са само сред публиката?

- Не убеждавам никого. Идвайки, големите ни звезди стават част от най-голямото, най-гледаното шоу. Например Васил Найденов е идвал няколко пъти още в “Х Фактор” да пее с някой от участниците. И не само той. Те си дават сметка колко е важно това, което ние правим за музиката. Музиката трябва да я показваш, да я рекламираш, защото, когато тя е в национален ефир, всички печелят, пазарът печели страшно много. Те си дават сметка за това.

- Имали ли сте проблеми някога с авторите на песни, с изпълнителите да не използвате техни песни?

- Имало е, защото все още някои от старите автори трудно разбират колко е важно тяхно парче да се върти в ефира. Те са го написали преди 30-40 години и се обаждат на Дони - той в екипа движи тези неща, и казват: “Не искам да изпълнявате мое парче, не съм подписал договори с “Мюзикаутор”.

При нас така стоят нещата - телевизията има договор с всички организации, свързани с права, и на годишна база плаща една голяма сума. Така в нейния ефир могат да се излъчват всякакви песни. След това авторите на тези песни получават отчисленията си от организациите. Но има такива, които не са членове на тези организации и отказват техни неща да се появяват в ефира. Между другото, нямаме такива случаи с чужди изпълнители.

- Защо, по-особени ли са българските автори и изпълнители?

- Не сме космополити. Имаме леко провинциално мислене. Чувстваме се ощетени от всичко и от всеки, търсим вината в целия свят. Не поглеждаме в себе си да я открием. И това ни прави малки.

- Какво и как може да се промени? Заради тези ни особености ли и партиите не могат да се разберат повече от 2 години?

- Ако имах отговори на тези въпроси, сигурно щях да съм Далай Лама. И аз търся причините на много места, търся ги и в себе си, защото, за да се стигне дотук, всеки от нас също е виновен, не е направил нещо, не е реагирал правилно на нещо. Така позволяваме да съществува една политическа класа, която в огромната си част е сбирщина от бездарни хора. Единственото нещо, което могат да правят, е да политиканстват. Не знам дали са направили нещо друго в живота си, например да построят от нулата един бизнес и да го вдигнат на крака. Тези хора решават съдбата ни. Ние, останалите 6 млн. българи, сме допуснали да ни управляват хора, които само ни обясняват, че се грижат за нас, а като вземат властта, не правят почти нищо от това, което са обещали.

И все пак не смятам, че политиците са виновни. Ние сме виновни, защото си ги избираме, вярваме си им и когато има проблем, не излизаме на улицата, за да ги свалим. На улицата излизат 5000 души, а не 500 хил. или един милион. Това значи, че проблемът е в нас. С годините стана така, че българинът не си мрази политиците. Не казвам, че трябва да ги мрази, но трябва да ги държи отговорни, че са ни окрали, че не създават работещи закони, които да направят тази малка държава свястна.

Имам чувството, че голяма част от българите завиждат на тези политици, искат да са на тяхното място, да са там, да са тарикати също като тях. Този манталитет се случи благодарение на политиците. Нямам отговор как да излезем от този параграф 22.

- За много хора спасението е терминал 2. Вие обаче сте тук, както и синът ви, внуците, близките. Защо?

- Бебо (синът му Бедрос - б.а.) не отиде в чужбина, не изпратихме никого навън нито да учи, нито да работи. Смятам, че трябва да се борим. Въпреки че аз се уморих, честно казано. 20 години “Господари на ефира” се бориха достатъчно с много неща. Тогава

получих леко разочарование, когато се случи това със свалянето им от ефир

Много пъти сме обяснявали, че заинтересовани кръгове, които предаването настъпи по мазола, направиха така, че то да не е в ефир. Вместо тогава хората, за които “Господарите” са се борили, да скочат и да направят нещо, нямаше реакция. Тогава си казваш: “Така ли, ето защо”.

Не знам колко километра бяха возили Левски с три заптиета и никой не скочи да го спаси този човек, а това е националният ни символ. Аз какво съм тръгнал да страдам за “Господарите”? Явно това си ни е народопсихология. Ние не сме един за всички, всички за един, ние сме всеки сам за себе си.

- “Господарите” обаче продължават да съществуват, макар и онлайн. Има ли резултат, има ли смисъл?

- О, да. Естествено, не е толкова масов резултатът, както по телевизията. Но ние не сме се отказали и не сме спрели да работим за това да се върнат в ефир. Това може да се случи в момента, в който политическата класа, която е пряко обвързана с далаверите на някои хора, се разграничи и когато нещата станат нормални. Тогава има шанс предаване като “Господарите” да се върне в ефир. Телевизиите искат подобно предаване, но ги е страх, защото не искат да имат проблеми с властта. Затова казвам, че тази власт трябва да стане друга. “Господари на ефира” на практика помага на обществото. Колко институции натиснахме с това предаване, показахме, че не работят, колко мошеници бяха разкрити. Това основно е труд на брат ми (продуцента Джуди Халваджиян - б.а.). 16 години той не излизаше от кабинета и от студиото, беше там по 15 часа всеки ден, защото предаването е всекидневно. Огромен труд е. И ти трябват огромни топки, за да можеш да правиш това нещо. И когато имаш мръсна политическа, криминална среда, това е проблем. Защото вадиш наяве кирливите ризи на едни хора, които не искат това да се случи.

- Кога ще се върнат “Господарите” в ефира, кога ще се оправи държавата?

- Тъкмо видя някаква светлина в тунела и пак се сгърчат нещата. Много ми е трудно да правя такива прогнози. Иска ми се да е скоро, но така ми се искаше и през 1989 г., когато падна Тодор Живков. Мислехме, че за 5 години ще се оправят нещата. Виждаш, че след 30 години стават все по-зле.

- Какво ново ще правите през следващия сезон?

- Не мога много да издавам, но със сигурност “С Рачков всичко е възможно” се връща от септември в ефира. Всичко друго е в приказки и преговори.

Какво четем:

Коментари