Как чифлици в Северна България произвеждат чиста храна


Трудно ли е млади хора да се върнат на село и да се захванат с производството на чиста и натурална храна? Сигурно не е било лесно за семейството на Даниела Давидкова и още няколко млади хора, които се отказват от устроения си живот в големия град и се заемат да обработват земята на баба и дядо.

Идеята дошла от безизходицата. Съпругът на Даниела и още няколко негови приятели преди време загубили работата си. Попаднали в омагьосания кръг на бюрата по труда, семействата се събрали, за да търсят заедно алтернативи за прехраната си, разказва в. „Новинар“.

Така те осъзнали, че почти всеки от тях има наследствена запустяла земя, която не е била обработвана от години. Спомените и носталгията по отминалото детство, по чистите и розови домати и вкусната селска храна накарали безработните да впрегнат сили. Така те създали сдружение, което да връща хората към истинската селскостопанска продукция и което да изхранва голяма част от семействата в столицата. По този начин осем души, които обработват чифлици в общините Свищов, Трън, Самоков и Велико Търново, се върнали към сладостта на отминалото време.

„Така пущинаците се превърнаха в плодородна земя“, разказа Даниела. „Бих казала, че произвеждаме бутикови неща, защото правим по 20-30 бурканчета от дадено нещо и приключваме“, обяснява тя. Целта е да се произвежда истинска и традиционна храна. Сега по коледните и новогодишните празници сдружението прави по специална рецепта домашна кървавица. „Аз например не знаех, че се слага малко ориз, който да обере блажното“, каза Даниела. По думите й чистите зеленчуци и домашната храна определено се предпочитат и хората се стремят да се върнат към вкусовете от детството.

Според производителите, най-често се консумират млечни продукти и месо. „В момента, в който се пусне месо, то се разграбва. Печените чушки, гювечът, лютеницата и сладката, също са силно предпочитани“. Не рядко столичани поръчват екологичната храна по интернет, а децата им, които са зад граница, плащат с кредитните си карти.

По думите на Даниела обаче в страната ни се наблюдава проблем с преработката на кожите от животните. „Аз от години търся кожар, който да обработи кожите от животните. В България обаче няма такова нещо, а те се изнасят за Турция“.

Хубаво да останем аграрна и туристическа държава, смята Даниела. „Така ще си запазим природата. Няма нищо страшно да си се прибереш на село и да си произвеждаш и продаваш домати. Сега цяла България е в София и това разрушава българското село“, обобщава младата жена.

В духа на собствената продукция седем–осем български манастира също се стремят да възстановят традицията да се издържат от собствена продукция. Те произвеждат хранителни стоки, вина и сладка.

Източник: Agronovinite



Коментари



горе