Поуките от 3 март


Вчера беше 3 март, Национален празник на България. Ден на памет и преклонение пред героите на една друга епоха, дръзнали да създадат своя независима родина, в която живеят днес българите и всички ние, останалите, които не сме се родили в тази страна. Бих казал с лека горчивина, че днешните българи са загубили по някакъв начин връзката на историческата си памет със събития , случили се в сравнително близкото минало. Един човек като мен, дошъл от друга страна и живеещ от дълги години в България, констатира че има едно чувство сред българския народ повече да се опитва да копира и да асимилира неща от други народи, основно от Запад, отколкото да защитава собствената си идентичност, която смята, че е нещо, не отговарящо на модата на съвремената епоха.

Не е така и не трябва да бъде така, скъпи мои приятели. Без съмнение, всички вярваме в глобализацията, използваме нейните инструменти, ставаме граждани на света, пътуваме лесно чрез компютъра си или с транспортните средства по цялата планета, омешваме се с други хора, слушаме песните им, четем книгите им, намираме общото между нас, обичаме положителното в тях и отхвърляме онова, което ни дразни. Въпреки това, всеки народ, всяка нация си имат своите малки специфики, които ги отличават от останалите и с тях те се превръщат в една отделна единица в рамките на обкръжаващия ни свят.

Всички, които са се борили, за да откъснат България от Османската империя и да я превърнат в независима държава, която може да защити своя език и обичаи, са имали точно това за своя основна мисия. Абсолютно съм сигурен, че ако е имало тогава средства за комуникация, телевизия и радио, може би българите и останалите поробени народи в империята са щели да бъдат асимилирани и постепенно да загубят своята идентичност. Това не се е случило, тъй като общностите са се самозащитили, запазили са традициите, музиката, езика и религията си, които са ги отличавали от турците.

Когато бяхме деца в Гърция, учехме нашата история. При нас винаги голяма роля е играла църквата, която е била обединяващото звено за гърците и в голяма степен е заменила училищата. За всички нас, когато бяхме деца, беше неповторимо чувството да участваме в парада на всеки национален празник и да подготвяме малки театрални постановки за епохата на борбите на гърците и на останалите християни срещу отоманското владичество. Тези малки късчета памет ни свързват като народ, продължат да държат будно чувството ни за самозащита и ни сочат правилния път във времето, особено когато историята и реалността имат отрицателен знак за гърците.

Тази част от самозащитата и чувството за принадлежност към една група, за съжаление, не ги виждам живи днес в българския народ и в страната, която считам за своя втора родина. Винаги се опитвам да обясня на своите приятели и познати колко голяма сила дава на дадена група и на една нация общото усилие, общата борба и координацията на дейността, а не борбата на всяка група поотделно срещу несправедливостите и проблемите. За съжаление, повечето мои български приятели не искат или не могат да разберат това нещо. Не могат да видят колко повече сила дава взаимната подкрепа и солидарност на основата на една обща национална мисия и идентичност в сравнение с личните усилия на всеки един поотделно, за да постигне един по-добър живот за самия себе си. Слушам хора около себе си, които са готови да говорят лошо за родината си, за мястото, в което живеят, само защото се е случило да се сблъскат с някакви проблеми или да преживеят някой злополучен исторически момент.

За съжаление, този факт е по-тревожен за един народ, за една нация от ежедневните техни проблеми. Един народ не трябва да се опитва да се превръща в копие на някой друг, а да възприема добрите примери за подражание от всички останали и да ги използва за своето собствено положително историческо развитие и бъдеще. Не трябва да печели битки в Европа или света, като се опитва да се представя за нещо различно от онова, което всъщност е, а като демонстрира добрите си качества и печели положителното мнение на всички останали за създаденото от него като народ.

Българите се нуждаят от ново възраждане. От едно ново разбиране за собствената си идентичност. Необходимо е да използват всичко положително, което им носи познанието на глобализацията, добито и донесено от стотиците хиляди емигрирали през последните 15 години, а не да насилват самите себе си да станат в нещо, което не са – т.е. да се превърнат в германци, англичани, американци.

Още повече, нещо което много пъти съм писал и казвал по различни поводи: нужно е ние, християнските народи от Югоизточна Европа, Балканите, гърци, българи, сърби, българите от Западна Македония, румънци и др. да открием един общ път в огромния световен процес. Всички ние заедно, няколко десетки милиона, сме една много малка част от 7 милиардното човечество. Идентичността и историята ни обаче имат много общо и имаме много голям принос за културата на съвремения свят. По тази причина трябва да погледнем отново вътре в себе си, да поемем историческата си роля да оцелеем - всяка малка нация поотделно, но и всички заедно тук, на Балканите, и особено всички ние, които имаме общи специфики. Времето няма да ни чака. Ако не направим личната си революция, всеки народ отново в рамките на 21 век, ще се сблъскаме с призрака на промяната и асимилацията в новите реалности.

Източник:



Коментари



горе