Почина писателят Алек Попов


Почина писателят Алек Попов, съобщиха от Българската академия на науките. Той е издъхнал на 22 март 2024 г.

Ето цялото съобщение на БАН: 





Българската академия на науките с прискърбие съобщава, че на 22 март 2024 г. загуби един от достойните си членове член-кореспондент Алек Попов (1966-2024). Той беше един от най-оригиналните и талантливи съвременни български белетристи. До последния си дъх се опитваше да разгадае тайните на българското слово, дълбаеше в безкрайните тунели на отечественото езиково пространство и чрез творбите си показваше и разгръщаше многобагровата палитра на българската изящна словесност.





​Многократно в различни свои интервюта и беседи той заявяваше, че е писател, който цял живот се труди на „нивата на езика". Затова и неговия основен инструмент е именно българският език. Алек Попов се интересуваше много от развитието на нашия език, от неговото обогатяване и магичната му способност да изразява и изобразява конкретните пулсации на духа на времето. Творбите му доказваха по елегантен начин това и предизвикваха у четящия човек желание за размисъл, за диалог, а понякога и за полемика. Но нали тъкмо в полемиката и в спора се ражда истината?





​Книгите на Алек Попов се радваха на завиден читателски интерес. Неслучайно някои от тях имаха редица преиздания, какъвто например е случаят със сатиричния му роман „Мисия Лондон". Но нека тук добавим и други знакови негови белетристични творби като „Черната кутия" , „Мисия Туран", „Митология на прехода", „Спътник на радикалния мислител", „Телесни плевели" и т.н.





В тях авторът демонстрираше умението си за дискретен психологически анализ на своите герои, таланта си да води живо и увлекателно повествованието, да владее фабулата и сюжета на разказа, новелата или романа. И преди всичко да постига впечатляващо иронично самоотстранение, кодирано не само в сюжета, но и в езиковата фактура на творбата.





"Алек Попов си е отишъл... Не мога да повярвам още...
Приятел и писател, с когото тръгнахме и вървяхме заедно в литературата, един от тези, с които се ходеше по-леко, от най-добрите писатели на поколението, от най-свестните, точните и светлите. Разказите му, които особено обичам, и романите му са стъпка напред в литературата ни. Днешната българска литература загуби половината от усмивката и хумора си с неговата смърт.
ПП
Пътувахме заедно дълги години, шегувахме се...





В едно от последните си писма по повод отложено пътуване поради вечните тукашни дрязги ми писа: "Наистина съжалявам, че няма да дойдеш - като се сетя как сме пътували с тебе и Теди... щеше да бъде малко като в добрите стари времена, когато такива болни страсти нямаше. Смятам, че ние помежду си, колкото и да сме малко, трябва да даваме пример за един по-различен стил на отношенията."
Светъл път, скъпи Алек...", написа за него писателят Георги Господинов, с когото се познават още от студентските си години.


Четете още:

🔴 На 23 март имен ден празнува...

🔴 Няма да местим стрелките на часовника в събота срещу неделя

🔴 Пожарът в столицата взе жертва





Източник: 24 часа





Коментари

горе