Проф. Тодор Кантарджиев: Месоядната бактерия, която сее смърт в Япония, е минала през България
Маймунската шарка подобаващо се появи у нас преди София прайд на 22 юни. Колегите на Запад смениха името на заразата, защото някои хора с нежни души се обиждат от наименованието й. Вече се казва М- шарка или М-вариола, или на български трябва да се казва Мариола. Мисля, че това име много ще се хареса на нашите ръководители. Това обясни в интервю за Lupa.bg микробиологът проф. д-р Тодор Кантарджиев.
- Проф. Кантарджиев, как да избегнем заразяването с маймунска шарка?
- Може да се появи при близък контакт и непроверен партньор, особено който е ходил на международни събирания. Шарката стана актуална, когато започнаха по 100 хиляди души да се събират. След коронавируса хората махнаха спирачката на поведението си.
- Властите у нас успяха ли да се преборят с тигровия комар или продължава да бъде заплаха?
- Преди повече от 10 години тигровият комар беше внесен в нашата страна с декоративни растения – с така наречения щастлив бамбук. Появи се първо в Созопол.
Въпреки взетите веднага мерки за ограничение той намери подходящ климат и в рамките на 5 години в почти всички места по нашето Черноморие се появи. За 7 години тигровите комари обхванаха почти всички периферии на страната, особено населените места, които са с височина по-малка от 300 м. При нашите географски условия тигровият комар не издържа през зимата, когато тя е студена.
За съжаление последната зима беше топла и сега се появиха много големи възможности за развитието на комарите. Ако наистина властите искат да се преборят с тях, трябва да вземат мерки в края на март или началото на април преди да се разлистят дърветата. Има нещо, което може би не знаят младите общинари – над листата са пчелите, а под тях са комарите.
Тигровият комар пренася тропически трески – денга, чикунгуня, зика. Преди 15 г. в една област на Италия първата година се появяват 7 случая на чикунгуня. Не се обръща внимание, както правят и нашите здравни власти. Следващата година случаите са 700, а по-следващата – 7000. Чикунгунята е много тежка треска, която е с много силни ставни прояви – болки в ставите и намалени движения. Нещата не са безобидни и смешни. Ако допуснем автохтонно разпространяване на нашенски комари да се насмучат от хора, дошли от чужбина и да се зарази популацията на комарите в нашата страна с денга, ще се изразходват милиони левове за лечение и изплащане на временна нетрудоспособност.
- През март денга беше установена и у нас. Имаме ли нови случаи?
- В София има регистрирани 5 случая на денга. Всички са внос. Предишните случаи бяха в период, когато нямаше комари и това спомогна да се спре разпространението.
- Опасната месоядна бактерия, която убива хора до 48 часа в Япония, има ли риск да достигне България?
- Streptococcus pyogenes е микробът, който преди въвеждането на лечението с антибиотици, причинява една от най-опасните инфекции. Имайте предвид, че повечето вътреболнични инфекции са стрептококови.
Слава Богу, въведените през 50-те години пеницилинови антибиотици ликвидираха опасността от стрептококи. За да се излекуват пациентите, лекарите трябва да имат познания и правилно да се използват антибиотиците. Тъй като са много евтини пеницилиновите антибиотици, те се избягват, а са най-доброто средство срещу стрептококите. На 5-6 години се появяват случаи със стрептококови инфекции, за които се говори, че са със страшна вирулентност, с м- протеини.
Когато станах национален консултант по микробиология преди повече от четвърт век, един от първите случаи беше в една от най-големите столични болници – жени починаха от стрептококова инфекция. Те бяха в една стая след операция на гърдата и умряха от така наречения некротичен фасциит.
Заразата тръгва по обвивките на мускулите и се получава сепсис, който води до смърт. Така че ние познаваме тази месоядна бактерия, от която се умира за 48 часа в Япония. Същият микроб причинява и скарлатината. Последната седмица имаме случаи на скарлатина, точно толкова, колкото бяха миналата година. Това ме плаши и виждам, че не се вземат достатъчно мерки. Скарлатината не си отива.
- През лятото от какво още да се пазим?
- Салмонели, шигели, пилобактер ни дебнат. Всички стомашно-чревни разстройства през лятото се причиняват от бактерии. Трябва да се поддържа добра хигиена на ръцете, да се използват кърпички на хлорна основа, тези със спирт са за зимата.
Четете още:
🔴 Княгиня Калина пак в потресаващ вид🔴 На паркинг във Видин: Откраднаха 281 телевизора на пловдивска фирма
🔴 Гъмов видя Славена Вътова в "Кой да знае" и я срази: От тогава я мразя
Източник: lupa
Коментари
Харесайте ни във facebook!
