Княз Александър I Батенберг – първият български монарх след Освобождението
Материал на "Българска история" - www.bulgarianhistory.org
Личността, за която ще ви разкажем не е българин и се задържа в страната едва 7 години, но те бележат целия му живот. Неслучайно мавзолеят му по негово желание се намира в центъра на София, а децата му носят българските имена Крум-Асен и Вера-Цветана. Той е първият монарх на третата българска държава и въпреки неспокойното следосвобожденско време води държавата гордо и непреклонно. Името му е Александър Йозеф фон Батенберг.
Заемането на престола не е първият досег на монарха с родината ни. Батенберг
взима участие в Руско-турската Освободителна война като доброволец. Офицер е в
отряда, предвождан от ген. Гурко, който взима участие в някои от най-решителните
и тежки сражения. Може би оттогава е писано неговата съдба да бъде свързана с
България.
Фигурата на монарха на младото княжество е изключително важна. Тя трябва да удовлетворява противостоящите си често интереси на Великите сили. Допълнително усложнение внася и чл. 3 от Берлинския договор: „Никой член от управляващите домове на Европейските велики сили не може да бъде избран за княз на България”. Затова не са много личностите, които отговарят на изискванията за този пост. Не са много и тези, които биха се осмелили да седнат на това ветровито място, отказвайки се от всички привилегии на уредения живот, осигурен от синята им кръв, Още по-малко, за да се озовават в една млада страна със силно повлиян от Ориента начин на живот.
Роденият на 5 април 1857 година във Верона принц също не е сигурен в своето желание. Той обаче бива убеден от своя чичо да се нагърби с тази задача. Именно той е една от причините князът да е толкова подходящ за българския престол. А той е самият Александър II, известен още като Цар Освободител. Съпругата му е сестра на Александър фон Хесен Дармщад – баща на Батенберг. Покровителството от Русия е много важна предпоставка за избора на бъдещ първи монарх на Третата българска държава. Прибавяйки и родствената му връзка с други европейски монархически фамилии, включително и британската, изграждаме образа на човек, подходящ да заеме българския престол. Батенберг има военно образование и е поручик в Австро- унгарската армия. Тези фактори го правят удобен за противостоящите си страни и успяват да го превърнат обединяваща в дипломатическо отношение фигура.
Освен, че е роден през април, през този месец се случва и друго важно събитие в живота на Батенберг. Тогава е утвърден и за княз на България. Това се случва ден след приемането на Търновската конституция (на 17 април 1879 година), а младият Александър току що е навършил едва 22 години. Въпреки това той е посрещнат с голям ентусиазъм от българския народ. Бъдещият владетел пристига във Варна, откъдето на 26 юни полага своята клетва във Велико Търново. От този момент до абдикацията му на 8 септември 1886 година политическият живот в младото княжество не оставя нито миг спокойствие на една от главните си фигури, въвличайки го в множество събития с историческо значение.
Александър І впечатлява новите си поданици с представителна си външност и военна осанка. Още с встъпването си в длъжност, той се заема да модернизира страната във всяко едно отношение. Показателно е, че негови нововъведения са неща като коледната елха, зимните кънки, първите обществени градини. Князът е непретенциозен – живее в бившия турски конак с течащи тавани, оборудван с мебелите на фалирала виенска певачка. В току що изграждащото се общество липсват каквито и да е забавления, подходящи за младия чужденец. Понякога князът се оплаква, че е почернил младините си в България и му липсва животът в Берлин. На натякванията, че трябва да се ожени, той отговаря: „Как да доведа жена в тази пустиня”.
Княз Александър Батенберг с орден „За храброст” и руският „Георгиевски кръст”.
Въпреки че полага клетва пред І ВНС, че ще спазва Търновската конституция, той няма нито желанието, нито опита да се възползва от широките правомощия, които тя му дава. Непознаващ българските нрави, на първо време незнаещ и български език, княз Александър е манипулиран от консерваторите, които като по-образовани знаят чужди езици. Подобно на него, те също са недоволни от нея.
За да ускори изграждането на държавата и да я модернизира, както и да я спаси от ожесточените политически борби, княз Александър І взема властта в свои ръце през 1881 година, суспендирайки конституцията. Осъществил първия държавен преврат в новата българската история, той много скоро се оказва в зависимост от изпратените руски генерали, отнели неговите конституционни правомощия. За да се отърве от тях, Александър I е принуден да възстанови конституцията през 1883 година с цената на омразата на братовчед си – руския император Александър ІІІ.
След този спорен период обаче следват събития, които разсейват съмненията в неговата безкористност и показват, че князът се ръководи в действията си изцяло от българските интереси. Неоспоримо доказателство за това твърдение е и една от най- големите заслуги на княза към българския народ – Съединението на Княжество България и Източна Румелия, което е най-голямото териториално разширение по пътя към националното обединение. То се осъществява в изключително сложна дипломатическа обстановка, без да срещне широка подкрепа от Високата порта. Русия категорично отказва да защити този акт, противоречащ на нейните интереси на Балканите. Несъобразяването на княза с желанието на освободителката обтяга до краен предел дипломатическите отношения между двете държави и настройва окончателно руския император срещу него. Това ни най-малко не притеснява Батенберг, защото в защитата на Съединението чрез Сръбско-българската война той се оказва също толкова непоклатим и целеустремен. Въпреки липсата на одобрение от Европа и сръбската агресия, България успява да защити своето дело, а княза се превръща в последния български монарх, участвал пряко във военни действия.
Именно защитата на българските интереси, която води до скъсване на дипломатическите отношения с Русия, в крайна сметка се оказва решаващ фактор за неговата абдикация. Група русофилски настроени офицери, несъгласни с несъобразяването с Петербург, организират преврат, известен като деветоавгустовски. На тази дата през 1886 година князът е изведен извън България и принуден да подпише отказа си от трона. Въпреки последвалите усилия на Стефан Стамболов и Сава Муткуров, които успяват да върнат княза в България, окончателната абдикация е неизбежна. На 26 август Батенберг напуска страната с параход от Лом. Преди да се качи на парахода изрича знаменателната си фраза: „Боже, пази България“.
„Българската авантюра” продължава да влияе върху живота на Александър Батенберг. За да не огорчава Русия, канцлерът Ото фон Бисмарк осуетява сватбата му с дъщерята на германския кайзер. Бившият български монарх сключва неравностоен брак с актрисата Йохана Лойзингер, а децата от него кръщава с български имена. Винаги се радва на българските успехи, макар и извън страната. Останал без средства, Батенберг получава пенсия от България. Коварна болест, вероятно придобита още през Руско-турската война, отнема младия му живот през 1893 година. Свидетелство за любовта му към България е и последното му желание – тленните му останки да бъдат пренесени и положени с почести в страната, която е управлявал.
Какво четем:
🔴 И двуметров турски вратар става национал на България?🔴 "Бомба на борда" на бележка в тоалетната: Самолет кацна аварийно в Турция
🔴 Фитнес инструкторът Ричи на лагер в Гърция без княгиня Калина, но с психоложката на ЦСКА 1948 / СНИМКИ
Източник: Bulgarian History
Коментари
Последвайте ни във facebook!
