Заводи бягат от България и идва "отрезвяване" със заплатите
Отсъствието на икономическите теми от публичните дебати е хем успокояващо, хем започва да индикира задълбочаваща се липса на идеи за бъдещето, насочени към измерими подобрения на доходите, условията на живот и личното благоденствие.
От една страна е добре, че в поредната предизборна кампания не сме свидетели (засега) на надиграване с безумни начинания, увреждащи бизнес средата или продънващи дългосрочно устойчивостта на държавните финанси. От друга – като че ли вече напълно се загуби стремежът към търсене на решения за дългосрочни решения, подкрепящи конкурентоспособността и разширяването на потенциала за икономически растеж. Това пише в седмичния бюлетин на ИПИ икономистът Лъчезар Богданов, цитира Фокус.
Сериозният труд на Марио Драги, който вече коментирахме, дава реалистична диагноза поне на част от структурните проблеми на Европа.
Впрочем, докладът е за Европа, но между редовете четем "Германия“ – и ако ядрото, двигателите на континента не иновират, не инвестират и затова са неспособни да се адаптират и да увеличават продуктивността си, не започват ли да изникват, макар и в умален и опростен вид, същите предизвикателства в нашата периферна, провинциална стопанска територия?
Заводи затварят и преместват дейността си в други страни, бизнес асоциации постоянно се оплакват от ръста на минималната работна заплата, но същевременно – и от липсата на работна ръка, в трудоинтензивните дейности в туризма, ресторантите и подобните услуги цените продължават да растат с темп доста над средната инфлация, а България продължава да е на дъното на Европа с най-голям дял ученици с ниски резултати по математика, четене и писане.
Сравнителната статистика за разходите за труд и възнагражденията носи поредното "отрезвяване“ – или поне би следвало – и дава поглед към това, което предстои:
– Към средата на годината България е втората страна в ЕС (след Хърватия) по нарастване на индекса на разходите за труд на годишна база. В сравнение с второто тримесечие на 2023 г., възнагражденията у нас са се повишили с 15,4%, докато средно за ЕС нарастването е 5,1%. Запазва се тенденцията заплатите в Централна и Източна Европа да растат значително по-бързо от тези в Западна – естествен процес на сближаване в един отворен пазар. И ако в България говорим за двуцифрен ръст , в Германия, Франция и Италия средното повишение е в рамките на 3-4%.
– И това не е нито инцидентно, нито отскоро – за последните шест години в региона на Централна и Източна Европа възнагражденията са нараснали с 80%, а България е на трето място след Литва и Унгария с близо 97%. Още повече, индексът отчита разходите в местна валута – а някои от страните в региона са с плаващи курсове. За същия период средно в ЕС разходите за труд нарастват с 24,7% – или четири пъти по-бавно от България, в Германия – с 21%, във Франция с 18%, в Италия с 12%.
– … и вероятно предстои "още от същото“ – защото дори след това удвояване на заплатите за последните шест години, средните почасови разходи за труд в България са най-ниски в целия ЕС. Сравнени със средното за еврозоната, те са близо 4 пъти по-ниски, а дори ако гледаме само региона на ЦИЕ, у нас заплатите са средно с 38% по-ниски.
При намаляващо и застаряващо население, и при поне в краткосрочен план непоправимо слаби образователни резултати, натискът за увеличение на заплатите неминуемо подкопава конкурентоспособността.
Единственото решение е по-висока производителност – която обаче изисква предприемаческо усилие, подкрепено от иновации и структурна трансформация чрез промяна на продукти и технологии.
За всичко това са нужни инвестиции – а България последните години е на дъното на региона с капиталообразуване от едва 17-18% от БВП.
Те на свой ред са възможни само ако има и насочени политики за подобряване на бизнес средата и разширяване и подобряване на качеството на човешкия капитал, в т.ч. за активиране и бързо придобиване на нови умения.
Завод на 10 декара затваря врати в България
Още един завод у нас затвори врати.
Предприятието за кроасани в пловдивското село Скутаре отива в историята. Частен съдебен изпълнител разпродава сградата и машините, пише Трафик нюз и Plovdiv24.bg.
Частен съдебен изпълнител пусна за продажба фабрика за производство на кроасани в пловдивското село Скутаре. Базата включва участък подготовка, участък опаковка и производство на кроасани, който цех представлява втори етап от обект „Предприятие за производство на захарни изделия". Базата е пусната в експлоатация през 2015 г., но заради дългове попада в ръцете на ЧСИ.
Целият производствен имот е с обща площ от близо 10 дка, като се състои от 2 парцела, които се продават отделно (9267 кв.м и 4050 кв.м). Цехът за кроасани се простира на 601 кв.м, като разполага с всички необходими обслужващи помещения - санитарно-битов модул, стая за почивка на персонала, канцелария - снабдяване, канцелария - пласмент, канцелария - началник- цех, тоалетна, склад дневна дажба - суровини, склад готова продукция, помещение за нафтов резервоар.
Сградата е собственост на ФИЛ СУИЙТС ООД, а поземлените имоти са собственост на Георги Атанасов Русинов, който е и собственик на 74,70 % от дружеството.
Върху имота имотите има договорна ипотека и възбрани в полза на НАП от 2022 г.и в полза на взискателя по делото – фирма КАМ 919 ООД, от юли тази година. Справка в портала за задължения към НАП показва, че ФИЛ СУИЙТС ООД има задължения към приходната агенция на стойност на 276 хил. лева.
Това е първа публична продан на имота като цената представлява 80% от пазарната оценка. Наддаванията ще започнат от 1 560 400 лв. (797 819 евро). По-малкият имот се продава отделно като началната тръжна цена е 113 120 лв.
Евентуалният нов собственик на имота ще бъде обявен на 4 октомври, но дали ще запази производството никой не знае.
Какво четем:
🔴 Проф. Рачев вещае неочаквано затопляне, но предупреди за 1 смущение🔴 Неописуема трагедия с 23-г. нашенец в Италия / СНИМКИ
🔴 Иде кучи студ, градусите падат до...
Източник: Petel
Коментари
Последвайте ни във facebook!
