Д-р Щонова: Всичко бе в кръв, като гейзер! Тогава се появи той

"Наоколо по земята всичко беше в кръв, сигурно имаше около половин литър ... струята се изстрелваше нагоре от някакъв кръвоносен съд, подобно гейзер и капките летяха навсякъде.

Приличаше на огнен вулкан, бълващ алена лава, която се издига на около метър над земята", пише д-р Неделя Щонова във Фейсбук. И добавя:

"В първия миг се зачудих това артериална кръв ли е, венозна ли е? Но всичко се случва внезапно, за секунди, с мой близък. Не припаднах. Озовахме се в спешното.

При доц. д-р Кирил Атлиев - началник на Спешно отделение в Университетска болница "Свети Георги", Пловдив.

Голям. По-голям. Най-голям! Той! Доц. д-р Кирил Атлиев. Фар в мрака! Истински лекар. Дълбок и овладян. Той знае стойността на всяка дума. Работи с умение, чувства всичко и остава изключително хладнокръвен.

Точен, човечен, спокоен ... но и бърз ... слуша, гледа, действа, успокоява страхове всякакви, проявява невероятно чувство за хумор ... докато овладява всякаква спешност.

Абсолютно прекрасен лекар.

При това с душа.

Благодарим ти, доц. Атлиев.

Бъди благословен и здрав!

Всичко мина и завърши добре.

Тръгваме си от спешното.

На излизане от залата се загледах в операционната лампа и слушам какво говори следващият дошъл пациент, докато доц. Атлиев се занимава с крака му:

- Ей тоя човек ... виждаш ли го ...?! - ми казва пациентът и сочи доц. Атлиев. - Той е голяма работа, Бог е. Без него, щях да си загубя пръстите на краката, щяха да ми ампутират крака даже. От Варна идвам. Аз съм с диабет от дълги години ... малко се занемарих с контрола ... но имам дете на 8 години ... момиченце ... остани, за да ти я покажа ... чакахме я да се появи толкова дълги години, 3 неуспешни опита инвитро във Варна правихме, тя стана от четвъртия ... в Тутракан го направихме четвъртото инвитро ... и това така чакано дете ... сега ще има баща ... със съхранени пръсти и запазен крайник ... благодарение единствено на него - казва мъжът и все гледа към доц. Атлиев като вярно кученеце - с любов, вярност, гордост и смайващо обожание - щото навсякъде другаде ме бяха отписали ... и щяха да ми ампутират крака....

В болницата ... винаги разбираш, колко специално нещо е животът.

И човещината.

И да... технологиите, изкуственият интелект и всякакви други такива кодиращи алгоритми и високоразвити интелигентни платформи са тук, завлядяват ни, заплашват ни, вредят, казват ... че един ден те ще убият нас и човешката раса.

Но ... докато на света има доц. д-р Кирил Атлиев и лекари, като него ... които ... ни помагат да намерим себе си и съдбата си ... които се раздават от сърце за сърцата на познати и непознати ...

Този свят, няма да изчезне!

А ще изглежда ...

като очите на баба ... най-честните очи на света ...

като корени ... пълни с живот и родили красива дъга в цветовете

като шестгодишно дете ... което тича напред и хвнало за ръчичка звездния свод

като орлица, обгърнала малките си орлета ... със своите топли, разранени криле ...

като вятър ... който не се кланя опитомен

като тъга ... която се усмихва и ухае на бор, на цветя, на топъл хляб и на пролет

като Кирил Атлиев

като една цивилизация ... в която отчаянието не нахлува ... а надеждата невинно коленичи ... но с поглед нагоре ... към небето, към звездите, към слънцето или към лампата в операционната ...

… но нагоре!

Към небесните пътища.

И в молитвена благодраност".