Урок по история: Този български цар прави "средновековен Шенген" на Балканите


Кадър Уикипедия, Фикционален портрет на цар Иван Асен II от Георги Данчов

Освен, че е управлявал България 51 години и е вторият по продължителност на управлението след цар Петър, цар Иван Асен Втори е имал прозорлив поглед за икономическото развитие.





Той добре знае, че отварянето на границите за търговия е двигател за развитието и може да се каже полушеговито, че създава първообраз на пространство свободно за търговия и пътуване със съседна държава, подобно на Шенген.





От един от най-интересните документи от неговото управление е Дубровнишката грамота .

Дубровнишката грамота е документ от 1230 година, с който българският цар Иван Асен II дава на дубровнишките търговци правото да търгуват свободно в държавата му.





Грамотата съдържа данни за териториалното разширение на Българското царство след битката при Клокотница, както и ценни податки за състоянието на българския език през XIII век. Съхранява се в ръкописния отдел на Библиотеката на Руската академия на науките в Санкт Петербург.





Оригинал:

На съвременен български език





Дава царство ми тази повеля на дубровнишката страна, на обичните и верни гости на царството ми, да ходят по цялата страна на царството ми с каквато и да било стока, да внасят или изнасят, или каквато и да е стока да пренасят, и до която и да е земя или област да дойдат: до Бдин ли или Браничево и Белград дойдат, или ходят до Търново и цялото Загоре, или достигнат до Преслав и Карвунската област, или до Крънската област, или Боруйската, или Одрин и в Димотика, или в Скопската област, или в Прилепската, или в Деволската област, или в Арбанаската земя [Албания], или отиват в Солун – навсякъде да си купуват и продават свободно, без всякаква щета, да нямат запрещение по всички области на царството ми и купуват и продават без грижа като всеверни и обични гости на царството ми. Който ли им напакости в каквото и да било на клисурите, на тържищата, или гдето да бъде против закона за търговията, то да се знае, че той е противник на царството ми и милост не ще има, но голям гняв ще изтърпи от царство ми





Издаването на грамота представлява практика, сходна с тази на предходната грамота на бан Кулин от Босна. Дубровнишката грамота е важен исторически извор за търговските връзки, които Иван Асен II установява след битката при Клокотница, и за териториалния обхват на Българското царство по онова време. В текста са изброени подвластните на царя области: Видинска, Браничевска, Белградска, Търновска, Загорска, Преславска, Карвунска, Крънска, Одринска, Скопска, Прилепска, Деволска и Арбанашка.





Информация за развитието на българския език

В грамотата е засвидетелствано изпадането на окончанието -тъ от глаголните форми за трето лице единствено число сегашно време (дава вм. даватъ), както и употреба на съкратената форма ще за трето лице единствено число сегашно време на старобългарския глагол хотѣтн, която започва да се използва за образуване на глаголи от бъдеще време. В това отношение Дубровнишката грамата е най-ранният пример за поява на генерализираната частица ще за изразяване на бъдеще време, и то в отрицателна бъдеща конструкция: н́е ще имѣти


Какво четем:

🔴 Всеки клиент на тази голяма родна банка трябва да знае това, за да не си изпати жестоко СНИМКА

🔴 ФЕНОВЕ СА БЕСНИ: Мария се подигра с Цеца в „Капките"

🔴 Невена и Венко: При Слави бяхме като в затвор

Източник: Petel



Коментари



горе