Световен шампион, прославял България: Опериран съм пет пъти и само в Германия
Световният шампион по свободна борба и сега треньор Радослав Великов е роден на 2 септември 1983 в с. Куцина, област Велико Търново. Състезавал се е за клубовете „Царевец-Етър-93“ (Велико Търново), „Олимпик“ (Тетевен) и „Левски“ (София). Върховете в кариерата му са бронзовият медал от олимпийските игри в Пекин 2008 в категория до 55 кг, световна титла от Гуанджоу 2006 и двата сребърни медала от световните първенства по борба в Будапеща 2005 и Истанбул 2011.
Слага край на кариерата си през 2015 г. През 2017 г. Радослав Великов и неговият треньор Симеон Щерев поемат женския национален отбор на Китай, а след това три години (2018 – 2020) водят националките по свободна борба на Русия.
Със завръщането си в България треньорският тандем основа свой клуб по борба „Симеон Щерев – Левски“, а от септември 2024 г. пое и състезателите на „Левски“.
Радослав Великов и съпругата му Ралица имат трима синове – Радослав, Симеон и Александър, като и тримата вече тренират борба.
Ето какво сподели Радослав Великов за своя начин на живот и грижа за здравето специално за в. „Доктор“.
- Г-н Великов, имахте ли тежки травми по време на спортната кариера?
- Много са. Контузих си врата – получих дискова херния и направих операция. Оперираха ме в Германия. Тогава се борех за един клуб в Бундеслигата и изкарах целия сезон с травмата. Не можех да спя нощем от болка. Чудех се как да легна, че да не ме боли. Реално спях по 3 – 4 часа на нощ, след като умората ме повали. Тренирах на зъби. А трябваше да се боря, за да ми направят операцията в Германия. Иначе трябваше да ме оперират в България, а тогава не исках да ме лекуват у нас. Въпреки контузията, нямах загубена среща в Бундеслигата, станахме с клуба шампиони на Германия и останах много доволни. За благодарност
ми оперираха дисковата херния на врата
в Бундесвер Кандехаус – тяхната Военна болница. Докторът беше доста възрастен, но ми направи сполучлива операция. После трябваше да почивам шест месеца, а аз на петия месец станах световен шампион в Гуанджоу 2006 г.
- Какви са другите ви травми?
- В големия спорт няма как да минеш без травми. Имам 2-3 операции на колената за менискуси и киста и една операция на глезен – бях скъсал синдесмозата (влакнестата съединителна тъкан, която свързва двете кости на глезена) и нямаше какво да държи ставата. Всичките ми операции на краката са правени в Германия от хирурга Йохан Клаус. Важното е, че сега съм добре.
- Какво ви е впечатлението от здравните системи на страните, в които сте работил?
- Като сравнявам с чужбина, мога да кажа, че в България имаме доста добра здравна система. Не говоря за Германия, защото там здравната система е на високо ниво. Макар че и там има някои „парашутисти“, които нищо не разбират. А у нас специалистите са доста добри. Имам впечатления и от Америка – там чакат поне един месец да отидат на преглед. Детето ти е болно, с алергия, дето се казва „пред умиране“, а те ти дават час след една седмица. Трябва вече да си умрял, за да те вземат в спешно отделение. Ако си вкъщи, никой не ти обръща внимание. Не е като в България – да хвърчат линейки при всяко повикване.
В Русия здравеопазването също е на добро ниво. Водил съм наши състезателки по болници, когато са имали здравословни проблеми. Убедих се, че руснаците имат много добри специалисти, които веднага се отзовават.
- Как се справихте с напълняването след като спряхте състезателната си дейност?
- И аз понапълнях, но се чувствам добре. Не спазвам строг хранителен режим. Но пък сутрин започвам деня с топла вода и лимон. Старая се да ям по-натурални храни. Майка ми отглежда пилета в нашето село. Имаме и градина със зеленчуци. Сея в балкана картофки, домати, лук без никаква химия. Като не пръскаш доматите, не се раждат много, но колкото за нас има. Важното е да са чисти.
- Правите ли за себе си някаква тренировка? Какво ви е движението?
- Аз съм треньор и всеки ден се включвам в заниманията на момчетата, боря се с тях. Поддържа ме също и това, че ходя на лов в събота и неделя.
Извървявам по 20 км, когато съм на лов,
защото съм гонач – ходя с кучетата. Не обичам да седя на едно място. Искам постоянно нещо да се случва.
- И Симеон Щерев ли ходи с вас на лов?
- А не, той само консумира, като донеса някакъв дивеч. (смее се)
- Какво ново при вас?
- Вече със Симеон Щерев сме треньори на „Левски“. Всеки ден сме на Герена от септември тази година. Отговаряме за всички възрастови групи. В детско-юношеската школа имаме 20 деца. И в нашия клуб „Симеон Щерев – Левски“ развиваме подготвителни групи. Наели сме един млад треньор да се занимава с тях, а ние се занимаваме основно с по-големите, на които разчитаме да носят титли и медали. Защото сега борбата в България, за съжаление, е под нулата. Разчитаме единствено на младото поколение, което сега расте. Моите синове също тренират борба и се състезават за нашия клуб, който създадохме след Пандемията от Ковид-19, когато се прибрахме от Русия.
- Колко са големи момчетата ви и откога ги пуснахте да тренират борба?
- Големият Радослав е на 14 г., средният Симеон е на 12 г., а малкият Александър е на 6 г. Тренират, имат хъс да побеждават. Даже станаха шампиони тази седмица в Гоце Делчев на международния турнир по свободна борба за деца и юноши за „Купа Неврокоп“, който ние организираме с приятели и съвместно с община Гоце Делчев. Участваха 450 борци от 11 държави, като само от чужбина състезателите бяха 200. Толкова голям турнир по борба няма никъде в Европа.
- На колко години бяха синовете ви, когато започнаха да тренират?
- Тренират, откакто проходиха. (Смее) С прохождането ги вкарах в залата по борба. Защото спортът дава много на децата – дава дисциплина, формира силен характер, упоритост, никога да не се отказват, създава много приятелства. Спортът създава само добри качества у децата. Те стават по-будни и енергични. Затова съветвам родителите да ги дават да тренират, независимо какъв спорт. Важното е да са в тази среда, да спортуват. Тук се спазва йерархия, децата имат уважение към по-големите. Гледам, че младежите, които не спортуват, нямат никаква дисциплина. Да не говорим, че са затлъстели, че не са здрави, че пушат, пият, дишат райски газ и какво ли още не. Не мога да кажа, че няма спортисти, които да не пушат, но те имат някаква мяра. Ние ги учим, че тези неща са вредни. И който иска да става спортист, знае, че вредните навици ще му пречат на кариерата.
МАРА КАЛЧЕВА/"ДОКТОР"
Какво четем:
🔴 В този квартал на София един гараж е колкото двустаен в центъра на столицата🔴 Зрелищна катастрофа блокира столичното Околовръстно шосе
🔴 Лили Иванова счупи всчики рекорди: Броиха хилядарки за билети, тя обу кристални ботуши! / СНИМКИ
Източник: Блиц
Коментари
Последвайте ни във facebook!
