Космическа ли е българската шевица?
Как и защо в нея е закодирано древното знание за света и историята на народа ни
Пенка Исаева
Погледне ли човек някоя българска везба, веднага усеща красотата и хармонията й. Изследователите твърдят, че тя представлява знаци и символи, в които е закодирано невероятно послание и в него българката е вложила любовта си към дома и природата. Тези древни рисунки се шиели за здраве, любов, плодородие, благоденствие. Символизирали хармонията в света и човешкото поведение, пазели, лекували и криели тайни. Предавали се от майка на дъщеря и така се съхранили хилядолетия наред. Те идват според учените и археолозите от бронзовата епоха на Тракия, а много от мотивите за украса на ризи и елечета крият произхода си дори в далечната медно-каменна епоха. Защо да се чудим тогава, че тук, в България, всичко ни е мило и родно!
Носиите на старите българи
Какво са били те за своите създатели?
В света на българите от минали времена дрехата е свята така, както са свети домашният
олтар, огнището, земята. Носията е била вид документ за самоличност. По отличителните
й белези се разбирало от коя област е човекът, от кой род е, дали е семеен или
не, материалното му състояние.
Херодот описва шарените ямурлуци на траките (връхните им дрехи), наричани зейри.
Те са дълги до глезените, изработени от дебел вълнен плат, украсен с единични
или двойни цветни ивици. Други връхни дрехи, споменати от Овидий и носени от гетите
в Мизия, са кожусите, които обличали и мъжете, и жените.
Основният цвят на везаните изделия - червеният - за българите символизирал майчината
кръв и продължението на живота, пазел от "лоши очи" и уроки.
Белият цвят изразявал чистотата, нетленността, неопетнената младост и божествената
светлина.
Зеленият - вечно възраждащия се живот и дървото на живота.
Златният - благоденствието, слънцето, огъня и светлината.
Българската бродерия се изпълнява основно с бод кръстче (Х).
Знакът Х
С него се отбелязва римската цифра 10, знак е за умножение или променлива величина
в алгебрата, неизвестен или безименен фактор (мистър Х). Х се асоциира с женските
признаци, защото двете женски хромозоми имат Х-образна форма. Знакът Х, също като
преграда, говори, че само човекът е способен да преодолее препятствието както
в земен, така и в духовен план. Да се постави кръст на нещо означава да се спре
някакво действие, да се завърши едно дело.
Знакът Х обединява алфата и омегата (началото и края) в един символ, който означава
първата буква от името на Христос, а в него са кодирани думите на Исус: "Аз съм
алфата и омегата", "Аз съм Пътят".
Знакът показва по какъв начин трябва да се развива човек, за да постигне съвършенство.
Свастика и сувастика
От най-дълбока древност нашите деди са изповядвали култа към Слънцето и светлината,
чийто символ е свастиката, съдържащ в себе си също така познание за Вселената.
Надали ще се намери друг народ, при който свещеният знак да е втъкан до такава
степен в бита и философията му. От ранния неолит през последните 10 000 години
прадедите ни са го изобразявали върху всички възможни материали - камък, глина,
дърво, тъкан и др., за да достигне до нас, извезан върху традиционните ризи и
носии.
Думата свастика произлиза от санскрит - су асти, и означава буквално "Да бъде
добро", своего рода пожелание за благополучие, благосъстояние и щастие, а думата
щастие е твърде близка по звучене до суасти. Сред народа символът е познат като
колото, кръстатката или просто Слънце, в руския език свастиката е коловрат - въртенето
на Слънцето. В зависимост от посоката на въртене (на пречупените краища на кръста)
в посока на часовниковата стрелка се нарича свастика (дясно), а в обратната -
сувастика (ляво). Те заедно символизират единството между противоположностите,
от които се ражда животът.
Елбетицата
Името идва от елем-бехт, т.е. първи-осем или осемте посоки на света, което на старобългарски
е роджета. Орнаментът се среща масово в българското везмо и му е толкова присъщ,
че се вписва в него от хилядолетия. Елбетицата символизира хармонията в света
и в човешкото поведение. Осемте посоки на света се съединяват в един общ стабилен
център, а коренът идва от първобългарската традиция, където се среща титлата "багатур",
олицетворяваща българската мощ. Съчетанието от кръст и знака ипсилон доказва прабългарския
произход на тези орнаменти.
Освен това в елбетицата е заложен календарен смисъл. Двойният кръст показва Закона
за отчитане на времето - познат на древните българи и запазен като свещен символ.
Двойният кръст обикновено е бил поставян в кръг, което означава, че е имало народ,
който е можел да следи положението на Слънцето и Небето. Това са и осемте главни
празника през годината, съвпадащи с 8-те позиции от движението на Слънцето.
В някои варианти на орнамента персонифицирането на сезоните се вижда много ясно.
Символът е наричан в различни краища на българското землище според това на какво
ги оприличават хората - "колото", "грошанката", "трапезата", "голямото коло",
"зелената нишка", "ябълките".
Двойният кръст е основен символ в православното християнството, като се използва
паралелно с традиционния кръст. В почти всяка църква по стенописите се намират
изображения на двойния кръст, като той често се извезва по свещеническите и патриаршески
дрехи. Използването на двойния кръст в християнството показва връзките му с неговите
първоизточници, намиращи се в езическата митология, в месопотамската и зороастрийска
астрономия.
Пентаграма
Когато е "права", изразява същността на идеалния човек, чийто разум владее всички
страсти и те се намират в единство и хармония. А когато е "обърната", показва
заблудената душа, подчинена на стихийните качества и на материалното. Такава душа
се намира във властта на дявола, затова е сатанински символ.
Защо робът не може да учи?
Защото е в четворката, в ограждението, в квадрата, във и под законите, които
го притискат и управляват. Петицата (пентаграмът) е разширението на квадрата и
възможността за изход от робството чрез учене. Петицата е числото на ученика и
води до шестицата, символизираща Давидовата звезда.
Космическата костенурка
е наречена още плетеница "Дълголетие", "Мистичен възел" или "Възел на щастието".
Среща се в Тибет, Китай, Монголия, Корея, Средна Азия, във Волжка България, в
Дунавска България и навсякъде, където се е разселвал българският народ. Има я
като стилизиран орнамент по най-различни български предмети, шевици на дрехи и
покъщнина.
Плетеницата е стилизирано изображение на костенурка с диференцирани тяло и крайници.
Костенурката символизира дълголетието и мъдростта и често се използва като знак
за вечност. Древните българи са имали космогоничната представа, че Земята се крепи
върху корубата на гигантска костенурка; и когато тя се размърдва, се получавали
земетресенията.
Според народните поверия костенурката живее повече от 500 години и от това става
мъдра и всезнаеща, познава билките и магиите. Единствено тя знае къде расте билката
разковниче, която имала способността да отваря всичко заключено. Космическата
костенурка се отъждествява с мандалата (мистична карта на Вселената) и подобно
на нея указва световните посоки. Нумерологично изразява числото 9, свещено за
древните българи (8-те световни посоки и центърът, 9-те основни планети в Слънчевата
система и 9-те месеца преди раждането на човека). Небесната костенурка или Символ
на безкрайността се изобразява като 3 преплетени осмици и древните са го носили
като защитен талисман против беди и нещастия.
Стилизираното изображение на костенурката в орнаментите на нашите шевици е ромб
с върхове по посоките на света и със залепени два триъгълника отстрани. Неговите
производни триъгълници представляват различните видове МАКАЗ - голям, малък, двоен,
троен, канатица. Този знак се изобразява с два допрени с върховете си триъгълника
- завъртените наобратно половинки на ромба.
Допирането на двата триъгълника е съприкосновение, начало на контакта, т.е. годеж.
Когато двата триъгълника са допрени с широките си страни, символизират сродство,
сродяване или бабица (гърбица). На български думата маказ означава разклонение,
а на турски - ножица.
Дървото на живота
е знак за дългия исторически път, извървян от древния ни народ. Със своята изправеност
и насоченост нагоре принадлежи към символите на вертикалността. Дървото олицетворява
цикличния характер на космическата еволюция - живот, смърт - чрез раззеленяването
и окапването на листата всяка година. Корените му са населени с дребни подземни
животинки, в клоните и над короната се подслоняват и летят птици - по този начин
дървото свързва земния и небесния живот.
Короната олицетворява небосвода с неговите реални и свръхестествени обитатели.
Стволът разделя небето от Земята и съответства на средния, земния, човешкия свят.
Корените символизират долния, подземния свят. То може да се интерпретира като
път към света на небесните богове или подземните зли сили.
Петлето
В митологията петелът е слънчев символ, защото възвестява настъпването на новия
ден. И днес хората казват "петляно време", "по първи петли", когато отбелязват
началото на деня. Според традиционните представи времето от залез слънце до първи
петли е тази част от денонощието, когато се появяват караконджули, вампири, таласъми
и други митологични персонажи. С пропяването на петел те загубват своята сила.
Предпазната му функция личи от редица заклинания, с които баячката гони болестта
в "пусти гори, дето петел не пее".
Петелът е многозначен символ. Той олицетворява мъжкото начало и оплодителната
способност, както и женското възпроизвеждащо начало. Така петелът е ярък символ
на потенция, включва се в сватбените ритуали и изразява тяхната основна идея.
Източен слънчев символ
Казанлъшка бродерия
Двоен кръст - символ на елбетицата
Самоковска шевица с макази и елбетица
Трънска елбетица-детелини
Възелът на щастието - плетеница на космическата костенурка
Чепеларско сватбарско везмо - петлета и дървото на живота
Смолянско младежко облекло
Родопска женска дреха
Шопски литак със златна украса
Свищовска носия
Кюстендилски официален тоалет от миналия век
Варненски фолклор