"Целим да събудим интереса към историята у младите."
Материал на "Българска история" - www.bulgarianhistory.org
Искрен Красимиров – човекът, който направи първия филм, посветен на Христо Ботев от 44 години насам. Какво споделя за проекта, как му е дошла идеята и защо едно младо момче на 23 години решава да се потопи в историята – отговори на всички тези въпроси потърсихме лично от него. Вижте какво споделя младия режисьор, както и какви бъдещи планове има в интервюто, което направихме с него.
Представете се с няколко думи – от къде сте, с какво се занимавате?
Аз се казвам Искрен Красимиров, на 23 години съм, и съм режисьор, оператор и продуцент. Роден съм в град Мездра, завършил съм Арт Колеж по Екранни Изкуства – София и Нов Български Университет, специалност „Кино и ТВ“. В момента съм магистър отново в НБУ – филмова и ТВ режисура. Имам над 20 късометражни игрални и документални филма. Последният ми филм е първият от 44 години насам за великия българин Христо Ботев – „БОТЕВ: От Голгота към Свобода“.
Очевидно щом сте се заели със задачата да създадете филм за Христо Ботев обичате и се интересувате от родната ни история. Как обаче се събужда интереса към нея в един млад човек в днешно време, когато е много по-лесно и изкушаващо вниманието ни да бъде насочено към съвсем други неща?
С нашата инициатива – Националното турне с филма „БОТЕВ: От Голгота към Свобода“ целим да събудим интереса към историята именно у младите хора – учениците. 35 училища в рамките на 3 месеца ще видят лентата, посветена на подвига на Христо Ботев и неговата чета. Аз лично съм от Врачанския край и се интересувам от история откакто се помня, затова искам да запаля интереса към нашата прекрасна история у колкото се може повече деца.
Важно ли е днес, когато пред нас българите стоят куп злободневни проблеми, да помним историята и героите ни и ако да защо? Какво ще ни даде интереса към историята в днешния все по-отварящ се свят?
Разбира се, че е важно да помним героите ни, а не когато ни питат „Кои са Левски и Ботев?“ ние да казваме, че това са футболните отбори от София и Пловдив. И начина за събуждане на интереса към историята при децата и въобще младите хора е интерактивен –например филм, а не скучна лекция, през която децата да мислят само кога ще свърши. Вече месец обикаляме България и децата наистина приемат добре филма и много се радват, че часът им по история протича по този необикновен начин. И все нещо ще остане в главите им след прожекцията.
Как Ви дойде идеята да направите филм за личност като Христо Ботев и не се ли притеснихте, че това е един прекалено голям залък?
Идеята за този мой филм ми дойде съвсем случайно, докато пътувах от София за Враца след един изпит в университета. Веднага споделих с родителите ми, на които дължа наистина много, те винаги са ме подкрепяли в моите начинания. Следващия човек, с когото споделих, беше един от нашите известни режисьори, няма да му казвам името. Той ми каза „Аз съм на 50 години и не смея да се захвана с такъв голям залък като Ботев, ти как на 22 /тогава бях още на 22/ смееш? На твое място бих се отказал!“ Но аз продължих смело напред, и види се – бил съм прав да го направя. Наскоро в едно наше прекрасно морско градче, едни непознати хора ми казаха да се откажа – това било обречена кауза. Но аз не вярвам, че е така. Имам доверие в нашите деца, защото вече месец и половина се срещам с тях и виждам искрения им интерес към историята. България има бъдеще.
Какъв е сюжетът на лентата , кой стои зад реализацията й и кога беше започната работата по филма?
Работата по филма започнахме точно преди година – месец януари 2013. Написването на сценария и другата докуменция отне около 2 месеца. Снимачния период, както и подготовката към него /кастинг, оглед/ траеше също 2 месеца. Пост-продукцията отне около месец. Премиерата на филма беше на 31 май в рамките на Ботеви Дни 2013 в гр. Враца. Аз съм режисьор, оператор, продуцент и монтажист на филма. Сценария е дело на баща ми – журналиста Красимир Стефанов. Асистент-продукция е майка ми – Илиана Минковска. Фотограф – Люба Филипова, музиката е на Бойчо Димов и хор „Орфей“. Главните роли са поверени на Филип Филипов /Христо Ботев/ и Александър Владимиров /Учителя/. Сюжетът на филма е необикновен – млад учител по история и неговите най-запалени ученици тръгват на поход по стъпките на Ботевата чета. Но наобратно – от Балкана към Дунава. Те търсят отговор на въпроса – можеше ли някъде Ботев да бъде спасен? А можеше ли наистина? Гледайте филма и ще разберете.
Разбрахме, че филмът обикаля българските училища. Как приемат децата видяното?
В началото бях малко скептично настроен, но след грандиозната премиера на турнето на „БОТЕВ: От Голгота към Свобода“ в Дома на Киното в София вече знаех, че децата ще приемат филма отлично. И мога с ръка на сърцето да кажа, че наистина е така. Наистина изтръпнах и плаках, когато първолаците и второкласниците от ОУ „Христо Ботев“ в кв. Суходол на гр. София пяха „Тих бял Дунав“, докато вървеше прожекцията на филма. Заради такива моменти осъзнавам, че цялата тежка работа си е струвала.
По какъв друг начин имате желание да разпространявате филма и в този ред на мисли къде хората могат да го видят?
Филма вече беше излъчен няколко пъти около 6 януари – рождената дата на Христо Ботев – в ефира на БНТ – BNT World и БНТ 2. Скоро ще бъде излъчен и по TV7 и NEWS7, както и по НКТВ „Евроком“. Отделно с това върви и националното турне на филма, остават ни още около 20 училища. Радващото е, че непознати хора от цялата страна ни търсят по фейсбук – http://facebook.com/Botevmovie – това е официалната ни фен-страница, и искат да прожектираме филма и в техния град, училище, читалище, киносалон и т.н. Наистина е много трогващо и радващо да виждаме такива истински патриоти.
Имате ли други бъдещи планове за подобни начинание?
Разбира се. В момента работим по втора част на филма. Тя е на доста щекотлива тема, а именно – „Кой уби Ботев?“ Както сами разбирате, поради сложността на темата, работата по филма върви бавно и трудно. Но надявам се до края на годината да се поздравим и с неговата реализация. Също така обмисляме и художествено-документален филма за другия наш велик сънародник – Васил Иванов Кунчев, по-познат като Васил Левски. Дай Боже и тази наша идея да се реализира.
Източник: Bulgarian History