Д-р Неделя Щонова отвори чужд хладилник и остана втрещена


Д-р Неделя Щонова направи интересно откритие в хладилник.

Ето разказа й:

"Марули, ябълки, авокадо, бетаферон и благодарност





В хладилника на един човек могат да се побират цели вселени.

Днес, в непознат дом, отворих хладилника.

Снимаме епизод от любимия ми нов проект “Лекар у дома”.





Вътре в хладилника - ябълки, марули, лимони, авокадо. Туршия.

И бетаферон.

Гръм от ясно небе.

Чудно подбран асортимент - диетичен и мистериозен.





Бетаферон е лекарство, което се използва за лечение на множествена склероза - хронично автоимунно заболяване, което засяга централната нервна система.

Стоя си втрещена.

А собственикът? Той сияе.

Смее се. Щастлив. Благодарен.





Не е луд. Съвсем е с акъла си. Преподавател в университет.

С усмивка ми казва:

- Болестта? Най-добрият ми приятел! Обичам си я! Тя се грижи за мен много деликатно, подсеща ме да си почивам, да ям внимателно подбрани храни, да имам красиви мисли, да обръщам внимание на себе си.





Стоя там, вторачена в свежестта на живота, марулята и молекулярната алхимия.

Слушам ... това върховно прозрение ... гледам към туршията и бетаферона ... и се мъча над въпроса бих ли могла аз самата да приема болестта с такава кротка, почти нежна признателност ...?





А човекът до мен, усмихнат. Болестта не е смъкнала грам от светлината в очите му. Сини! Той не изглежда жертва. Не носи гняв. В думите му няма ропот срещу съдбата. Само благодарност.

И прекрасно смирение.

После отидох на църква.

Много ми се прииска.





Колко често не си даваме сметка какво ни е спестено?!

Колко често не си даваме сметка от колко ужасни неща сме били пощадени?

Живеем, оплаквайки се. От липси.

От неизпълнените желания.





От пътища, по които не ни се е случило да походим.

Но колко от нас спират и благодарят за онова, което никога не са преживели?

За болестите, които не са ни застигнали.





За загубите, които са минали покрай нас като вятър.

За страданията, непознати на душичките ни.

Животът не е само това, което ни се случва, но и онова, което не ни се случва! Онова, което ни е спестено.





Когато болестта е учител, а ти си в църква си мислиш, че не всеки, който е здрав, е цялостен.

И не всеки, който е болен, е изгубен.

Някои болести ограбват. Но други - разкриват. Осъзнават. Даряват. Събличат илюзии.

Оставят само същественото. Оголват суетата.

Въпрос на прочит.





Ние приемаме здравето си за даденост, докато не го загубим.

Приемаме движението за естествено, докато не спре да бъде лесно.

Приемаме живота за нещо, което ни принадлежи, докато не разберем, че никога не е било така.

Ние сме създадени от светлина и прах, от сила и крехкост. Живеем в границите на времето, но в душата си носим вечността.





И ... знаете ли ...

Смъртта не е страшна.

Макар, че когато любимо същество почине в ръцете ти ... и смъртта изкриви личицето му ... с ужас виждаш колко е грозна смъртта!

И все пак ...





Страшно е да минаваме през живота, без да живеем истински!

Страшно е да не сме обичали достатъчно.

Да не сме благодарили.

Да не сме се грижили хубаво за любимите хора, за тялото си, за ума и душата.





Защото как можем да искаме от живота повече, ако не сме се научили да пазим онова, което вече имаме? Да пазим рая, добрината и светлината в сърцата си?

И в сърцата на другите?!

Но има и чисти души. Защо те боледуват? Загадка.

Болестта не започва в тялото.





Не трябва да бъдем егоцентрични, суетни, зли и капризни. Не трябва да носим в себе си бесове. Ми каза отецът днес.

Тялото е карта на духа. То помни всяка мисъл, всяка емоция, всяко разкъсване на любовта. Всяка омраза остава като следа, всяка гордост изкривява осанката, всяко самолюбие ни прави по-тежки, по-неспособни да се движим красиво леко през света.





И когато в нас има омраза, консуматорски нагон, когато се разделяме от другите чрез гордост или презрение, когато позволяваме на суетата да бъде най-висша ценност, когато се затваряме в капризите на “многострадалното его” – тогава в нас започва дезинтеграция.





Тази дезинтеграция се проявява първо в болестта.

Тялото усеща разпада на духа преди ума.

И се разболява ... като форма на спасение!

... като висша степен на осъзнаване.


Какво четем:

🔴 Емануела хвърли голямата бомба за Мартин Елвиса в "Ергена": Той си има...

🔴 "Махалата на бедността" е в миналото. Баровци вдигат триетажни къщи, в които има асансьори

🔴 Всичко вече е ясно: Ето го резултата от бойкота в Хърватия / ВИДЕО

Източник: Petel



Коментари



горе