Изтезание във вид на почивка
Заминаваме на море – аз, жената и малката. Леля Димка(тъщата) ни помага да натоварим
багажа на старата Вектра. Асансьорът отново не работи и се налага да носим всички
провизии, чанти, колички и други по стълбите от шестия. Детето е намерило кучешко
лайно и любопитно го ближе. Избивам го от ръката и а после с мъка намествам последната
щайга с тиквички. Ще пътуваме до Алкохопол. Ще отседнем в хотела на шефа, защото
ползвам някаква отстъпка. Задължително поискахме стая с печка, за да може съпругата
ми Марияна да готви. Тя работи като продавачка, аз съм мотокарист – не разполагаме
с много средства, но поне апартаментът в Люлин си е наш. Щерката е намерила ново
лайно и оглежда откъде да го захапе. Изтръгвам го от ръчичките и а тя сърдито
пищи. После я закрепвам на столчето и казвам наставнически: „Натали-Аннджелика-Стефани,
говната не са за играчка – те са мръсни цилиндърчета, излезли от нечие дупе”.
Тя не разбира и реве по-силно... все пак е на три. Потегляме – жената ми сменя
рок радиото и моли да карам бавно, щерката непоносимо врещи отзад, климатикът
хърка на умиране, а аз съм напрегнат като газова бутилка в горски пожар. Потя
се, но постепенно се успокоявам. По средата на пътя даже малко си поговорихме.
Хотелът е чист и просторен. Гостите ни наблюдават с усмивка как разтоварваме.
Стаята е луксозна, веднага пускам климатика на макс и отварям прозореца, че настивам
бързо. Подреждаме грижливо щайгите и кашоните с картофи, инспектираме фурната,
разчистваме място за сушилника, зареждаме хладилника до дупка и накрая решаваме
да се изкъпем. Мариянчето не е първа красавица, но има страхотна(за мен си) фигура.
Дебнешком я приближавам, докато се съблича, мислейки да пипам нещо. Тя се дърпа
и ми вика припряно: „стига бе тозиии, детето гледа”. Показвам и скришом кренвирша
си, а тя ме обявява за простак и тръшва вратата на банята пред лакомството ми.
Не след дълго през прага се ливна вода – запушен канал. Извиках управата. Някакви
пенсионери се заеха с повредата, а ние тръгнахме да разгледаме плажа. Свечеряваше
се и туристите се прибираха уморени. Решихме и ние да се върнем в стаята. Явно
ремонтът не е бил успешен, но пък майсторите бяха изчезнали, запечатвайки банята.
Как да е, поизмихме се на мивката в бокса, жената наряза салата и започна да готви.
Пийнахме ракия и вечеряхме, гледайки телевизия. Натали-Аннджелика-Стефани Станчова
Бояджиева заспа. Погледнах въпросително мойта. Каза, че щяла да ми даде, но по-набързичко.
Лашках к’во лашках и свърших. Май не и хареса много. Това страничното любене е
измислено от някой много изгнил тип – не мога да си разгърна потенциала. То и
без друго жената вече не ме обича... знам го.
Сутринта някой ме тръска. Отварям очи – мойта притеснено шепти:
„Станчо, ака ми се”. Проблем. Ставам, паля цигара и се замислям. Лекичко и мен
започва да ме напъва. Очевидното решение е да отидем в някой от комшиите. Излизаме
в коридора и чукаме по хорските врати. От триста и седма соба отвори ранобуден
английски пенсионер. Викам му: „господине, може ли да се изсерем с жената у вашия
клозет, щото нашия не работи”. Той май не разбра много какво го питам, но бутнах
вътре премалялата си съпруга. Първо тя после аз(тууу какво е яла тази жена). Изкъпахме
се поотделно, а сетне докарахме детето. Докато Мариянчето се занимаваше с него,
с британският джентълмен пийнахме от моята ракия, като си подавахме една домашна
краставица. Той изненадващо ме помоли, да му разясня значението на българската
дума „лайнар”, която била толкова разпространена по нашите земи, че му се набила
в главата. Била използвана в обръщение най-често между шофьори, бармани, хората
по плажа и прочее. Попаднах в голямо затруднение – как да му обясня като сам не
зная какво буквално означава това. Карах направо – „ дис ис а бългериън мен, ху
ловс шит”. Човекът безмълвно ме гледаше. Обрах си домочадието – беше време за
плаж.
Сак с дрехи, сак с принадлежности, огромна торба на Била с разнороден
багаж, плик с играчките на малката(да има с какво да дълбае пясъка), количката,
огромен чадър + хладилната чанта пълна до горе, хавлии, пояс, шишета с топла вода
за детето, таблата, радиото, обядът, надутия с много мъки дюшек... Най-сетне тръгваме,
натоварени и изнемощели. След известен преход намираме мястото от плажа с най-малко
хора – 7 души на кв.м.. Стоварваме дисагите и се настаняваме. Толкова е гъсто,
че морето не се вижда от хора, а щерката си мисли, че сме на планина. Разстиламе
кърпите и... то пясък не остана, наложи се да насипя такъв върху хавлията си,
та да има, детето да си играе. Тотален гмеж – ако легна над челото ми има нечии
топки, ако седна също. Мариянчето си сваля горнището – какви гърдички... малки,
но все още стегнати и отговорни. Мигом беше затрупана от околните пеленачета,
завистливи погледи и една сляпа котка. Двама поляци играят карти върху мен, девойка
от Румъния решава судоку(румънско) в чатала ми, няколко момиченца ми правят прическа,
а германски турист облизва палеца на крака ми от скука. Голяма почивка – вътрешно
вря – група почиващи от Дания разтоварват обяда си връз незаетата част от торса
ми. Избухва кавга с поляците за място от моето тяло – наритаха ги и сега се цакат
на мишницата ми. Търпеливо изчаках хората да се нахранят... и тогава станах(съсипвайки
няколко игри на карти и един мач по тенис). Грабнах детето и го поведох да види
и то завалийката море. За половин час(с не малко усилия) си пробихме път през
тълпата и намокрихме крачка в топлата водораслена вода. Викам на малката : „харесва
ли ти, бе тати”... онуй мълчи. Поглеждам го... ми това дете не е моето, взел съм
друго. Гняв. Ще пукна от ярост. Взимам лапето(оказа се чехкинче) и след нови 30
минути успешно го връщам на родителите му. Моето пък се разболя същата вечер –
кошмар. И така всеки ден – нерви, дисаги, болести, неразбории, задръстени канализации
и изтощение. Отслабнах и се състарих за една седмица. Секс няма, живот също –
чувствам се толкова уморен. На връщане спукахме гума малко преди София. Смених
я, но се спука втора. Пътна помощ – 8лв на километър. Ще пукна. Нямам воля за
нищо. Прибрахме се точно за спортните новини – любимият ми български отбор е паднал
за купата от село с 18 жители(включително две прасета – Орлин и Радомир). Примирен
и жалък това съм аз. Гледам кухо в телевизора ебахти духовната скука. Жената безжизнено
ми сипва ракия, детето пищи, тъщата раздава малоумни житейски уроци. Стана ми
лошо от тъпотия – това ли е то семейството, това ли са шибаните ми мечти?! Трябва
да направя нещо, инак умирам още тая вечер. Взех двеста лева от скътаните ни пари
и излязох. Изпуших три цигари пред входа. Нищо. Какво да сторя?? Как да спася
мене си и тях?? Извиках такси и казах на бакшиша да кара за 50 лева. Отпуснах
се тъжно на задната седалка, бях грохнал психически. Пътувах смачкан и обезсърчен...
тогава видях... видях го... всъщност едвам го мярнах... някакво куче сереше до
бордюра. Подскочих. „Карай към метъл шопа, плащам дявойно”. Знаех, че метълистите
пият вътре и не е затворено. Те имаха, това което търся. Трябваше да го намеря...
то беше спасението. Беше заключено, но търпеливо лопах на вратата. Отвори ми красиво
момиче с черен грим и гривна на шията. Не чаках покана и нахлух през нея. Вътре
бяха петима – черни дрехи, дълги коси, бради, съчетани с премазващи зли погледи.
Промъкнах се като заек между тях и започнах да ровя из щандовете на магазина.
Намерих го. Тънко щастие се прокрадваше в далака ми. Извадих десетачка и я подадох
на демона зад тезгяха. След кратко мълчание, той върна парите в ръката ми: „господине,
щом идвате в този час, значи доволно сте закъсал, вземете безплатно тази имитация
на лайно като дар от нас”. Благодарих на момчетата и скочих в таксито. Обратно
вкъщи с безценното. Влязох с шут, търсейки малката.... подадох и изкуственото
изпражнение. Очите и грееха от възторг: „обчамттати”. Спря да плаче и весело се
заигра, а ние си наляхме вино и се забавлявахме. После изкъртих жена си, изпържих
и мозъка като едно време, разстрелях я на малки парченца, а после грижливо ги
събрах. Бях циментирал семейното щастие. На сутринта леля Димка ми беше направила
палачинки с пастърма, сирене и домат. Не бях ял по-вкусно нещо от ученик. Тъщата
ни беше чула... с какво възхищение ме гледаше само.
Коментари
Последвайте ни във facebook!
