Недялко Йорданов: Преди 78 години умъртвиха баща ми пред очите ми


Тъжен пост написа Недялко Йорданов за своя баща.

Ето разказа му:

Днес се навършват 78 години от деня, в който моят баща беше умъртвен пред очите ми с една инжекция от партийния лекар. Не успяха да го обесят фашистите, умъртвиха го три години след това неговите съпартийци.





Устроиха му грандиозно погребение, градът беше в траур, беше 27 март 1947 година. Той беше само на 34. Кръстиха кораб и улица на неговото име. Три години след това го обявиха за народен враг, изключиха майка ми – двайсет и седем годишна вдовица от партията, защото не се отказа от него, оскверниха гроба му.





Премахнаха името му от улицата и кораба, избиха с чук петолъчката от гроба му. През 1955 година го реабилитираха и отново възстановиха улицата и кораба на неговото име Асен Йорданов. След 10 ноември новоизлюпените демократи отново преименуваха улицата, а корабът потъна в бургаския залив от старост.





Той беше поет, имам двадесет и няколко негови стихотворения. Наследил съм от малък тази негова любов към поезията.

Майка ми доживя 80 години. Вече съм я надминал. Двамата не ме искат още, но вече ми се иска да ги видя.





НА БАЩА МИ

Цъфтеше вишната на двора... Как цъфтеше...

И кой да знае... Този ден фатален беше...

Една инжекция във вената... И гърч последен...

На тридесет и пет е Той... А аз на седем.

И след това... И след това... Ковчег огромен...

И хиляди вървят... Ужасен спомен.

И кървавите знамена... И все червени...

И аз със майка си вървя... И тя със мене...





Държи ме здраво... Да не плаче се опитва.

Другарите... И няма поп... Нито молитва.

И речи траурни... И някак си познати.

Цветя отгоре... след последните лопати.

И после вкъщи... Празно е... Ден първи.

И плаче братчето ми... тя да го накърми.

Гръдта й бяла...И не дава да я гледам.

Вдовицата.... На двадесет и седем.

Баща ми спи... Облечен и притихнал.

За втори път му е... И той е свикнал.





Бесилката... Преди... Спасен по чудо.

И мислел – свърши това време лудо.

Но то не свършва... Става по-жестоко.

Нареждане от горе... От високо...

И гробът... И портретът му избоден.

Посмъртно обявен за враг народен.

И сочат ме със пръст... Десетгодишен.

Не бива...Този спомен е излишен...





Години... И отново... По поръчка

изгрява пак на гроба петолъчка.

И улица... И кораб...Съжаляват..

На твойто име пак ги прекръщават.

И днеска пак... Премахват ги отново...

Табелките със чукове... Готово!

Сега говорите си горе с мама...

След толкова години пак сте двама.





И казвате ми: „Още си далечко!

Не бързай... Стой си там...Наш малък Дечко!

Търпение... Съвсем не си излишен

такъв осемдесет и пет годишен...

Все още можеш... И все още важиш...

Живей... А после всичко ще ни кажеш.“


Какво четем:

🔴 Виц на Рачков за Веско Маринов пресоли манджата в "Капките"

🔴 Работното време на Спиди за Великден и Майските празници

🔴 Въвеждат промени с касовите апарати с еврото

Източник: Petel



Коментари



горе