Намерена е българска история отпреди Паисий Хилендарски


За тази стара българска история, писана преди историята на Паисий Хилендарски, сведения дават независимо един от друг Г.С.Раковски и П.Р.Славейков.

Това е българска история, писана преди 1762 г., когато Паисий Хилендарски написва своята история за българите и Паисий е черпил данни от нея. Тя е от анонимен автор и още преди да бъде намерена в Зографския манастир в Света гора, бе наречена от проф. Златарски през 1900 г. - „Зографската история“. През 1908 г. проф. Йордан Иванов  откри  ръкопис от нея именно в Зографския български манастир в Атон и така се утвърди името й „Зографска история“.

 През 1792 г. йеросхимонах Спиридон Габровски също пише история за българите, трета поред след Зографската и Паисиевата, и също е черпил, подобно Паисий, от „Зографската история”.

Нейният автор, както казахме, е анонимен монах от манастира „Св. Георги Зографски” в Атон.

Тази българска история е видяна при едно от посещенията на Зографския манастир в Атон от руският богослов Порфирий Успенски(1804-1885), вероятно това през 1858 г., и за нея той съобщава в „Извлечение из письма с Афона: о греческих и славянских старинных рукописях (Дух. беседа, 1859, т. VII, № 33)”.

Порфирий Успенски е видял препис от нея, поместен в ръкописен манастирски сборник от 1785 г., преписан от „преподобни Стефан светогорец”.

През същата 1785 г., през месец декември, този сборник е преписван и от „монах Яков”, който обитавал параклиса „Св. Апостоли“, намиращ се на 20 минути път източно от Зографския манастир (Йордан Иванов. Български старини из Македония, 1908) .

 Интереса към преписването от монасите на този сборник идва от летопис за историята на монашеския остров Атон, който светогорци през 1659 г. напечатват в Солун в книгата „Рай мысленный”.

 Как „Зографската история” попада в двата ръкописни сборника на манастира Зограф?

Проф. Йордан Иванов, който издаде през 1908 г. преписа на монах Яков в своите „Български старини из Македония”, съобщава, че проигуменът на Зографския манастир Константин подарил преди своята смърт в 1802 г. българската си история на отца Илариона, който много пъти му бил услужвал с преписване. Това показва, че летописа е бил самостоятелен текст и става част от по-обширни сборници, заради книжовната манастирска дейност по преписвания.

Несъмнено първи, който оповестява на българите за „Зографската история” е Г.С.Раковски на стр. 200 от книгата му „Българска старина”, издадена през 1865 г. в Букурещ. Там Раковски посочва, че ръкописа му е донесен през 1856 г. в Белград от книгопродавеца Хаджи Найден Йоанович.

Раковски, който до 1865 г. е бил вече запознат с историята на Паисий, когото цитира няколко пъти в книгата си „Неколко речи о Асеню Пьрвому, 1860”, отдава обаче първенство на сведението за произхода на българите на „Зографската история”. Нещо повече, изглежда Раковски през 1856 г. в Белград е получил от Хаджи Найден оригинала на този най-стар български летопис, понеже пише, че хаджи Найден е донесъл този ръкопис от Атон, но не съобщава от кой манастир. Това е доста странно, при условие, че той публикува през 1865 г. началото на ръкописа, именно за да отстоява сведението на анонимния летописец, че българите произхождат от Волга и преди са се наричали „гимери и кимери”.

Изглежда няма друга причина да се умълчи от Раковски от кой точно манастир в Атон идва този летопис, освен ако хаджи Найден не е изнесъл оттам именно оригинала. Към това предположение ни насочва и началото на „Зографската история” при Раковски, където четем че произхода на българите е от „гимери и кимери” и те идват от Волга, без да се споменава никаква „Скандинавия”, както е в преписа на този летопис в двата по-горе споменати зографски сборника. 

Йеросхимонах Спиридон през 1792 г. спори с автора на Зографската история, понеже, според Спиридон, тези „гимери и кимери“, не са славяни. Спиридон е апологет на славянския произход на българите в светлината на Илирийската теория.

Паисий Хилендарски през 1762 г. е по-коректен към сведението за произхода на българите от кимерийците в Зографската история, той просто го премълчава, като съобщава все пак, че е „чел разни ръкописи и печатни истории” за „откъде са произлезли” българите.

 Началото на „Зографската история” е много интересно. Анонимният автор сякаш полемизира с някой, понеже отстоява, че българите са „отпреди Александър Македонски”. Нещо повече, следвайки духа на "библейската таблица на народите", където имената на праотците на народите са идентични с имената на съответен народ или област, той посочва, че първият български цар е Илирик (отъждествяването с областта е изцяло в духа на библейската „Таблица на народите”), но вече след като е казал, че българите са се наричали още опреди времето на крал Илирик  „гимери и кимери”.

С кого може да полемизира анонимния автор на „Зографската история”, във връзка с това дали българите са „отпреди” или „след” Александър Македонски?

Според мен, той би могъл да спори задочно единствено с историческото сведение в канона за Св. Климент на гръцкия архиепископ  Димитър Хоматиан от началото на ХІІІ в., където се твърди, че българите са произлезли от онези мизи, които Ал. Македонски прогонил. Нашият анонимен автор на Зографската история, полемизира с тази охридска легенда при Хоматиан и това е видно от факта, че той пише, че след Илирик на трона бил Бладилий, който „Филип македонския цар победи”. Димитър Хоматиан пее в канона, че българите са се появили от онези мизи, които Ал. Македонски прогонил от Азия (виж. Мизия в Анатолия). Анонимният автор на Зографската история отстоява, че българите се наричали „гимери и кимери“ на Волга и европейската област Илирик носи името на техен цар, а сина на Илирик, т.е. Бладилий, е съвременник на бащата на Ал. Македонски.

Между другото, това име Бладилий се носи дълго сред хуно-българите, чиито предци както знаем от автора от VІ в. Прокопий Кесарийски, са кимерийци. Атила имал брат, който се казвал „Бледа”, според историка от V в. Приск Панийски.

И така, според анонимния автор на Зографската история, словените се появяват едва при Брем, който е брат на Болг. Болг владял на изток, а Брем на запад. Ето защо за летописеца българите са при р. Волга по времето на византийския император от ІV в. от н.е. Валент („Оулент”). Тази равнопоставеност на словените на Брем от запад с българи на брат му Болг от изток, е причината анонимния автор на нашата история да я озаглави „История вкратце о Болгаро – Словенском народе”. Това, че кимеро-българите са водещ фактор, спрямо славяните, го различава от заглавието „История славенобългарска” (1762 г.) на хилендарският монах Паисий. Спиридон Габровски пък, като поддържник на Илирийската теория, направо полемизира с автора на „Зографската история” със заглавието на своята от 1792 г.: „История во кратце о болгарском народе славенском”.

Между другото Паисий и Спиридон еднакво се борят за да докажат, че българите са най-стария от славянските народи, а Спиридон даже пише, че сърбите произхождат от българите.

В славянските концепсии на Паисий и Спиридон не влизат „гимерите и кимерите” на анонимния автор на Зографската история. В европейските източниците, които ползват и двамата, кимерите не са припознати като славянски народ. Нещо повече, дори са объркани с „кимврите/цимврите“ от Скандинавия, което очевидно е оказало влияние при появяването на „Скандинавия” в преписите в Атон на Зографската история, в чийто оригинал – ако съдим по летописа при Раковски – „Скандинавия” е отсъствала като прародина на кимеро-българите.


 Началото на "Зографската история" при Раковски, на стр. 200 от книгата му от 1865 г. "Българска старина".

 

 Началото на "Зографската история" по преписа, открит от Йордан Иванов в Зографския манастир и публикуван от него в книгата му "Български старини из Македония", 1908.
www.mediafire.com/view/5f4f31ddpqqynap/Zografska+Istoria.pdf


Библиотеката на "Зографския манастир" в Атон днес.


 В двора на Зографския манастир.

Източник: letopisec



Коментари



горе