Жив е той, жив е!


Гениалната строфа, Христо Ботев я произнася за Хаджи Димитър, погинал на 18 юли ( ст. с. ) 1868 г. според някои източници в местността Бузлуджа – 141 г. оттогава. Но какво е Хаджията без Стефан Караджа ?

Можеше ли Хаджи Димитър да е същият без Стефан Караджа, негов побратим, съратник и идеолог на тази чета, която идва в България, за да вдигне българите на въоръжено въстание за освобождение на народа ни от турското робство ?

 Дори Ботев слага думите в устата на умиращия Хаджи Димитър към самодивите : „ Кажи ми, сестро, де - Караджата?" И двамата герои загиват на 28 години за свободата на България. От преминаването на Дунав от четата през нощта на 6 срещу 7-ми юли 1868 г. до страшната битка на Бузлуджа, четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа извършва много подвизи и участва в четири тежки сражения като нанася тежки загуби на турците - 1 200 убити и ранени според свидетелството на Бачо Киро очевидец на събитията.

Тези 132 четници предизвикват паника в Цариград и дори се налага редовни войски с кораб от Цариград да бъдат изпратени да ги заловят или убият. В началото четниците се сражават с 4 000 войска, а последните оцелели около 40-тина четници на Бузлуджа се бият срещу 700 турци от редовната войска и башибозук. За три дни от Дунав до Балкана те водят 3 тежки сражения без почивка, като в сражението около с. Канлъдере ранения на седем места войвода Стефан Караджа е пленен. Отначало е бил в затвора в Търново, а после е прехвърлен в затвора в Русе, където почива от раните си на 31 юли 1868 г.

Пълното име на Стефан Караджа е Стефан Тодоров Димов Караджа и е роден на 11 май 1840 год. в с. Ичме (днешното с. Стефан Караджово, Ямболско). Любопитното за бургазлии е, че Стефан Карджа е по произход от Бимбеловия род по майчина линия ( Каля -Калина Маринчова Згурьова) водещ началото си от началото на ХІV век, който до началото на ХVІІІ век е носел названието БЕЛЕНИ.

Рода на Бимбеловци е привилегирован род на защитниците на крепостите в областта Факия. След 1683 г. този войнишки род получава името Бимбеловци ( от „Бин-бели"-турски название на „хиляда бели") заради активната съпротива, която оказват на турците. Една част от рода на Бимбеловците през 1786 г. напускат Факия и образуват селище Ченгене скеля, а друга част се преселва в Созопол. През 1830 г. част от рода начело с Вълко Бимбелов ( Вълчан войвода) се преселва в Бесарабия като с него се преселва и семейството на Стефан Караджа. Според данни на Захари Стоянов и вторият знаменосец на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, Христо Македонски  е бил от град Тулча. Бащата на Стефан Караджа, Тодор Димов Узунниколов е бил от с. Ичме, Ямболско.

През 1864 г. бащата на Стефан Караджа убива един турски каймаканин, който тормозел населението на селото и избягва със семейството си през Балкана и Добруджа към Тулча. Любопитното е, че втората жена на Вълчан войвода е била туркиня, дъщеря на турски бей, който пък отвлякъл жената на Вълчан и той си отмъстил като отвлякъл дъщеря му и след 6 години я взел за жена.

Преинтересна е сагата за победата на Стефан Караджа над турския борец Плиса Пехливан през пролетта на 1862 г. в Тулча по време на обичайна турска сватба, когато по обичай имало борби. Плиса Пехливан бил с голиатски ръст и с много победи в мазните борби.  До този път той бил непобедим, докато Караджата не го предизвикал и победил на два пъти. Разярената турска тълпа от зрелищната загуба нахълтала на алая и направила опит да линчува победителя българин. Наложило се Караджата да се укрие и да напусне Османската империя. През май 1862 г. се отправя за Белград и се включва в Първата българска легия. Стефан Караджа се бие рамо до рамо с Васил Левски в боя за Байраклъ джамия - двамата нахлуват с голи ножове в пълната с въоръжени турци джамия и турците се предават. Според думите на очевидеца Христо Иванов-Големия ... „тогава ги нарекоха левови (лъвски), нашите хора”. През периода 1864 г. -1866 г., Стефан Караджа сам или с други войводи неколкократно преминава с малки чети в Стара планина. През 1865 г. за кратко време държи гостилница в Гюргево и поддържа хъшовете, както и прави опити за създаване на революционни комитети. Подготвя чета от февруари 1868 г. и е спомосъществовател на издаването на три книги. Едната е „История на България" от Гаврил Кръстевич.

В едно свое писмо Стефан Караджа пише : „Днес е настанал вече за мене часът, да вървя за там, гдето е всичката обща надежда, гдето са съсредоточени всичките ни мисли и желания, гдето ни очаква цял народ с открити гърди, за да жертва себе си за най-скъпото нещо на този свят-за нашето скъпоценно и много патимо Отечество."

Тази мечта на Караджата се сбъдва и неговият живот, борбата му и смъртта му за свободата на България, го увенчават с вечното признание на всички българи.

По БГ  История, Лука БАЛКАНСКИ – С. М. 

 

Източник: Българи



Коментари



горе