Статия за мъдростта от нашия читател Димитър Татарски


В своята реч за отбелязване на 24-ти май 2013 година в гр. София  писателят Георги Господинов каза, че най-трайното нещо по нашите земи ще се окажат буквите. Аз ще добавя, че най-смисленото, най-ценното нещо, което можем да съградим с тези букви е българската ни мъдрост.

В „Никомахова етика“, Аристотел пише за мъдростта като една от добродетелите на човека. Нещо повече: представя я като основната добродетел, която проправя пътя за всички останали добродетели. Пише, също, че по отношение на добродетелите, знанието има малка или никаква сила: честото извършване и постъпките пораждат справедливи и благоразумни неща. Български еквивалент на това би бил цитата на Левски „Дела трябват, а не думи“. За Аристотел, практическото измерение на мъдростта, practical wisdom на английски, така както е преведено в книгата на български, е в разсъдливостта. За да движим нещо, самото мислене трябва да бъде практическо и да има цел, като не бива да обмисляме неща, които не могат да бъдат по друг начин, а такива, които зависят от нас и могат да бъдат направени само от нас.

Бари Шварц, американски психолог, в своя TEDx реч дефинира практическата мъдрост като комбинация на морална воля и морално умения, на моралното желание да постъпиш правилно и моралното умение да разбереш кое е правилното нещо. Той дори представя практическата мъдрост като алтернатива на многото правила и поощрения, целящи да накарат хората да постъпват правилно.

Пиша за мъдростта, загрижен, че мъдрости като девиза на страната „Съединението прави силата” и пословицата „Сговорна дружина планина повдига“ изглежда са изгубили своя смисъл. Иначе щеше ли да има шеги от сорта на: 3-ма французи правят революция; 3-ма немци правят армия; 3-ма българи правят 4-ри политически партии. Пиша, искайки да насоча вниманието на повече от нас към мъдростта и нейното ключово значение в развитието ни като хора и организации, местни общности и общество.

Мъдростта е добродетелта, чрез която можем да се насочим открито и съзнателно към началата, да преоткрием фундамента, всеки за себе си и заедно като народ. Това всъщност са принципи и ценности, навици и постъпки, които твърдо отстояваме и ни правят по-добри. Само на базата на общи принципи и ценности, навици и постъпки, можем да създадем свои собствени идеали, на базата на идеалите – истински публични интереси, а на базата на интересите – споделени рамки и закони. Тесните партийни интереси, в среда на ниска избирателна активност и липса на доверие в институциите, не са истински публични интереси. Последните реално липсват, като едно анкетно допитване до хората би показало това официално, провокирайки по този начин и обществена дискусия по въпроса. Поне хората, които разпитвам в Разложко в търсене на споделени принципи и ценности, навици и постъпки, все се затрудняваме да отговорим с лекота и увереност и все казваме различни неща. А когато началата или фундамента за всеки са различни, различни са действията и последствията.

Мъдростта, чрез тези начала и фундамент, би подкрепила истински смислената и трайна промяна в страната, а именно тази отвътре и отдолу: промяната в начините ни на мислене и поведение, в умовете и сърцата ни, в хората и организациите. Промяната отвън и отгоре е лъскава, но често празна и нетрайна. Какъв смисъл и мъдрост има в това да освежим фасадата и сменим дограмата в училище, ако като ученици отсъстваме от час, преписваме или рушим, а като учители пишем оценки съгласно това дали ученик идва при нас на частни уроци или по симпатия, не по заслуга и достойнство. Какъв смисъл и мъдрост има в това да подновим плочките по тротоарите, ако продължим да паркираме с колите си по тях. Промяната отвън-навътре и отгоре-надолу разчита на контролни механизми и сила/власт: строим атракциони за туристи и поставяме камери, за да ги пазим и санкционираме вандали. Тази отвътре-навън и отдолу-нагоре разчита на доверие и блага по заслуга/достойнство: повишаваме продуктивността си като служители, в замяна на което получаваме по-високи заплати; ставаме по-активни като граждани, в замяна на което получаваме по-добро управление в страната. И едната, и другата промяна изискват едни и същи усилия и средства, но предполагат толкова различни резултати. Въпрос на мъдрост е да изберем всеки за себе си и заедно като народ промяна отдолу-нагоре и отвътре-навън.

Мъдростта, чрез промяна отдолу-нагоре и отвътре-навън, би довела до промяна на средата, в която основен участник и инициатор да бъдем ние, хората, а основни критерии за промяна – създаването на условия, в които да бъдем добродетелни отново и прилагането на подходи/модели и извършването на постъпки, които ни правят такива. Човекът и средата сме така скачени, че работейки върху едното ние влияем и върху другото. Няма как един добродетелен човек да живее в недобродетелна среда: всеки се стреми към нещата, за които е достоен. Предпоставка за наличието на отговорна, прозрачна, демократична и законна среда в страната е създаването на усещане в нас, че сме достойни за такава среда като постъпваме самите ние отговорно, прозрачно, демократично и законно в ежедневието си, и то с морално съзнание и съзнателен избор за това. Знам, че това е трудно, но моралното съзнание и съзнателния избор нямат нищо общо с лесното и трудното, с тежкото и лекото, с удоволствието и страданието, а с това да обърнем желанието си към това, което е само по себе си нещо добро, с това, че нещо е добро, не защото го желаем, а го желаем затова, защото е добро. Какво покритие само биха имали исканията ни за по-добри условия на труд и възнаграждение като служители към нашите работодатели, ако съзнателно и отговорно вършим работата си през цялото време! Какво покритие биха имали исканията за подкрепа от държавата, ако бизнеса редовно плаща своите данъци и осигуровки! И какво покритие биха имали исканията ни за спиране на корупцията от политиците в страната, ако самите ние като граждани спрем да корумпираме себе си и един друг: 20 лева на катаджията тук, да уредим жената или детето там…

Една добродетелна среда би поставила нас, хората, и нашите основни проблеми в центъра. Би ни въвлякла и ни създала възможности за участие в процесите в страната, така както мъдреците на древността, Ганди и Мартин Лутър Кинг, Левски и Ботев, са въвличали и създавали възможности за участие на своите сънародници. Поставяйки ни в центъра като участници и връщайки локуса на промяната в нас като нейни инициатори по право, тази среда би подпомогнала решаването на наш основен проблем. В своята книга „Дестинация номер едно“ Георги Камов пише, че „нашият основен проблем не е материалният ни статус, а усещането за собствения ни живот. Натрапчивото чувство, че самите ние не участваме в него и гледаме отстрани. Че живеем живот, създаден от някой друг. Определен от някой друг. Подреден от някой друг.“

Една добродетелна среда ще рече повече постъпки, действия и дела, не обещания на хартия, закони на хартия, демокрация на хартия, работа на хартия. Такава среда предполага наличието на устойчивост и предвидимост, защото в никое от човешките дела няма такава сигурност, каквато в дейностите съобразно добродетелта. В една добродетелна среда, магистратите ще бъдат независими отново, журналистите - свободни да пишат и разследват, а политиците ще свикват гражданите да спазваме законите, давайки ни лични примери за подражание.

Този текст е насочен към началата: принципи, ценности, интереси, закони, цели… Годините преход в страната разбиха тези начала и размиха разбирането ни за тях. Не знаем какво е правилно и какво не. Затова и циклим на едно място. Едно е сигурно, обаче: началата винаги тръгват от доброто. А за доброто характерна е пределността: но един начин сме добри и по-много начини недобри. Този един начин минава през мъдростта и нейното конкретизиране в добродетели и постъпки, нейното разпространение чрез добри примери за подражание и нейното захранване в подходяща среда. 

Димитър Татарски

Източник:



Коментари



горе